Психотерапия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Психотерапията е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване на афективното равновесие на личността.

Полето на психотерапията е много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и неврозите и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до психозите. Всички психотерапевтични методи (морална подкрепа, внушение, рехабилитация, психоанализа), основаващи се на общуването, установено между терапевта и болния, преследват идентични цели — личностно разгръщане и по-добро интегриране на субекта в обществото. Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии: психотерапии, основани на внушение (убеждаване, морално напътствие); психотерапии почиващи на катарзис (извикване в съзнанието на изтласкани чувства под въздействие на хипноза или субнаркоза); психотерапии, позволяващи на пациента да промени личността си като анализира дълбоките си конфликти като интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и като променя своите защитни механизми.

Типичният представител на дълбинните психотерапии е психоанализата, запазена за някои специфични случаи. Психотерапията почива на доверието на болния към лечението и към личността на терапевта, на връзката на взаимно разбиране, която се установява между тях и благодарение на която пациентът може да изразява проблемите си свободно, без да се бои от осъждане, да освобождава (във вербален план) нагоните си и да поставя под съмнение образа, който си е изградил за себе си. В така създаденото междуличностно отношение субектът се научава да променя нагласите по отношение на себе си и на външния свят, да се приспособява по-добре към действителността. Методите, които се използват в психотерапията, трябва да бъдат адаптирани към всеки индивидуален случай: някои хора се нуждаят от насърчение, други - от рехабилитация или психоанализа. Следователно, преди да се предприеме лечение от този род, е необходимо точно познаване на всеки болен. Най-добри резултати се получават с пациенти, който желаят да оздравеят, сътрудничат на лечението, достатъчно интелигентни са, за да разберат анализираните психологически механизми и не извличат от болестта твърде значителни печалби. При децата психотерапията почива главно върху експресивните техники като рисуване, моделиране, марионетки.

Етимология[редактиране | edit source]

Думата психотерапия идва от древногръцките думи ψυχή (психе), означаваща дъх, дух или душа и θεραπεία (терапея), лечение. [1] Нейната употреба за първи път е отбелязана около 1890.[2] Дефинира се като облекчаване на страданието или увреждането на един човек от друг, използвайки подход, основан на конкретна теория или парадигма и терапевта и човекът извършващ терапията има няколко форми на обучение за постигането на целта. Това са тези две точки, които разделят психотерапията от другите форми на консултиране или загриженост.[3]

Психотерапевтични системи[редактиране | edit source]

Има няколко главни широко приложими системи на психотерапията.

  • Психоаналитична - първата практика, която е наречена психотерапия. Тя окуражава вербализирането на всички мисли на пациента, включително свободни асоциации, фантазии и сънища, от които аналитика формулира природата на несъзнаваните конфликти, които предизвикват симптомите на пациента и характеровите проблеми.
  • Когнитивно поведенческа - основно търси, чрез различни методи да идентифицира и поправи маладаптивните когниции, оценки, убеждения и реакция с цел повлияване върху разрушителните, негативни емоции и проблемно дисфункционално поведение.
  • Психодинамичната терапия - е форма на дълбинна психология, основният фокус на която е разкриването на несъзнателното съдържание на психиката на клиента, за да облекчи психичното напрежение. Макар да има корените си в психоанализата, психодинамичната терапия претендира да е по-краткотрайна и по-малко интензивна от традиционната психоанализа.
  • Екзистенциалната терапия - е базирана на екзистенциалното убеждение, че човешките същества са самотни в света. Тази самота води до чувства на безсмисленост, които могат да бъдат преодолени само чрез създаването на собствени ценности и смисъл.
  • Хуманистична - възникнала като реакция на бихевиоризма и психоанализата и поради това позната като третата сила в развитието на психологията. Тя е изцяло заета с човешкия контекст в развитието на индивида с ударение на субективния смисъл, отхвърляне на детерминизма и загриженост за положителния растеж по-скоро, отколкото с патологията. Тя приема вътрешноприсъщ човешки капацитет за максимизиране на потенциала тенденцията "самоактуализация". Задачата на хуманистичната терапия е да създаде естествена среда, където тази тенденция може да разцъфти.
  • Краткотрайна - "Краткотрайната терапия" е термин за широк кръг от подходи в психотерапията. Различава се от психотерапевтични методи в наблягането на (1) фокусиране върху специфичен проблем и (2) директна интервенция. Тя е по-скоро насочена към решението, отколкото проблемо-центрирана терапия. Занимава се малко с това как е възникнал проблема за разлика от сегашните фактори, които го съставят и предовратяване на промяната.
  • Системна - Обръща вниманието на хората не на ниво индивид, какъвто често е фокуса на другите форми на терапия, а към хората в техните взаимоотношения, занимават се с взаимодействията в групите, техните модели и динамика (включително и фамилна терапия и брачно консултиране).
  • Трансперсонална - Обръща клиентите в контекста на духовното разбиране на съзнанието.

Има стотици психотерапевтични подхода или школи.. От 1890 до 1980 има повече от 250, [4], от 1996 има повече от 450. [5]). Развитието на нови и хибридни подходи продължава около голямо разнообразие от теоретични основи. Много практикуващи използват няколко подхода в работата си и променят подхода си в зависимост от нуждите на клиента.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Your dictionary definition
  2. Merriam-Webster dictionary definition
  3. Frank, Jerome. What is Psychotherapy?. // An Introduction to the Psychotherapies. Oxford, Oxford University Press, 1988, [1979]. ISBN 0-19-261469-X. с. 1–2.
  4. Henrick 1980
  5. Maclennan 1996

Тази статия се основава на материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с разрешение.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Psychotherapy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.