Бернар от Клерво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Св. Бернар от Клерво (Bernard de Clairvaux; Bernardus abbas Clarae Vallis) - френски средновековен мистик, една от основните фигури в Цистерцианския орден

Св. Бернар от Клерво

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в замък във Фонтен де Дижон в Бургундия през 1090 като трети от общо седем братя. Родителите му са от висшата аристокрация на херцогство Бургундия и Бернар получава добро образование в църковно училище. Отличава се с любовта си към литературата, освен да чете посвещава много време и в писане на собствени стихове. След смъртта на майка му, постъпва в ордена на цистерцианците през 1113 на 23 годишна възраст, само 5 години след основаването на ордена от Робер Молемски.

Три години по-късно, заедно с още 12 монаси, Бернар е изпратен да основе нов манастир в долината на Абсент (департамент От Марн). Бернар кръщава долината Claire Vallée (Светлата долина) и оттогава имената Бернар и Клерво са завинаги свързани. Новият манастир привлича бързо много сподвижници (в това число и бащата на Бернар и всичките му братя) и скоро той се оказва тесен за всички, които искат да се присъединят към цистерцианците. Самият Бернар със своята всеотдайност, както и с доброто си образование става главна фигура в ордена.

Бернар е яростен привърженик на папската теокрация и активно защитава папа Инокентий II срещу антипапа Анаклет II. Бори се и срещу ересите и свободомислието в Църквата и е инициатор за осъждането на Пиер Абелар на църковния събор през 1140. Участва активно в основаването на ордена на тамплиерите и е автор на първият им устав заедно с Юг дьо Пайен.

На фона на невзрачните и слаби папи от този период (някои от които са негови ученици) Св. Бернар придобива огромен авторитет и влияние в църковните и светски среди. Чрез писма налага волята си на папата и на френския крал Луи VII. Инициатор е и главен организатор на втория кръстоносен поход. За основна добродетел е смятал смирението, а за главна цел на човешкия живот - сливането с Бога. Умира на 21 август 1153, а е канонизиран през 1174.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Hufgard, M. Kilian. Saint Bernard of Clairvaux: A Theory of Art Formed from His Writings. Lewiston-Lampeter, 1990.
  • Hufgard, M. Kilian. Bernard of Clairvaux’s Broad Impact on Medieval Culture. Lewiston-Lampeter, 2001 (Medieval Studies, 13).
  • Mette Birkedal Bruun. Parables: Bernard of Clairvaux’s Mapping of Spiritual Topography. Leiden, 2006 (Brill's Studies in Intellectual History, 148).
  • James France. Medieval Images of Saint Bernard of Clairvaux. Collegeville, MN, 2007.
  • Августин (Никитин), архим. Изучение личности и творчества Бернарда Клервоского (1091–1153) в русской науке. - Христианское чтение, 2010, № 1,

Външни препратки[редактиране | edit source]

Пълните съчинения на Св.Бернар от Клерво

Бернар от Клерво, Проповеди върху "Песен на Песните", проповеди 80-82, превод от латински: Мария Ванева, в списание Philosophia