Лоботомия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лоботомия е хирургическа операция, състояща се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора. Тази техника се използва често до шестдесетте години при лечението на психични разстройства (психастения, натраплива невроза, хронична ажитация и т. н.). Практически тя не лекува нищо, а премахва мъчителната страна на някои симптоми.

История[редактиране | edit source]

Егаш Мониш предлага оперативна намеса за лекуване на психично болни хора с изявена агресивност. Прилаганите дотогава методи и средства практически са имали само временно действие при подобряването състоянието на психично болни хора. Характерът на заболяването ги прави опасни както за тях самите, така и за околните. През 1936 година се извършва първата такава операция от професора по неврохирургия Алмейда Лима, наречена левкотомия (от гръцки leukos - бял). Същността на метода е в прекъсване на нервни влакна, изградени от бяло вещество, които свързват челния лоб с другите части на мозъка. Днес тази операция е известна с името лоботомия.

Методът на Егаш Мониш не лекува радикално болестта на психично болните хора. С хирургичната намеса пациентите стават по-спокойни, което позволява да живеят в семейна среда. Работата върху тези проблеми е причината Егаш Мониш да получи Нобелова награда за физиология или медицина. След извършване на около 100 подобни операции, правителството забранява подобно лечение. Причината за това са протестите на психолози и психиатри, че тази операция е антихуманна и води до дълбока промяна в психиката и унищожаване на личността.

Този метод получава най-широко разпространение след Втората световна война в САЩ, където неврологът Уолтър Фриман я прилага в собствена модификация. От 1960 год. с откриването на нови психотерапевтични средства, броят на извършваните лоботомии рязко намалява и престава да се прилага.