Нобелова награда
| Нобелова награда | |
| Присъждана | За значими приноси към физиката, химията, литературата, мира, и физиология или медицина Шведската банка връчва награда за икономика на името на Алфред Нобел, наричана Нобелова награда за икономика и награждавана за значими приноси в икономиката. |
|---|---|
| От | Шведската академия; Кралската шведска академия на науките; Каролински институт; Норвежки нобелов комитет |
| Държава | Швеция Норвегия (само за Нобеловата награда за мир) |
| За първи път наградена | 1901 |
| Официален уебсайт |
nobelprize.org |
Нобеловите награди се присъждат всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология. Днес мнозина смятат, че това е най-голямото световно признание. Тези които са наградени с наградата се наричат Нобелови лауреати.
Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на Алфред Нобел, шведски индустриалец и изобретател на динамита. Той подписва завещанието си в Шведско-норвежкия клуб в Париж на 27 ноември 1895 г. Подбудите му са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството. Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901, пет години след смъртта на Нобел.
Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се насрочва на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел, в Стокхолм и в Осло. От 1902, всички награди, с изключение на наградата за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло.
Всяка награда може да бъде връчвана най-много на трима номинирани. Наградите се състоят от златен медал, диплом, удължаване на шведското гражданство и парична сума. През тази година (2006) паричната сума е на стойност 10 милиона шведски крони или 1,37 милиона долара. В началото е било замислено тези пари да спонсорират бъдещата работа на наградените, но в днешни дни повечето учени вече са преустановили дейността си в момента на тяхното награждаване.
Ако има двама победители в една категория, наградата се разделя поравно между тях. Ако победителите са трима, награждаващият комитет има правото да раздели поравно наградата между тримата или да даде половината на единия, а по една четвърт на другите двама. Честа практика е лауреатите да даряват парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности.
До октомври 2006, общо 781 Нобелови награди са връчени (763 на частни лица и 18 на организации). Няколко лауреати са отказали наградата. Може да има години, в които някои от наградите да не се връчат, но наградите трябва да се дават поне веднъж на пет години.
Наградата не може да бъде отнета. От 1974 наградата не може да се връчва посмъртно, т.е. номинираните трябва да са живи по време на номинацията.
Съдържание |
[редактиране] Категории
[редактиране] Нобелова награда за физика
Нобеловата награда за физика се присъжда ежегодно от Кралската шведска академия на науките. Тя е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел и връчвана от 1901 година насам. Първият лауреат на тази награда е Вилхелм Рьонтген, германски учен, за откритието на рентгеновите лъчи. Наградата е най-престижното отличие, което един учен по физика може да получи.[1] Церемонията по нейното връчване е всяка година в Стокхолм на 10 декември - годишнината от смъртта на Алфред Нобел.
[редактиране] Нобелова награда за химия
Нобеловата награда за химия се присъжда ежегодно от Кралската шведска академия на науките на учени в различни области на химията. Тя е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. Първият лауреат през 1901 година е нидерландецът Якоб Вант Хоф.
[редактиране] Нобелова награда за физиология или медицина
Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки. Най-напред наградата е давана за открития в областта на медицината и човешката физиология, но развитието на биологията и сродните ѝ дисциплини води до разширяване на обзора от възможни постижения.
Съгласно завещанието на Алфред Нобел, наградата се връчва от Нобеловата Асамблея при Каролински Институт. През 1901 г. е награден първия лауреат - германецът Емил фон Беринг.
[редактиране] Нобелова награда за литература
Нобеловата награда за литература Нобеловата награда за литература е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел. Тя се връчва ежегодно на писател, от която и да е страна, създал "в областта на литература най-забележителния труд с висши идеали". Наградата се присъжда с решението на Шведската академия, която обявява името на избрания лауреат в началото на октомври. Французинът Рене Сюли Прюдом е първият получател на наградата.
[редактиране] Нобелова награда за мир
Нобеловата награда за мир (по решение на комитет, назначен от норвежкия Стортинг) е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел. От 1901 г. наградата се връчва ежегодно в деня на смъртта на Нобел - 10 декември. За разлика от Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло. След смъртта на Нобел се оказва, че той не е искал съгласието на съответните организации. Те решават да поемат тази отговорност след много колебания.
[редактиране] Награда за икономически науки
Паметна Нобелова награда за икономически науки (по решение на Кралската шведска академия на науките) Нарича се Награда за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел или Нобелова награда за икономически науки. Учередена е през 1969 от Шведската банка. Нобеловият комитет решава да не създава повече награди "в памет на Алфред Нобел". Тъй като тази награда не е посочена в завещанието на Нобел и не се плаща с неговите пари, формално тя не е Нобелова награда. Въпреки това, тя се връчва заедно с другите Нобелови награди.
[редактиране] Паричен размер на наградата
Нобеловата фондация е създадена през 1900 г. като частна неправителствена и независима организация с начален капитал от 31,6 милиона шведски крони. Първите награди са по 150 000 крони. Днес капиталът на фонда е равен на 3 милиарда и 112 милиона шведски крони (около 450 милиона долара), а размерът на една премия е 10 милиона шведски крони[2]. Всеки награден получава тази парична сума (ако е единствен в категорията си, иначе е поделена), диплома и медал. Медалът е запазена марка на фондацията.[3] Той е направен от злато, тежи около 175 грама и на него е изобразен ликът на Алфред Нобел в профил.
Размер на паричната награда:
- 1992 година — 1,04 милиона долара
- 2000 година — 0,9 милиона долара
- 2003 година — 1,34 милиона долара
- 2004 година — 1,46 милиона долара
- 2005 година — 1,25 милиона долара
- 2006 година — 1,45 милиона долара
- 2007 година — 1,56 милиона долара
- 2008 година — 1,25 милиона долара
- 2009 година — 1,45 милиона долара
- 2010 година — 1,5 милиона долара[4].
[редактиране] Нобелови лауреати с повече от една премия
Четири души получават по две Нобелови награди. Първата е Мария Кюри, която получава Нобеловата награда за физика през 1903 година за откритието на радиоактивността и през 1911 година Нобеловата награда за химия за изолиране на радий.[5] Лайнъс Полинг печели наградта по химия през 1954 година и наградата за мир през 1962 година за противоядрената си дейност. Джон Бардийн е американски физик, единственият с две Нобелови награди за физика - през 1956 и 1972 г.[6] Фредерик Сангър получава Нобеловата награда по химия два пъти - през 1958 и 1980 година.[7][8]
[редактиране] Източници
- ↑ Shalev, Baruch Aba. 100 years of Nobel prizes (Third ed.).. The Americas Group., 2005. ISBN 9780935047370.
- ↑ Денежный эквивалент Нобелевской премии. Справка
- ↑ Снимки на медала
- ↑ Динамика кросс-курса Шведской кроны к Доллару США. Справка
- ↑ Marie Curie voted greatest female scientist. // The Daily Telegraph. London, Telegraph Media Group, 2 July 2009. Посетен на 15 January 2010.
- ↑ Feldman, Burton. The Nobel prize: a history of genius, controversy, and prestige. 2001. с. 180.
- ↑ Shalev, Baruch Aba. 100 years of Nobel prizes (Third ed.).. 2005. с. 78.
- ↑ Feldman, Burton. The Nobel prize: a history of genius, controversy, and prestige. 2001. с. 222.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
