Яу Мин Пей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йау Минг Пей)
Направо към: навигация, търсене
Йау Минг Пей
I. M. Pei
I.M. Pei.JPG
Йау Минг Пей, 2006 г.
Роден 26 април 1917 г.
Гуанджоу, Flag of the Republic of China.svg Китай
Стил модернизъм
Награди 1979 г. - златен медал от „АИА“
1983 г. - „Прицкер

Йау Минг Пей (на английски: Ieoh Ming Pei ) е американски архитект от китайски произход, роден през 1917 г.

С над половинвековна кариера, Пей ще остане сред най-значимите имена в историята на световната архитектура от втората половина на 20-ти век. Създадената от него архитектурна агенция реализира множество мащабни проекти по целия свят, сред които: сградата на общината в Далас (1977), небостъргачът Банк ъф Чайна Тауър в Хонг Конг (1989), Голямата реконструкция на музея „Лувър“ в Париж (1993) и много други.

За изключителния му принос в архитектурното творчество е удостоен с редица награди, сред които са годишният златен медал на „Американския институт на архитектите“ (1979)[1] и най-престижният приз в областта на архитектурата - наградата „Прицкер“, връчена му през 1983 г.[2]

Биография[редактиране | edit source]

Роден на 26 април 1917 г. в Гуанджоу, Китай, Йау Минг Пей израства в Хонг Конг и Шанхай. През ранните си години черпи вдъхновение от богатото културното наследство на Суджоу. През 1935 г. 18-годишният Пей заминава за САЩ, където постъпва в архитектурното училище към Университета на Пенсилвания, прехвърляйки се впоследствие в Масачузетския технологичен институт. След дипломирането си се записва в Училището по проектиране на Харвардския университет, където се запознава с архитектите от школата „БаухаусВалтер Гропиус и Марсел Бройър.

Йау Минг Пей прекарва 10 год., работейки за нюйоркския магнат в сферата на недвижимите имоти Уилям Зекендорф, преди да основе собствената независима проектантска фирма „И.М.Пей & Партньори“ в средата на 1950-те год., превърнала се по-късно в „Пей Коб Фрийд & Партньори“. Сред ранните проекти, в които той е водещ проектант, са: L'Enfant Плаза Хотел във Вашингтон и Грийн билдинг (1964) към Масачузетския технологичен институт. Първото голямо признание получава с изпълнението на проекта за „Национален център за атмосферни проучвания“ (1967) в Колорадо. Нарасналият му статус води до избирането му за шеф-архитект на проекта за библиотеката „Джон Ф. Кенеди“ (1979) в Бостън, както и за сградата на общината в Далас (1977) и т.нар. „Източна сграда“ към Националната художествена галерия във Вашингтон (1978).

Първото завръщане на Пей в родината му става през 1974 г. за проекта на хотела „Фрагрант Хил“ в Пекин, завършен през 1982 г., последвано от проекта за емблематичния небостъргач Банк ъф Чайна Тауър в Хонг Конг (1989). През 1980-те год. архитектът е в центъра на разразилите се спорове и дискусии относно проекта му за реконструкция на музея „Лувър“ в Париж и по-специално по стъклената пирамида, която заема централно място в композиционното решение. В началото на 1990-те год. студиото „Пей Коб Фрийд & Партньори“ е избрано за проектант на „Зала на славата на рокендрола“ в Кливланд.

Личен живот[редактиране | edit source]

През 1939 г. Пей сключва брак с Ейлийн Луу, с която имат 4 деца.

Избрани произведения[редактиране | edit source]

„Национален център за атмосферни проучвания“, Колорадо
Източната сграда към Националната художествена галерия
Библиотеката „Джон Ф. Кенеди“

Галерия[редактиране | edit source]

„Лувър“,
1993
Общината в Далас,
1977
Банк ъф Чайна Тауър
Хонг Конг
1989
Зала на славата на рокендрола
Кливланд
1995
Louvre 2007 02 24 c.jpg DallasCityHallB.jpg HK Bank of China Tower View.jpg Rock and Roll Hall of Fame.jpg

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.aia.org/practicing/awards/AIAB025046 Носители на златения медал на „Американския институт на архитектите“ (АИА)
  2. http://www.pritzkerprize.com/laureates/1983/index.html Лауреати на „Прицкер“

Външни препратки[редактиране | edit source]