Пиер Абелар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиер Абелар
(Pierre Abélard)
Heloïse et d'Abélard.jpg
философ
Роден 1079
Ла Пале, Франция
Починал 21 април 1142
Сен Марсел, Франция
Философия
Регион Френски философ
Епоха Късно Средновековие
Школа Схоластицизъм
Основни идеи Схоластицизъм
Концептуализъм
Пиер Абелар в Общомедия

Пиер Абелар (на френски: Pierre Abélard, на латински: Petrus Abaelardus) е френски философ, богослов и поет. Роден е през 1079 г. и умира на 21 април 1142 г. Възгледът му за природата на универсалиите е наречен по-късно концептуализъм. Учението му, което поддържа твърдението, че вярата трябва да бъде разсъдъчно обоснована, било осъдено от католическата църква.

В пика на славата си като преподавател Пиер Абелар бил всепризнат за глава на диалектиците и превъзхождал всички парижки учители по философия и богословие с яснотата и красотата на изложението си. В учението на му се примирявали крайното и безкрайното, което го прави предтеча на Спиноза. Твърдял, че единственият източник на истината са диалектиката и Светото писание. Той помага в утвърждаването на авторитета на Аристотел във философията. Освен в диалектиката, философската мисъл на Абелар е най-активна в областта на етиката. Най-важната му работа в логиката е „Логика за начинаещи“, завършена към 1121 г. Той разграничава в логиката 3 основни раздела – учение за понятието, учение за съждението и учение за умозаключението. Има също значителна известност като поет и композитор. На широката общественост обаче е известен най-вече с трагичната си любовна връзка с Елоиз.