Лувър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вътрешният двор на Лувъра

Лувърът (на френски: Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният[1] музей на Земята.

Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.

За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.

Сграда[редактиране | edit source]

Крилото „Ришельо“

Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 като крепост, защитаваща Париж срещу набезите на викингите. Шарл V го превръща в кралска резиденция, но по времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и отново издигнат. Основите на първоначалното укрепление днес могат да се видят под Залата на кариатидите.

Завършването на оставащата част от двореца е започнато през 1546 и е в ренесансов стил. По това време кралската резиденция се мести в Тюйлери. Голямата галерия е построена по времето на Анри IV и е с дължина над една миля, достигайки сто фута ширина. Анри IV слага начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата. Клод Перо (1665 - 1680) построява източното крило.

През 1674 г. кралската резиденция се мести във Версяй и в Лувъра се помещават Френската академия на науките и Кралската художествена академия.

При управлението на Наполеон III по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 г.

Музей[редактиране | edit source]

План на Лувъра

През 1699 г. в Лувъра е организиран първият Салон. С идването на Френската революция резиденцията е обявена за хранилище на изкуствата и науките, а от 1793 г. е централен музей на изкуствата. В следващитe 70 години към Лувъра са добавени:

  • 1798-1815 – Музей Наполеон (заграбеното от Ватикана, Венеция и колониите)
  • 1824 – Музей на съвременната скулптура
  • 1827 – Музей на Шарл Х и Морски музей
  • 1849 – Музей на Асирия
  • 1850 – Мексикански, алжирски и етнографски музей
  • 1852-70 – Музей на сузерените
  • 1863 – Музей на Наполеон ІІІ.

Дълго време управляван от френската държава, наскоро Лувърът получава права за самоуправление, за да може по-добре да се справи с растежа си.

Най-значимата скорошна промяна във външния вид на музея е проектът „Grand Louvre“ на архитекта Йау Минг Пей, реализиран със сътрудничеството на тогавашния президент Франсоа Митеран. Отворено е северното крило на зданието, което дотогава се е ползвало за правителствени служби, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.

Нощен изглед към Лувъра с пирамидата (завършена 1989)
Дневен изглед към Лувъра с пирамидата (завършена 1989)

Колекции[редактиране | edit source]

Залата с Мона Лиза в Лувъра

Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.

Днес в Лувъра се съхраняват над 380 000 артефакта, от които над 35 000 са изложени, в осем колекции[2]:

  • Древен Египет
  • Гърция, Етрурия и Рим
  • Изкуство на Близкия изток
  • Ислямско изкуство
  • Скулптури
  • Декоративно изкуство
  • Картини
  • Гравюри и графики

В Лувъра се намира Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки.

Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала. Тя съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги.

Освен художествени, в Лувъра се провеждат и археологически, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели.

В музея е разрешено снимането с фотоапарати и камери при условие, че не се използват светкавици.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Exhibition and museum attendance figures 2011 (page 2) (pdf). // The Art Newspaper, април 2012. Посетен на 30 декември 2012.
  2. 35,000 works of art. // Musée du Louvre. Посетен на 27 September 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Louvre“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.