Пиер Абелар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиер Абелар
(Pierre Abélard)
Heloïse et d'Abélard.jpg
философ
Роден 1079
Ла Пале, Франция
Починал 21 април 1142
Сен Марсел, Франция
Регион Френски философ
Епоха Късно Средновековие
Школа Схоластицизъм
Основни идеи Схоластицизъм
Концептуализъм
Пиер Абелар в Общомедия

Пиер Абелар (на френски: Pierre Abélard, на латински: Petrus Abaelardus) е френски философ и богослов, известен с възгледите си върху проблема на универсалиите и за оригиналния му подход към диалектиката. Има също значителна популярност като поет и композитор. На широката общественост обаче е познат най-вече с трагичната си любовна връзка с Елоиз.[1]

Представител на средновековното свободомислие. Учението му, което критикува установените догми на църквата и призовава към разумно обяснение на вярата, е осъдено от католическата църква като еретично.[2]

Учение[редактиране | edit source]

Пиер Абелар смята съмнението като средство за намиране на истината. Разума може да отхвъля всичко погрешно от произведенията на църковните авторитети и да приема онези доводи, които сметне за по-убедителни, когато възникнат неразрешими противоречия. В съченението си „Познай себе си или Етика“ Абелар предлага теорията, че човек следвайки собствената си воля също може да бъде добродетелен. Това противоречи на Августин, който смята, че човекът, следващ собствена си, а не Божията, воля, греши. Пиер Абелар смята съвестта за естествен закон, присъщ на всички хора, който е критерий за нравствеността. Ако следваме тази съвест ние не грешим.[2]

В пика на славата си като преподавател Абелар бил всепризнат за глава на диалектиците и превъзхождал всички парижки учители по философия и богословие с яснотата и красотата на изложението си. В учението на му се примирявали крайното и безкрайното, което го прави предтеча на Спиноза. Твърдял, че единственият източник на истината са диалектиката и Светото писание. Той помага в утвърждаването на авторитета на Аристотел във философията. Освен в диалектиката, философската мисъл на Абелар е най-активна в областта на етиката. Най-важната му работа в логиката е „Логика за начинаещи“, завършена към 1121 г. Той разграничава в логиката 3 основни раздела – учение за понятието, учение за съждението и учение за умозаключението.

Осъждане[редактиране | edit source]

Учението на Пиер Абелар е осъдено от Саксонския (1121) и Санския (1140) събор от папа Инокентий II.[2]

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Дробницки, О. Г. и др. Речник по етика. София, Партиздат, 1974. ISBN 25-110-551-30. с. 5.
  • Duignan, Brian. The 100 Most Influential Philosophers of All Times. New York, Britannica Educational Publishing, 2010. ISBN 978-1-61530-057-0. с. 100-103.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Duignan 2010, с. 100.
  2. а б в Дробницки 1974, с. 5.