Награди на филмовата академия на САЩ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Силует на Наградата на Академията (Оскар)

Наградите на филмовата академия на САЩ, съкращавaни като „Награди на Академията“ (Academy awards) и известни още като „Оскари“, са най-значимите филмови награди в САЩ. Те се раздават всяка година от Академията на филмовите изкуства и науки — професионална почетна организация, в която към 2003 г. има 5816 гласуващи лица. Актьорите-членове, които са общо 1311, имат най-голям дял в гласуването. Последните награди бяха 76-ти поредни.

Наградите са известни като „Оскари“ от името на наградната статуетка. Тя представлява фигура на изправен рицар, подпрян на меч. Не е съвсем ясно как наградата получава това име. Най-популярната история гласи, че библиотекарката на Академията Маргарет Херик, виждайки статуетката на една маса, възкликва: „Досущ прилича на моя чичо Оскар!“. За първи път това име се употребява от Уолт Дисни през 1934 г. в негова реч. Въпреки че в пресата това наименование набира популярност в края на 1930, Академията приема официално неговата употреба едва през 1939.

[редактиране] История

Първите награди са раздадени на банкет в Блосъм рум в холивудския Рузвелт Хотел на 16 май 1929 г., но сред участниците в банкета няма особено напрежение, тъй като имената на победителите са известни от 18 февруари, 3 месеца по-рано. Първите наградени филми са заснети между 1 август 1927 г. и 31 юли 1928 г. Първоначално гласуват всичките членове на Академията, като номинират кандидатите във всички категории. След това пет комисии определят десетимата претенденти с най-много гласове за номинации в по три категории. Компетентно жури от петима членове отличава финалистите. Oт 23 март 2002-ра насам, церемонията по награждаването се състои в специално посветения на това "Дом на Оскарите" - кинотеатъра Кодак в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.

[редактиране] Категории

Наградите се раздават в следните категории:

най-добър филм - от 1928
най-добър актьор (главна мъжка роля) - от 1928
най-добра актриса (главна женска роля) - от 1928
най-добра режисура - от 1928
най-добри технически ефекти - от 1928
най-добър втростепенна мъжка роля - от 1936
най-добра втростепенна женска роля - от 1936
най-добър чуждестранен филм - от 1947
най-добър грим - от 1981
най-добър пълнометражен анимационен филм - от 2001
за най-добри декори - от 1928
за най-добър асистент режисьор - от 1933
за най-добра кинематография - от 1928
за най-добър режисьор на комедиен филм само през 1928
за дизайн на костюмите - от 1948
за най-добра хореография - от 1935 до 1937
за най добър пълнометражен документален филм
за най добър късометражен документален филм
за най-сполучлива филмова редакция
за най-добра оригинална музикална партитура
за-най добра песен
за най-добър пълнометражен анимационен филм - от 1931
за кратък документален репортаж
за най-добър цветен късометражен филм - 1936 и през 1937
за средно метражен документален репортаж (две стандартни ролки) - от 1936 до 1956
за късометражен новаторски филм - от 1932 до 1935
за най-добър звук
за монтаж на звуковите ефекти - от 1963
за най-добър сценарий 1928 - до 1956
за най-добро заглавие на филм - само през 1928
за уникална артистична продукция - само през 1928
за специални визуални ефекти - от 1939
за сценарий адаптация - от 1928
за най-добър оригинален сценарий - от 1940
Научно-техническа награда, присъждана на три различни нива - от 1931

[редактиране] Наградите през годините

(Бележка: Съгласно общоприетото, отчита се годината, в която филмът е произведен и завъртян по кината. Наградата се връчва следващата година, обикновено през февруари или март.)

НАГРАДИТЕ НА АКАДЕМИЯТА ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ И НАЙ-ДОБРА МЪЖКА ГЛАВНА РОЛЯ
Година	Филм	Най-добър актьор	за ролята си във филма
1928	"Изгрев", Криле	Емил Янингс	"Последната заповед"
1929	„Бродуейска мелодия“	Уорнър Бакстър	"В старата Аризона"
1930	„На западния фронт всичко е спокойно“	Джордж Арлис	"Дизраели"
1931	„Симарон“	Лайнъл Баримор	"Свободна душа"
1932	„Гранд хотел“	Уолъс Биъри	"Шампионът"
1933	„Кавалкада“	Чарлс Лотън	"Частният живот на Хенри VIII"
1934	„Случи се една нощ“	Кларк Гейбъл	"Случи се една нощ"
1935	„Бунт в изобилието“	Виктор Маклаглън	"Доносникът"
1936	„Великият Зигфелд“	Пол Муни	"Историята на Луи Пастьор"
1937	„Животът на Емил Зола“	Спенсър Трейси	"Храбри капитани"
1938	„Не можеш да го вземеш с теб“	Спенсър Трейси	"Градът на момчетата"
1939	„Отнесени от вихъра“	Робърт Донат	"Довиждане, мистър Чипс"
1940	„Ребека“	Джеймс Стюърт	"Филаделфийска история"
1941	„Колко зелена бе моята долина“	Гaри Купър	"Сержант Йор"
1942	„Мисис Минивър“	Джеймс Кагни	"Янки Дудъл Денди"
1943	„Казабланка“	Пол Лукас	"Стража на Рейн"
1944	„Вървейки по своя път“	Бинг Кросби	"Както си зная"
1945	„Изгубеният уикенд“	Рей Миланд	"Изгубената седмична почивка"
1946	„Най-добрите години от нашия живот“	Фредрик Марч	"Най-хубавите години от нашия живот"
1947	„Джентълменско споразумение“	Роланд Колман	"Двойствен живот"
1948	„Хамлет“	Лорънс Оливие	"Хамлет"
1949	„Цялото кралско воинство“	Бродерик Крофорд	"Цялото кралско войнство"
1950	„Всичко за Ева“	Хосе Ферер	"Сирано дьо Бержерак"
1951	„Един американец в Париж“	Хъмфри Богарт	"Африканската кралица"
1952	„Най-великото шоу на света“	Гари Купър	"Точно по пладне"
1953	„Оттук до вечността“	Уилям Холдън	"Сталаг 17"
1954	„На бреговата линия“	Марлон Брандо	"На кея"
1955	„Марти“	Ърнест Боргнайн	"Марти"
1956	„Около света за 80 дни“	Юл Бринер	"Кралят и аз"
1957	„Мостът на река Куей“	Алек Гинес	"Мостът на река Куай"
1958	„Джиджи“	Дейвид Нивън	"Отделни маси"
1959	„Бен Хър“	Чарлтън Хестън	"Бен Хър"
1960	„Апартаментът“	Бърт Ланкастър	"Елмор Гантри"
1961	„Уестсайдска история“	Максимилиан Шел	"Нюрнбергският процес"
1962	„Лорънс Арабски“	Грегъри Пек	"Да убиеш присмехулник"
1963	„Том Джоунс“	Сидни Поатие	"Лилии в полето"
1964	„Моята любима“	Рекс Харисън	"Моята прекрасна лейди"
1965	„Звукът на музиката“	Лий Марвин	"Кет Балу"
1966	„Мъж за всички сезони“	Пол Скофийлд	"Човек на всички времена"
1967	„В разгара на нощта“	Род Стайгър	"Горещината на нощта"
1968	„Оливър“	Клиф Робъртсън	"Чарли"
1969	„Среднощен каубой“	Джон Уейн	"Истински характер"
1970	„Патън“	Джордж Скот	"Патън"
1971	„Френска връзка“	Джийн Хекман	"Френска връзка"
1972	„Кръстникът“	Марлон Брандо	"Кръстникът"
1973	„Стършел“	Джак Лемън	"Спаси тигъра"
1974	„Кръстникът ІІ“	Арт Карни	"Хари и Тонто"
1975	„Полет над кукувиче гнездо“	Джак Никълсън	"Полет над кукувиче гнездо"
1976	„Роки“	Питър Финч	"Телевизионна мрежа"
1977	„Ани Хол“	Ричард Драйфус	"Момиче за сбогом"
1978	„Ловецът на елени“	Джон Войт	"Завръщане у дома"
1979	„Крамър срещу Крамър“	Дъстин Хофман	"Крамър срещу Крамър"
1980	„Обикновени хора“	Робърт Де Ниро	"Разяреният бик"
1981	„Огнени колесници“	Хенри Фонда	"При златното езеро"
1982	„Ганди“	Бен Кингсли	"Ганди"
1983	„Нежности“	Робърт Дювал	"Благоволение"
1984	„Амадеус“	Франк Мъри Ейбръхам	"Амадеус"
1985	„От Африка“	Уилям Хърт	"Целувката на жената паяк"
1986	„Взвод“	Пол Нюман	"Цветът на парите"
1987	„Последният император“	Майкъл Дъглас	"Уолстрийт"
1988	„Рейнмен“	Дъстин Хофман	"Рейнмен"
1989	„Да возиш Мис Дейзи“	Даниел Дей-Луис	"Моят ляв крак"
1990	„Танцуващият с вълци“	Джеръми Айрънс	"Обрат на съдбата"
1991	„Мълчанието на агнетата“	Антъни Хопкинс	"Мълчанието на агнетата"
1992	„Непростимо“	Ал Пачино	"Усещане за жена"
1993	„Списъкът на Шиндлер“	Том Ханкс	"Филаделфия"
1994	„Форест Гъмп“	Том Ханкс	"Форест Гъмп"
1995	„Смело сърце“	Никълъс Кейдж	"Да напуснеш Лас Вегас"
1996	„Английският пациент“	Джефри Ръш	"Блясък"
1997	„Титаник“	Джак Никълсън	"Колкото толкова"
1998	„Влюбеният Шекспир“	Роберто Бенини	"Животът е прекрасен"
1999	„Американски прелести“	Кевин Спейси	"Американскa прелест"
2000	„Гладиатор“	Ръсел Кроу	"Гладиатор"
2001	„Красив ум“	Дензъл Уошингтън	"Тренировъчен ден"
2002	„Чикаго“	Ейдриън Броуди	"Пианистът"
2003	„Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“	Шон Пен	"Реката на тайните"
2004	„Момиче за милиони“	Джейми Фокс	"Рей"
2005	„Сблъсък“	Филип Хофман	Капоти
2006	„От другата страна“	Форест Уитъкър	Последният крал на Шотландия
2007	„Няма място за старите кучета“	Даниел Дей-Луис	Ще се лее кръв