Цистерциански орден
| Цистерциански орден | |
 |
|
| Латинско име | Ordo Cisterciensis |
|---|---|
| Съкратено име | OCist |
| Църква | Католическа църква |
| Девиз | Cistercium Mater Nostra |
| Основател | Робер Молемски |
| Дата на основаване | 1098 г. |
| Дата на утвърждаване | 1119 г. |
| Численост | 1681 (2010 год) |
| Съвременен статут | действащ |
| Сайт | [1] |
Цистерцианският орден (на латински: Ordo Cisterciensis, O.Cist) е католически монашески орден, основан от Робер Молемски. За създаването му се смята 1098 г., когато се е отделил от бенедиктинците.
Организация [редактиране]
Всички членове на ордена са обединени в конгрегация, ръководена от Генерален капитул, който ежегодно инспектира всички манастири.
Конституцията на ордена се нарича Харта на Милосърдието (Carta caritatis) и е написана от един от основателите на ордена Стивън Хардинг през 1119.
Облеклото на цистерцианците е изцяло бяло, с черен капишон и черен вълнен колан, поради което често са наричани "белите монаси". Водят строг, почти затворнически живот. В духовните практики преобладават аскетизма и мълчаливото съзерцание. Към 2005 орденът има 87 манастира и 1470 свещеници.
История [редактиране]
Името на ордена идва от първият манастир, основан от Св. Робер Молемски - Цистерциум, в Бургундия, Франция. Робер бил потомък на знатен шампански род, постъпил на младини в бенедиктинския орден. Недоволен от недостатъчно аскетичния им живот, той дълго време изучавал уставите и начина на живот в старите манастири. През 1098 заедно с 20 свои последователи той основава манастира Цистерциум, а с него и ордена.
Първоначално голямата строгост на цистерцианците препятствала привличането на голям брой привърженици, но след като през 1112 в ордена постъпва Св. Бернар от Клерво, броят на членовете рязко се увеличава и става един от най-големите католически. Към 1200 г броят на цистерцианските манастири вече е около 2000 (Франция, Германия, Великобритания, Испания, Италия и Унгария). Поради голямото влияние на Св. Бернар върху ордена и до днес неговите членове често са наричани и бернардинци.
Външни препратки [редактиране]
Статия за цистерцианците на страницата на Католическата енциклопедия
