Уриниране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Манекен Пис, статуята на пикаещото момченце, Брюксел

Уринѝрането (на латински: minctio, разговорно: пика̀енето) е физиологичен процес изразяващ се в изхвърляне на урина от пикочния мехур през пикочния канал извън тялото. Обикновено уринирането се извършва волево след позив за уриниране. При малки деца и при различни заболявания и увреждания контрол над уринирането липсва. Медицинският термин за това е инконтиненция (разговорно: напикаване).

Количеството на отделената урина за денонощие се нарича диуреза. Нормалното количество отделена урина за 24 часа при жените е 1000—1500 ml, а при мъжете е до 1800 ml. Състоянието, при което се отделя малко количество (под 500 ml/24h) урина се нарича олигурия. Това може да бъде симптом на обезводняване, десностранна сърдечна или бъбречна недостатъчност и др. или в следствие на претърпяна кръвозагуба (например след операция).[1] Липсата или изключително оскъдната диуреза (под 150 ml/24h) се нарича анурия.[2] Когато диурезата е повече от нормалното, състоянието се нарича полиурия. Може да се наблюдава при нефрогенен безвкусен диабет. Нормално е през деня да се отделя повече урина отколкото през нощта. Когато това равновесие е нарушено се използва терминът никтурия. Наблюдава се при сърдечна недостатъчност. Невъзможността да се проведе урината през пикочопровода се нарича ретенция (задържане).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Олигурия, Медицински портал ArsMedica
  2. Анурия