Деменция

Деменция
Класификация
МКБ-10	F00.-F07.
МКБ-9	290-294

Деменцията е неврологично заболяване, което се отличава с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и др. Деменцията обикновено е "болест на старостта". Една от формите на деменцията, но далеч не единствената, е болестта на Алцхаймер.

Деменцията почти винаги започва със загуба на краткосрочната памет, а след това се развиват нарушения в още една или няколко когнитивни функции. Буквалният превод на думата деменция от латински означава „без ум” (лат. Dementia).

Деменциите могат да настъпят остро, напр. след травма, инфекции, мозъчен инсулт и др., но по-често те са в резултат на хронични и прогресиращи заболявания, водещи до пълна инвалидизация на болния.

Причините за деменция могат да бъдат от различно естество – съдови, инфекции, травми, интоксикации, тумори, генетични, метаболитни и др. Съществуват обаче голям брой деменции, които нямат конкретен причинител, като болест на Алцхаймер. Тези заболявания се наричат дегенеративни и са най-честата причина за деменция, особено сред по-възрастната част на населението.

Заболявания, протичащи с деменции.

1. Деменция в резултат на дегенеративни заболявания:

1.1. Болест на Алцхаймер

1.2. Фронто-темпорална деменция

1.3. Болест с дифузни телца на Lewy

1.4. Болест на Паркинсон и др.

2. Съдови деменции в резултат на мозъчно-съдова болест

3. Инфекции

4. Травми

5. Отравяне

6. Генетични и метаболитни заболявания

7. Туморни процеси

Деменциите се лекуват от лекар сред предварително поставена диагноза. От голямо значение е правилно поставената диагноза, тъй като поведението на лекаря и лечението на различните видове деменции се различават.

Въпреки големият напредък на неврологията в последните години в областта на деменциите все още не е открито дефинитивно лечение на по-голямата част от дегенеративните заболявания, протичащи с дементен синдром.

Ранното откриване на заболяванията и адекватното им лечение води до прекратяване или забавяне на прогреса на заболяването.