Пиер Абелар
|
||||||||||||||||||||
Пиер Абелар (на френски: Pierre Abélard, на латински: Petrus Abaelardus) е френски философ, богослов и поет. Роден е през 1079 г. и умира на 21 април 1142 г. Възгледът му за природата на универсалиите е наречен по-късно концептуализъм. Учението му, което поддържа твърдението, че вярата трябва да бъде разсъдъчно обоснована, било осъдено от католическата църква.
В пика на славата си като преподавател Пиер Абелар бил всепризнат за глава на диалектиците и превъзхождал всички парижки учители по философия и богословие с яснотата и красотата на изложението си. В учението на му се примирявали крайното и безкрайното, което го прави предтеча на Спиноза. Твърдял, че единственият източник на истината са диалектиката и Светото писание. Той помага в утвърждаването на авторитета на Аристотел във философията. Освен в диалектиката, философската мисъл на Абелар е най-активна в областта на етиката. Най-важната му работа в логиката е „Логика за начинаещи“, завършена към 1121 г. Той разграничава в логиката 3 основни раздела – учение за понятието, учение за съждението и учение за умозаключението. Има също значителна известност като поет и композитор. На широката общественост обаче е известен най-вече с трагичната си любовна връзка с Елоиз.
