Прицкер (награда)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Прицкер)
Прицкер
Pritzker Prize
Домакинфондация „Хаят
Датаежегодно
Възнаграждение$ 100 000
Първо връчване1979
Уебсайтwww.pritzkerprize.com
Прицкер
Pritzker Prize
в Общомедия

Прицкер (на английски: Pritzker) е годишна архитектурна награда, връчвана от фондация „Hyatt“. Присъжда се на действащи архитекти, чиито работи демонстрират притежанието на качества като талант, широк кръгозор и отговорност. Архитекти, които имат значителни постижения в изграждането на естетическа заобикаляща ни среда посредством изкуството на архитектурата и в съгласие с принципите за хуманност.[1] Наградата е основана от Джей А. Прицкер и съпругата му Синди и се финансира от фамилията Прицкер. Смятана е за един от най-престижните световни призове за архитектура. Често е определяна като еквивалент на Нобелова награда в архитектурата,[2] а също може да бъде сравнена и с филмовите награди „Оскар“. Призът се присъжда независимо от националност, раса, вероизповедание или идеология.[3] Лауреатите получават почетна грамота и парична сума в размер на $100 000 долара. До 1987 г. ограничен тираж от пластика на Хенри Мур се връчва заедно с наградата. След тази година се изработва бронзов медальон, който замества пластиката.[1] На гърба му на латински е изписано: firmitas, utilitas, venustas (на български: устойчивост, утилитарност, наслада). Надписът е вдъхновен от римския архитект от античносттаВитрувий.[1]

Изпълняващият длъжността изпълнителен директор на наградата всяка година отправя молба за издигане на номинации към хора от академичните среди, критици и експерти с интереси в сферата на архитектурата. Поканват се да направят номинации и носителите на приза. Всеки лицензиран архитект също може да изпрати персонално предложение преди 1 ноември всяка година. Журито се състои от между 5 и 9 членове, всеки един е експерт и признат професионалист в своята област – архитектура, образование, култура, бизнес и издателска дейност. Дебатирането се извършва в началото на годината върху получените номинации от предходната година. През пролетта се обявяват резултатите.

Заха Хадид (2004), Кадзуо Седжима (2010), Ивон Фарел (2020), Шели Макнамара (2020) и Ан Лакатон (2021) са жените, печелили наградата. Най-младият лауреат е французинът Кристиан де Портзампарк, 50-годишен в годината на награждаването му.

Лауреати[4][редактиране | редактиране на кода]

The inaugural laureate Philip Johnson behind an architectural model
Филип Джонсън, първият носител на наградата.
Йау Минг Пей
Ричард Майер
Оскар Нимайер
Алваро Сиза
Фумихико Маки
Тадао Андо
1999 winner Sir Norman Foster, giving a speech behind a lecturn
Сър Норман Фостър
Рем Куулхаас
Жан Нувел
Едуарду Соуто де Моура
Година Лауреат Националност Примерна творба (година на реализация) Място на церемонията
1979 Филип Джонсън САЩ Стъклената къща (1949) Дъмбартън Оукс
1980 Луис Бараган Мексико Torres de Satélite (1957) Дъмбартън Оукс
1981 Сър Джеймс Стърлинг Великобритания Seeley Historical Library (1968) Строителен музей, Вашингтон
1982 Кевин Рош САЩ Сграда на Рицарите на Колумб, Ню Хейвън (1969) Институт за изкуства, Чикаго
1983 Йау Минг Пей САЩ Източно крило на Националната художествена галерия, Вашингтон (1978) Метрополитън музей, Ню Йорк
1984 Ричард Майер САЩ Висш музей за изкуство, Атланта (1983) Национална художествена галерия, Вашингтон
1985 Ханс Холайн Австрия Абтайберг Мусеум, Мьонхенгладбах (1982) Библиотека Хънтингтън
1986 Готфрид Бьом Германия Църква „Възкресение Христово“, Кьолн (1968) Worshipful Company of Goldsmiths
1987 Кензо Танге Япония Катедрала „Непорочно зачатие на света Богородица“, Токио (1964) Музей за изобразително изкуство „Кимбъл“
1988 Гордън Бъншафт САЩ Библиотека Бейнике за редки книги и ръкописи (1963) Art Institute of Chicago
1988 Оскар Нимайер Бразилия Катедрала на Бразилия, Бразилия (1958) Art Institute of Chicago
1989 Франк Гери Канада
САЩ
Концертна зала „Уолт Дисни“, Лос Анджелис (1999 – 2003) Tōdai-ji
1990 Алдо Роси Италия Бонефантен Мусеум (1990) Палацо Граси, Венеция
1991 Робърт Вентури САЩ Национална галерия в Лондон, крило „Сейнсбъри“ (1991) Palacio de Iturbide, Мексико
1992 Алваро Сиза Португалия Pavilion of Portugal in Expo'98 (1998) Библиотека „Харолд Уошингтън“
1993 Фумихико Маки Япония Tokyo Metropolitan Gymnasium (1991) Пражки град
1994 Кристиан де Портзампарк Франция Посолство на Франция в Берлин (2003) The Commons, Кълъмбъс, Индиана
1995 Тадао Андо Япония Nagaragawa Convention Center (1995) Версайски дворец
1996 Рафаел Монео Испания Конгресен център „Курсаал“ в Сан Себастиан (1999) Център „Гети“
1997 Свере Фен Норвегия Норвежки музей на ледниците във Ферланд (1991) Музей Гугенхайм - Билбао
1998 Ренцо Пиано Италия Международно летище Кансай (1994) Белият дом, Вашингтон
1999 Сър Норман Фостър Великобритания Милениъм Бридж, Лондон (2000) Altes Museum
2000 Рем Куулхаас Холандия Посолство на Нидерландия в Берлин (2003) Йерусалимски археологически парк
2001 Херцог & де Мерон Швейцария Тейт Модърн (2000) Монтичело
2002 Глен Мъркът Австралия Berowra Waters Inn (1983) Капитолий, Рим
2003 Йорн Утсон Дания Опера на Сидни (1973) Кралска академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“
2004 Заха Хадид Ирак
Великобритания
Bridge Pavilion (2008) Ермитаж, Санкт Петербург
2005 Том Мейн САЩ San Francisco Federal Building (2007) Pritzker Pavilion, Millennium Park
2006 Паулу Мендес да Роша Бразилия Saint Peter Chapel, Campos do Jordão, São Paulo (1987) Дворец Долмабахче, Истанбул
2007 Сър Ричард Роджърс Великобритания Седалище на „Лойд“ в Лондон (1986) Банкетна къща, Уайтхол
2008[5] Жан Нувел Франция Торе Агбар (2005) Библиотека на Конгреса, Вашингтон
2009[6] Петер Зумтор Швейцария Спа комплекс Therme Vals, Валс, Швейцария (1996) Дворец на Законодателното събрание на Буенос Айрес
2010[7] Кадзуо Седжима и Рюе Нишидзава Япония Музей за съвременно изкуство в Каназава (2003) Остров Елис, Ню Йорк
2011[8] Едуарду Соуто де Моура Португалия Общински стадион в Брага Аудиториум „Андрю У. Мелон“, Вашингтон
2012 Уонг Шу  Китай Музей на Нинбо, Нинбо Пекин
2013[9] Тойо Ито  Япония Sendai Mediatheque, (2001) Президентска библиотека и музей „Джон. Ф. Кенеди“, Бостън
2014 Шигеру Бан  Япония Център „Жорж Помпиду“ в Мец (2010) Държавен музей (Амстердам), Амстердам
2015[10] Фрай Ото  Германия Олимпийски стадион (Мюнхен) (1972) New World Center, Маями
2016 Алехандро Аравена  Чили Сиамските кули, Папски католически университет на Чили Седалище на ООН, Ню Йорк
2017 Рафаел Аранда, Карме Пигем &
Рамон Вилалта (RCR Arquitectes)
 Испания Библиотека „Свети Антоний“, Барселона (2008) Дворец „Акасака“, Токио
2018 Балкришна Доши  Индия Индийски институт по мениджмънт в Бенгалуру (1977 – 1992) Музей „Ага Хан“, Торонто
2019[11] Арата Исодзаки  Япония Небостъргач „Мито“ в Мито (1990) Версайски дворец
2020[12] Ивон Фарел и Шели Макнамара  Ирландия Корпус „Графтън“ на Университет Бокони (2007) онлайн
2021[13] Ан Лакатон и Жан-Филип Васал  Франция Небостъргач „Bois le Prêtre“, социални жилища (2005)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Purpose, History, Ceremony // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
  2. Goldberger, Paul. Architecture View; What Pritzker Winners Tell Us About the Prize // The New York Times. 28 май 1988. Посетен на 26 юни 2009.
  3. Nomination Process // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
  4. Laureates // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
  5. Жан Нувел е новият носител на наградата "Прицкер" // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 13 април 2008. Посетен на 18 март 2021.
  6. Петер Цумтор е тазгодишният носител на наградата "Прицкер" // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 13 април 2009. Посетен на 18 март 2021.
  7. Японски архитекти взеха наградата "Прицкер" за 2010 г // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 30 март 2010. Посетен на 18 март 2021.
  8. Португалски архитект получи тазгодишната награда "Прицкер" // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 29 март 2011. Посетен на 18 март 2021.
  9. Тойо Ито е лауретът на наградата Прицкер за 2013 г // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 18 март 2013. Посетен на 18 март 2021.
  10. Ото Фрай с наградата "Прицкер" за 2015 г // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 11 март 2015. Посетен на 18 март 2021.
  11. Николай Тодоров. Арата Изосаки е носителят на "Прицкер" за 2019 г // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 5 март 2019. Посетен на 18 март 2021.
  12. Николай Тодоров. Pritzker Architecture Prize 2020: Ивон Фарел и Шели Макнамара от Дъблин // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 6 март 2020. Посетен на 18 март 2021.
  13. Pritzker Architecture Prize 2021: Ан Лакатон и Жан-Филип Васал // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 18 март 2021. Посетен на 18 март 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]