Психично разстройство
| Психично разстройство | |
|
Жени, чрез които са изобразени осем типични психични диагнози, Арман Готие, 19 век |
|
| Класификация | |
|---|---|
| МКБ-10 | F0x - F9x |
Психичното разстройство (или психично заболяване) е състояние на психиката, което води до поведение, отклоняващо се от приеманото за нормално, и е свързано със субективно страдание и непълноценност. Обхватът на приеманото за психично разстройство и отношението към него варира в широки граници при различните култури и във времето, като и днес има различия в дефинициите, оценяването и класификацията на психичните разстройства. Над една трета от хората в повечето страни покриват критериите за психично разстройство в определен момент от живота си.
Причините за психичните разстройства често се обясняват чрез диатеза-стрес модела или чрез биопсихосоциалния модел. В биологическата психиатрия психичните заболявания се разглеждат като разстройства на мозъчните вериги, вероятно дължащи се на сложно взаимодействие между генетични фактори и личен опит.[1]
Лечението на психичните разстройства най-често се извършва в психиатрични болници, а диагностицирането - от психиатри или клинични психолози въз основа на различни методи, често базирани на наблюдения и задаване на въпроси. Психотерапията и психиатричните лекарства са двата основни метода за третиране на психичните заболявания. В някои случаи, обикновено определени в законодателството, е възможно и принудително задържане и лечение на пациентите.
Съдържание |
Класификация на психичните разстройства [редактиране]
В съвременната наука и практика се налагат две главни международни системи за класификация на психичните разстройства - Международната класификация на болестите (МКБ) и Ръководството за диагностика и статистика на психичните разстройства.
- Международната класификация на болестите (на английски: International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems (ICD)) е предложена от Световната здравна организация и представлява класификация на всички болести. В момента действа 10-тата ревизия (МКБ-10) предложена през 1996 г., като глава 5-та от нея е посветена на психичните заболявания. Класификацията на психичните разстройства според МКБ-10 е следната:
- F0x - Органични и психосоматични психични разстройства
- F1x - Зависимост към психоактивни вещества
- F2x - Шизофрения, шизотипни и налудни разстройства
- F3x - Афективни разстройства
- F4x - Разстройства свързани със стрес
- F5x - Разстройства свързани с физиологични нарушения
- F6x - Разстройства на личността и поведението
- F7x - Умствена изостаналост
- F8x - Разстройства в психичното здраве
- F9x - Детско-юношеска психиатрия
- Ръководството за диагностика и статистика на психичните разстройства (на английски: Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM)) e предложено от Американската психиатрична асоциация (на английски: American Psychiatric Association). До момента има разработени 4 версии, като в момента действа последната 4-та версия известна, като DSM-IV. Тя е само за психичните разстройства, които се разпределят в 17 основни категории. Класификацията на психичните разстройства по DSM-IV е следната:
- Разстройства на психиката
- Нарушения в развитието
- Нарушения във физическото развитие
- Влияние на стресови фактори
- Оценка на социалното функциониране
Разстройства на настроението [редактиране]
- Биполярно разстройство - представлява манийно-депресивно разстройство, съпроводено от висок приток на енергия, неспокойствие, приказливост и неограничен оптимизъм. Обикновено накрая се изпада в тежка депресия.
- Депресивно разстройство - включва липса на настроение, загуба на апетит, умора и чувство на вина.
Тревожни разстройства [редактиране]
- Фобия - представлява силен и неоснователен страх от определен обект или ситуация. Разделят се на три категории:
- Ситуационни фобии - страх от определени ситуации.
- Агорафобия - страх да бъдеш сам, както и страх от препълнени превозни средства или от открити места с много хора, където няма къде да се скриеш. Тя бива два вида:
- Агорафобия без паническо разстройство
- Агорафобия с паническо разстройство
- Клаустрофобия - страх от закрити пространства.
- Агорафобия - страх да бъдеш сам, както и страх от препълнени превозни средства или от открити места с много хора, където няма къде да се скриеш. Тя бива два вида:
- Социални фобии - страх за социалния престиж на личността, от унижение пред околните, от разговори на публични мяста, пред непознати или по телефона.
- Антропофобия - страх от хора или човешка компания.
- Специфични фобии - страх от специфични обекти и ситуации, като:
- буря, гръмотевици и светкавици
- басейни, езера, море
- животни - змии, насекоми, птици и др.
- специфични ситуации - височини, летене със самолет, мостове, тесни затворени пространства, тунели, асансьори и др.
- ситуации, свързани с болест - болници, инжекции, кръв, зъболечение, заразяване, СПИН, смърт и др.
- Ситуационни фобии - страх от определени ситуации.
- Генерализирано тревожно разстройство - налице са безпокойство, страх без основателна причина, психомоторна възбуда.
- Обсесивно-компулсивно разстройство - появяват се натрапливи мисли (обсесии) и повтарящи се действия (компулсии), чрез които човек се стреми да се успокои.
Дисоциативни разстройства [редактиране]
Дисоциативното разстройство се определя като: "стеснение на съзнанието, което служи на някаква несъзнавана цел и се съпътства и/или последва от амнезия". Дисоциативните симптоми са несъзнавана симулация на болестни признаци.[2]
- Дисоциативна (психогенна) амнезия - огромна и внезапна загуба на спомен в резултат на някакво разтърсващо емоционално преживяване.
- Дисоциативна (психогенна) фуга - внезапно и неосъзнато излизане от дома или работата.
- Дисоциативен (психогенен) ступор - внезапното обездвижване и вцепеняване.
- Транс - състояние на обладаност, при което субектът е с напълно променено съзнание с явно намалена или избирателно насочена реактивност спрямо околната среда.
- Ганзеров синдром - характеризира се със стеснено съзнание и глуповатост.
- Хиперсомния - тежък и продължителен сън.
- Пуерилизъм - вдетиняване, при което зрял човек може да започне да се държи като 5-годишно дете.
- Дисоциативно разстройство на идентичността - представлява множествено разстройство на личността, при което човек превключва от една в друга или в повече идентичности.
Соматоформни разстройства [редактиране]
- Конверзионно разстройство - появява се конкретен телесен симптом без видима физиологична причина.
- Хипохондрия - огромен брой физиологични оплаквания без основателна причина.
Шизофренни разстройва [редактиране]
Представляват най-тежката форма на психичното разстройво в резултат на срив в нормалните мозъчни процеси.
- Параноидна шизофрения - налице са налудности за величие или преследване
- Дезорганизирана шизофрения - наблюдават се халюцинации и неадекватни изказвания.
- Кататонна шизофрения - пациентът е или неподвижен, без реакции към околния свят или обратното - психомоторно възбуден.
Органични психични разстройства [редактиране]
- Прогресивна парализа - психично разстройство, причинено от някакво физическо заболяване (сифилис).
- Сенилна деменция - дезорганизирано мислене, загуба на паметта и промени в настроението.
Личностни разстройства [редактиране]
Личностовите разстройства представляват прекомерно развитие на някои черти, които ги има и при нормалните хора. Тези разстройства могат да създават проблеми през целия живот на човека, без да го превръщат в инвалид. Обикновено хора с подобни разстройства се възприемат нормално, макар понякога с поведението си да стряскат околните.
- Ексцентрични:
- Параноидно личностово разстройство - характеризира се със злопаметност, склонност към отмъстителност, подозрителност, изопачено приемане на околните и непреклонно чувство за правота.
- Шизоидно личностно разстройство
- Шизотипно личностно разстройство
- Драматични:
- Диссоциално личностно разстройство - грубо безразличие към чувствата на останалите хора, постоянна безотговорност и невъзможност за изпитване на вина, срам, страх или тревога.
- Гранично личностно разстройство
- Хистерично личностно разстройство - характеризира се със силно повърхностна емоционалност, театрално държане и драматизиране на собствените преживявания.
- Нарцистично личностно разстройство
- Тревожни:
- Отбягващо личностно разстройство
- Зависимо личностно разстройство - ограничена способност за вземане на ежедневни решения без чужда помощ, чувствителност спрямо провали и трудности, подтиснатост.
- Обсесивно-компулсивно
- Други:
- Самопораженско личностно разстройство
- Емоционално нестабилна личност - бива два типа:
- Импулсивна - липсва контрол върху влеченията.
- Гранична - нестабилни взаимоотношения, емоционални кризи, невъзможност за адаптацията към социалната среда, постоянно чувство за провал и безперспективност.
- Садистично личностно разстройство
- Депресивно личностно разстройство
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Международна класификация на болестите (МКБ) - 10 ревизия
- Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (DSM) - IV Edition
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Insel, T.R. и др. Rethinking mental illness. // Journal of the American Medical Association 303. 2010. с. 1970-1971.
- ↑ Конверзионни (дисоциативни) разстройства Icp-bg.com/, Психична Централа на България, 17 Януари 1995
|
|||||||||||