Реалност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Реалността (от латински: realis — реално съществуване [1]) във философията и в общо значение е всичко, което съществува или това е съвкупността от действително съществуващите обекти. Реалността е в контраст на нещата както изглеждат и въобразеното, реалността включва всичко което е или е било, независимо дали това е лесно наблюдаемо или разбираемо.

Реалността е често посочвана в контраст на въображаемото, делюзиите, сънищата, лъжите и фикциите. Истината се отнася до това което е реално, докато лъжата се отнася до това, което не е, но се опитва да се представи за.

Във философията терминът включва в себе си битието, тоест всичко което е. Или в едно по-прецизно обяснение - всичко, което е или може да бъде възприето от сетивата, достъпно / разбираемо за науката, философията и различните типове анализ.

Феноменологична реалност[редактиране | edit source]

Реалността е важна част от нашия живот, но много пъти разбираме или представяме с пристрастие сложността на живота, отхвърляме индивидуални или колективни действия по много опростен начин (оценявайки ги като добро или лошо). Когато в действителност се намираме пред хаотичен информационен поток, неподозирани процеси, които излизат наяве и само можем да ги класифицираме всеки път повече.

Тези конформистки идеи ни вкарват в нашата действителност, оставяйки настрана креативноста, развитието, трансформацията на личността. Дори повече от това са парадигмите – модели, благодарение, на които се е изградила тясна връзка между религията и политиката, допринасяйки за морала и етиката съответно, изграждайки те (религията и политиката) реалности и стилове на живот.

Чувството за Реалност в историята се е променяло, защото с течение на времето хората са осъзнавали и изграждали своята ценностна система по различен начин. Проследяването и развитието й е с цел да се докаже, че света подлежи на вечна промяна, непрекъснато се сменят и сезоните, не е спирало и въртенето на Земята, следователно промяна може да има във всичко живо и неживо.

Във философията[редактиране | edit source]

В Древността[редактиране | edit source]

Реалността в Древността е отразявала идеята за теологията.

В Древен Египет или в Древна Гърция, местоположения на различни територии, но вярата в боговете е била основната движеща сила. Храмове и пирамиди, огромни жертвоприношения и ритуали са останали в доказателство за реалността, в която са живеели.

По-късно, в Древен Рим владетелят не е имал повече влияние за изграждането на поведението на подчиненост на населението, а именно духовния водач – в лицето на папата. /понятие познато като папоцезаризъм/. Но нарастващата власт в лицето на главния ръководещ орган , и именно желанието му да има повече власт, става причината да се раздели огромната територия на Римската империя на две и той да има власт в едната повече от духовния водач, /обяснено в историята с понятието цезаропапизъм/.

Средновековие[редактиране | edit source]

В Средновековието всичко се е обяснявало с църковните догми. Догми или правила на поведение, установени норми ,на които всички живи са били подчинени. Църквата е издигната в култ, не външната красота, а духовното прозрение на душата. Огромното влияние на тази институция е отразено във всеки един миг от тази епоха в лицето на многото духовници и религиозни течения. Преследването на еретиците, изгарянето на клади за отклоняването от църковните норми и обвиняването във вещерство, са строгата предписана реалност, в която са вярвали и възприемали.

Ренесанс или възраждането на личността 14-17 век[редактиране | edit source]

Renaissance - „възраждане“.

Чумната епидемия, дала хиляди жертви, е краят на епохата на средните векове. Мръсотията и не доброто опазване на здравето, дължащо се не само на лошата хигиена, а и на болестите които възникват в резултат на това, е основополагащо за осмислянето на живота до този момемент.

Настъпва възраждане на личността. Тя търси нови знания, за да се справи с нови проблемни ситуации, които би могла да предотврати. Реалността е необходимо да се изследва, чрез опити и експерименти, за да бъде доказана. Това възраждане или стремеж към развитие е доказано в сфрерите на медицината, химията, физиката, но в резултат постепенно обхваща всички сфери и пластове на обществото.

Рационализъм[редактиране | edit source]

Той обхваща логичното, установява закони и спазва предписани правила. То налага точно едно решение на дадена ситуация за най-рационално, по най–добрия начин, защото всички останали биха били неефективни.Разчита само на обосновани и доказани факти. Те трябва да са точни и ясни. Рационализмът е свързан с дейността на разума и математиката, с нейните геометрични форми, формули и изчисления, които обясняват света чрез графики, чрез пропорции, ъждения и умозаключения, по логически път.

Велики географски открития[редактиране | edit source]

Великите географски открития обхваща периодът от началото на 15 век до 18 век. Мисленето за за света е той да бъде опознат по-подробно. Кораби от Европа тръгват на пътешествие през океана в търсене на нови, непознати хоризонти. Откриват се не само "нови пътища", но духът е търсещ, завладяващ нови територии. Откриването на непознатия свят на Южна Америка, континент изпълнен с невероятните гледки на джунгли, водопади, планини и необятни природни дадености, допринася за стремежа да бъде завладян, а това предопределя появата на нови колониални империи.

Реалността е на търсещия дух, стремеж да се върне към природата, да я изследва, и да живее в хармония с нея.

Просвещение 17-19 век[редактиране | edit source]

През епохата на Просвещението се доразвива идеята за развитието на личността чрез придобиването на нови и нови знания и умения. Обществото придобива все повече нови познания за света, чрез наблюденията на учените, допринесли за неговото обогатяване. Тези нови знания са именно движещата сила, която успява да развие общественото самосъзнание, за да може то да стигне по-високи нива. През тази епоха духовното развитие на личността се възпитава и изгражда чрез четенето на книги, описващи различни светове.

Класицизъм[редактиране | edit source]

Класицизмът е направление в литературата и изкуството през 17 век до началото на 19 век. Възниква във Франция под влияние на философския рационализъм. Използва и абсолютизира нормите и образците на античното класическо изкуство, стреми се да утвърди абсолютизма, да подчини личността на дълга.

Романтизъм 18-19 век[редактиране | edit source]

Епохата, в която всичко се вълнува, духът е жив, вдъхновява се и живее в своите емоционални преживявания. Обявява се Срещу естетиката на класицизма и Просвещението, тъй като те отричат емоциите и чувствата. За Романтизма най-важна е душата, както и вътрешното прозрение за нещата. Виждането и проникването дълбоко в нея, опознаването й, чрез всички чувства и емоции, които преживява, всичко това не подлежи на разумно, предписано обяснение. Експресията, изразяването чрез чувствата е водещо. Импресията, впечатлението от емоциите, които се зараждат и предизвикват в душата определено поведение, е ярко проявено в области като изобразителното изкуство, чрез позата на скулптурите, природните пейзажи, портретите, които са замислени, изпитващи болка, обич, щастие. Музикални и оперни произведения и песни "звучат" лирично или с възторг, пресъздаващи любов или терзания на духа. Литературните произведения описват картини на светове, в които не са важни материалните блага на героите, а тяхната духовност и духовни преживявания като тъга по изгубена обич, терзания на духа, страдания, радост, семейни отношения.

Социален реализъм[редактиране | edit source]

Това е реалността извън семейната среда. Дава представа за обективната картина на обществото, като се представят неговите "слабости и пороци". Теми са бедността, продажността и предателствата в любовта, както и социалните недъзи, като алчостта, лицемерието и суетата.

Натурализъм[редактиране | edit source]

При натурализмът са представяни най-грозните страни на живота.

Модернизъм 19-20 век[редактиране | edit source]

Модернизмът търси нови схващания за света, нови изразни средства като отхвърля традиционното и класическо изкуство. Всичко старо е забравено, ако не изцяло, то бива критикувано, а стремежът на модернизма е да се постигнат нови, по-актуални знания. С модернизма се свързват дадаизъм, абстракционизъм, екзистенциализъм, експресионизъм, сюрреализъм, нов роман, театър на абсурда, кубизъм, футуризъм, попарт, фовизъм.

Във физиката[редактиране | edit source]

Научен реализъм[редактиране | edit source]

Научният реализъм в най-общ смисъл е възгледът, че светът, описван от науката, е реалният свят такъв, какъвто е, независимо от това за какъв е смятан от отделните наблюдатели. Във философията на науката тази представа често е сочена като причина за успеха на науката. Дебатът за това, какво включва успехът на науката, се концентрира най-вече върху статута на обектите, които не са пряко наблюдаеми, но следват от научните теории. По принцип научните реалисти, за разлика от инструменталистите, смятат, че могат да се правят надеждни твърдения за тези обекти и че те имат същия онтологичен статут, както и наблюдаемите обекти.

Реализъм и локалност[редактиране | edit source]

Роля на наблюдателя в квантовата механика[редактиране | edit source]

Мултивселена[редактиране | edit source]

Мултивселена е хипотетичното множество от всички възможни реално съществуващи паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат всичко, което съществува - пространство, време, всички форми на материя, енергия, импулс и физичните закони и константи, които са в сила в тях. Терминът за първи път е въведен от Уилям Джеймс,[2] американски философ и психолог, през 1895 година и след това популяризиран от писателя-фантаст Майкъл Муркок.

Вместо мултивселена могат да се използват термините алтернативни вселени или алтернативни светове, алтернативна реалност, паралелни вселени или паралелни светове. Космологът Макс Тегмарк изказва предположение, че на всеки математически непротиворечив набор от физични закони съответства независима, но реално существуваща вселена. Макар че това предположение не може да се подложи на експериментална проверка, то поне дава отговор на въпроса защо наблюдаваните физични закони и физични константи са именно това, което са. Според неговата таксономия съществуват нива, които са подредени така, че всяко следващо ниво съдържа предишните и гради върху тях.[3][4]

Научни теории на всичко[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. късно латински realis - "real existence" [1]
  2. James, William, The Will to Believe, 1895; and earlier in 1895, as cited in OED's new 2003 entry for „multiverse“: "1895 W. JAMES in Internat. Jrnl. Ethics 6 10 Visible nature is all plasticity and indifference, a multiverse, as one might call it, and not a universe."
  3. Tegmark, Max. Parallel Universes. // Scientific American. May 2003.
  4. Tegmark, Max. Parallel Universes. January 23 2003. Посетен на 2010-06-29.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Realidad“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.