Пиер Абелар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиер Абелар
Pierre Abélard
френски философ

Роден
1079 г.
Починал
21 април 1142 г. (63 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Късно Средновековие
Школа Схоластицизъм
Идеи Схоластицизъм
Концептуализъм
Пиер Абелар в Общомедия

Пиер Абелар (на френски: Pierre Abélard, на латински: Petrus Abaelardus) е френски философ, схоластик и богослов, известен с възгледите си върху проблема на универсалиите и за оригиналния му подход към диалектиката. Има също значителна популярност като поет и композитор. На широката общественост обаче е познат най-вече с трагичната си любовна връзка с Елоиз.[1]

Представител на средновековното свободомислие. Учението му, което критикува установените догми на църквата и призовава към разумно обяснение на вярата, е осъдено от католическата църква като еретично.[2]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1079 в селището Ла Пале в дребно благородническо семейство. Баща му Беренгарий е рицар, но Абелар не проявява интерес към военното дело, а към знанието. Учи логика и богословие при Росцелин (номиналист), Гийом от Шампо и Анселм от Лаон, виден представител на реализма[3]. Основава училища в Мелон и Корбейл, в които преподава. През 1108 г. се завръща в Париж и продължава да преподава. Основава училище на хълма Св. Женевиев в Париж. По-късно се установява в Ланс, където посещава лекции на Анселм Лански[4]. Разочарован напуска училището и през 1113 г. се завръща в Париж. Тогава се запознава с Елоиз и встъпва в таен брак с нея. Разкрит по-късно, тя е отведена в манастира Аржантайл, а той става монах в манастира Сен-Дени през 1119 г. Там продължава да преподава, за което по-късно е обвинен от Алберик Реймски и Лотулф Ломбардски, последователи на Анселм от Лаон[4].

Учение[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Абелар смята съмнението като средство за намиране на истината. Разума може да отхвъля всичко погрешно от произведенията на църковните авторитети и да приема онези доводи, които сметне за по-убедителни, когато възникнат неразрешими противоречия. В съченението си „Познай себе си или Етика“ Абелар предлага теорията, че човек следвайки собствената си воля също може да бъде добродетелен. Това противоречи на Августин, който смята, че човекът, следващ собствена си, а не Божията, воля, греши. Пиер Абелар смята съвестта за естествен закон, присъщ на всички хора, който е критерий за нравствеността. Ако следваме тази съвест ние не грешим.[2]

В пика на славата си като преподавател Абелар бил всепризнат за глава на диалектиците и превъзхождал всички парижки учители по философия и богословие с яснотата и красотата на изложението си. В учението на му се примирявали крайното и безкрайното, което го прави предтеча на Спиноза. Твърдял, че единственият източник на истината са диалектиката и Светото писание. Той помага в утвърждаването на авторитета на Аристотел във философията. Освен в диалектиката, философската мисъл на Абелар е най-активна в областта на етиката. Най-важната му работа в логиката е „Логика за начинаещи“, завършена към 1121 г. Той разграничава в логиката 3 основни раздела – учение за понятието, учение за съждението и учение за умозаключението.

В своето произведение „Християнско богословие“ той се опитва да прилага логически техники, за да тълкува доктрините на християнството[5]. Пише своя автобиография, озаглавена „История на бедствията“. Сред най-важните му произведения са „Логика на невероятното“ и „Диалектика“[5].

Осъждане[редактиране | редактиране на кода]

Учението на Пиер Абелар е осъдено от Саксонския (1121) и Санския (1140) събор от папа Инокентий II.[2]. На първия събор е осъден и неговата книга „Трактат за божественото единство и троичността“ е изгорена като еретична. Тогава е вкаран в манастира Медард, който е бил с много строг режим на послушание. След известно застъпничество от страна на членове на кралския съвет е върнат в манастира Сен-Дени, а по-късно му е подарен участък от земя край Троа, където той създава свое училище. През 1140 г. отново е съден за своята преподавателска дейност, където активна роля има мистика Бернар Клервоски[6]. На този събор е изгорена друга негова книга „Въведение в теологията“. Самият Абелар напуска събора и не желае да вземе участие в диспута и обвиненията отправени към него. Заминава за Рим, където иска да се защити. Под силния натиск на ръководителите на събора папа Инокентий II забранява на Абелар да практикува като преподавател, обявява произведенията му за еретични и че трябва да бъдат изгорени[6]. Разбирайки за това решение по пътя, Абелар се отказва от отиването в Рим, а вместо това заминава за манастира Клюни, където умира през 1142 г.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дробницки, О. Г. и др. Речник по етика. София, Партиздат, 1974. ISBN 25-110-551-30. с. 5.
  • Duignan, Brian. The 100 Most Influential Philosophers of All Times. New York, Britannica Educational Publishing, 2010. ISBN 978-1-61530-057-0. с. 100-103.
  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Радев, Ради (съст.). Антология на Средновековната философия. София, Наука и изкуство, 1986.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Duignan 2010, с. 100.
  2. а б в Дробницки 1974, с. 5.
  3. Chambers Biographical Dictionary, ISBN 0-550-18022-2, p. 3.
  4. а б Радев 1986, с. 171.
  5. а б Ауди 2009, с. 7.
  6. а б Радев 1986, с. 172.