Бернар от Клерво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Бернар Клервоски
Bernard van Clairvaux.PNG
Aбат-изповедник, Медогласен доктор
Роден 1090
Фонтен-ле-Дижон, Бургундия
Починал 20 август 1153
Клерво
Почитан в Римокатолическа църква,
Англиканска църква
Лутеранство
Канонизация 18 януари 1174, Рим от Александър III
Главно светилище Клерво, Вил-су-ла-Ферте́̀
Празник 20 август
Атрибути бяло расо, окован дявол, бяло куче
Покровителство Цистерциански орден, Тамплиери, Бургундия, Гибралтар, Алхесирас, Шпайерска катедрала, Куинс колидж Кеймбридж, пчелари, свещари
Свети Бернар Клервоски в Общомедия

Св. Бернар от Клерво (на френски: Bernard de Clairvaux; на латински: Bernardus abbas Clarae Vallis), O.Cist. - френски средновековен мистик, една от основните фигури в Цистерцианския орден

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в замъка Фонтен ле Дижон в херцогство Бургундия през 1090 като трети от общо седем братя. Родителите му са от висшата аристокрация на херцогството и Бернар получава добро образование в църковно училище. Отличава се с любовта си към литературата, освен да чете посвещава много време и в писане на собствени стихове. След смъртта на майка му през 1113 на 23 годишна възраст Бернар постъпва в Ордена на цистерцианците, основаван 5 години по-рано от Робер Молемски.

Три години по-късно, заедно с още 12 монаси, Бернар е изпратен да основе нов манастир в долината на Абсент (дн. департамент От Марн). Бернар нарича долината на френски: Claire Vallée, Светлата долина и оттогава имената Бернар и Клерво са завинаги свързани. Новият манастир привлича бързо много сподвижници (в това число бащата на Бернар и всичките му братя) и скоро той се оказва тесен за всички, които искат да се присъединят към цистерцианците. Самият Бернар със своята всеотдайност, както и с доброто си образование става главна фигура в ордена.

Бернар е яростен привърженик на папската теокрация и активно защитава папа Инокентий II срещу антипапа Анаклет II. Бори се и срещу ересите и свободомислието в Църквата и е инициатор за осъждането на Пиер Абелар на църковния събор през 1140. Участва активно в основаването на ордена на тамплиерите и е автор на първият им устав заедно с Юг дьо Пайен.

На фона на невзрачните и слаби папи от този период, някои от които са негови ученици, Св. Бернар придобива огромен авторитет и влияние в църковните и светски среди. Чрез писма налага волята си на папата и на френския крал Луи VII. Инициатор е и главен организатор на втория кръстоносен поход. За основна добродетел е смятал смирението, а за главна цел на човешкия живот - сливането с Бога. Умира на 21 август 1153, а е канонизиран през 1174.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Hufgard, M. Kilian. Saint Bernard of Clairvaux: A Theory of Art Formed from His Writings. Lewiston-Lampeter, 1990.
  • Hufgard, M. Kilian. Bernard of Clairvaux’s Broad Impact on Medieval Culture. Lewiston-Lampeter, 2001 (Medieval Studies, 13).
  • Mette Birkedal Bruun. Parables: Bernard of Clairvaux’s Mapping of Spiritual Topography. Leiden, 2006 (Brill's Studies in Intellectual History, 148).
  • James France. Medieval Images of Saint Bernard of Clairvaux. Collegeville, MN, 2007.
  • Августин (Никитин), архим. Изучение личности и творчества Бернарда Клервоского (1091–1153) в русской науке. - Христианское чтение, 2010, № 1,

Външни препратки[редактиране | edit source]