Джон Лок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за английския философ. За филмовия герой вижте Джон Лок (Изгубени).

Джон Лок
John Locke by Herman Verelst.png
философ
Роден 29 август 1632 г.(1632-08-29)
Рингтън, Англия
Починал 28 октомври 1704 г. (на 72 г.)
Есекс, Англия
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия през 17 век
Модерна философия
Школа Британски емпиризъм, социален договор, естествено право
Основни интереси Метафизика, епистемология, политическа философия, философия на ума, образование
Основни идеи Табула раса, управление със съгласието на управляваните, естествено състояние, права на живот, свобода и собственост

Повлиян от
  • Платон, Аристотел, Авицена, Тома Аквински, Хюго Гроций, Самюъл Ръдърфорд, Рене Декарт, Ричард Хуукър, Робърт Филмър[1], Томас Хобс, Полиш Бретрен

Повлиял на
  • Дейвид Хюм, Имануел Кант, Джордж Бъркли, Томас Пейн, Адам Смит и много други политици по-късно, включително Бащите основатели на САЩ, Артур Шопенхауер
John Locke Signature.svg
Джон Лок в Общомедия

Джон Лок (на английски: John Locke, произнасяно /lɒk/; 29 август 163228 октомври 1704) е английски физиолог и философ, смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението.

Лок се смята за първия от британските емпирици, неговите произведения повлияват Волтер и Русо, много от шотландските просвещенски мислители, както и американските революционери. Неговите приноси към класическия републиканизъм и либералната теория са отразени в американската Декларация за независимост.

Биография[редактиране | edit source]

Джон Лок е роден на 29 август 1632 г. в Рингтън, Съмърсет, Западна Англия, в семейството на провинциалния адвокат и чиновник Джон Лок. Майка му, Агнес Кийн, била известна със своята красота. Родителите на Джон били пуритани. Той бил кръстен в близката църква още същия ден, когато бил роден. Не след дълго семейството се преместило в Пенсфорд, на седем мили от Бристол.През 1646 година спонсориран от Александър Попъм, член на парламента и бивш командир на бащата на Джон, Лок е изпратен в Уестминстърската школа. По време на обучението си научава латински и гръцки и се запознава с философията на Аристотел. Отличен като един от най-добрите ученици, през 1652 година Джон постъпва в Оксфордския университет. Учи философия и медицина. Интересът на Лок към философията се засилва още повече след като се запознава с трудовете на Декарт. През 1656 година получава степен бакалавър по медицина, а една година по-късно става магистър по изкуствата. Член е на Британското кралско научно дружество и същевременно преподава в университета. През 1666 година започва изучаването на естествени науки и медицина, което го свързва с известни лекари, физици и химици.

На 35-годишна възраст Джон Лок приема предложението на лорд Ашли (впоследствие граф Шефтсбъри и министър на Чарлз II) да заеме мястото на домашен лекар и да се занимава с възпитанието на неговия син. По-късно Лок се включва в политическата дейност. През 1668 година е избран за член на Кралското общество, а една година по-късно става член на Съвета. Защитава умерената монархия.

При формиране на неговите идеи влияние оказват Платон, Аристотел, Авицена, Тома Аквински, Декарт и Хобс. Неговите основни идеи са в областта на медицината, педагогиката, естествознанието, политиката и икономиката. Лок смята, че хората се ражда без вродени идеи и знанието се определя само с опита, получен посредством чувствените възприятия. Предполагайки, че съзнанието е “чисто”, влиза в противоречие с философията на Декарт.

През 1671 година Лок започва изследване на познавателните способности на човешкия разум. Работи в продължение на 16 години върху своя главен труд “Опит върху човешкия разум” (1690), в който се противопоставя на рационализма на Декарт. Под “рационализма на Декарт” той разбира всеки рационализъм и му противопоставя своя емпиризъм и сенсуализъм. За него “опитът се конкретизира от сетивните данни”.

През 1672-1679 година изпълнява различни високи длъжности в правителствени учреждения на Англия. От края на 1675 го средата на 1679 година поради тежко заболяване, живее във Франция (Монпелие и Париж). Осем години по-късно емигрира в Холандия.

Джон Лок е в много тясна връзка с Уилям III Орански и му оказва силно идеологично влияние. След края на революцията Уилям III Орански провъзгласен за крал на Англия и това слага край на непрекъснатите скитания на Лок. Наред с дейността си за правителството той развива широка научна и литературна дейност. През 1689 година той издава “Два трактата за управлението на държавата” , а след “Опит върху човешкия разум” (1690) излизат “Мисли за възпитанието” (1693) и “Разумността на християнството” (1695).

На 28 октомври 1704 година Лок умира при астматичен пристъп в дома на своята приятелка Лейди Демерис Мешем в Есекс, Англия. Той никога не е бил женен, нито е имал деца.

Произведения[редактиране | edit source]

  1. Два трактата за управлението на държавата”, 1689
  2. Опит върху човешкия разум”, 1690
  3. "Мисли за възпитанието", 1693
  4. Разумността на християнството”, 1695
  5. Елементи на природата”, 1720

Познанието при Лок[редактиране | edit source]

За първи път Лок поставя тезата: преди да познава нещата, човек трябва да знае познавателните си способности. 3 са тук основните положения:

  1. няма вродени идеи, цялото познание се ражда в опита;
  2. при раждане разумът е “чиста дъска” (tabula rasa);
  3. няма нищо в интелекта, което преди това да не е било в сетивното.

Обективната природа е истинският предмет на всяка наука, тя и той може да бъде познат само чрез опита.

Лок се позовава и на психологическото познание. Посочва, че логическите принципи за противоречието и тъждеството са неизвестни за децата, болните и изоставащите.

Вродени идеи се признават на безтелесна субстанция.

Психиката на човек е бял лист. Философията трябва да разбере как той се запълва – какъв е произходът на нашите представи. Чрез опита ние достигаме света. Лок допуска психизиране. Познанието се свежда до индивидуалните човешки способности. Подсказва, но не анализира формите на общуване.

Лок поставя основен въпрос – по какъв начин от отделните човешки усещания се образува цялостното съдържание на личността. Смята, че цялото съдържание на психиката е изменения на усещанията.

Лок предлага и прилага идеята, че единствен обект на човешкото познание е опитът. За това много коментатори на Лок приемат, че гносеологията като наука започва от Лок. Той пръв насочва проблема за границите и възможностите на човешките познавателни способности. Тези граници водят до психизиране на познанието. Уникалното при Лок е опитът да насочи вниманието към границите на човешките способности, но вън от процеса на съдържанието води психизиране. За Лок интелектът е чиста способност за познание, която няма свое съдържание. Всичко, което се намира в разума, е резултат на опита. Познанието има такива граници, каквито и опитът. Познанието се отнася до тези обекти, които опитът може да обхване. Това е продукт на развитието на природознанието, развитието на механиката и математиката. За Лок сетивността гарантира критерии за истинността на нещата (Епикур – истината е сетивната очевидност).

Основни задачи:

Умът[редактиране | edit source]

Въпрос – как идеите отиват в ума? Този въпрос необходимо предпоставя, че за Лок, в опита не ни е дадена самата действителност, а само идеите, които тя поражда. Трудно се отговаря на въпроса какво гарантира истинността на идеите. Лок допуска едно философско откровение: “Познанието е само възприемане на връзката, приемането или неприемането на идеите”.

Източник на идеите в разума:

  • чрез усещане;
  • чрез рефлексия – вътрешно възприемане дейността на нашия ум, вътрешен диалог на вече придобитите идеи.

От тук следва, че опитът е външен и вътрешен. Вътрешният е чрез рефлексията – наблюдение на собствените преживявания, няма контакт с действителността, “такива са мисленето, желанието.. и цялата многообразна дейност на нашия ум".

Първичен е външният опит – душата (т.е. субектът) може да възприема себе си само чрез материал от външната среда. Вътрешният опит предполага душевната дейност като чисто вътрешен акт, подлежащ на схващане, независимо от съдържанието и обекта. Лок прави опит да покаже, че не съществува качествена разлика между външния и вътрешния опит. Няма нищо външно, човек разполага само със знаците на обектите. Така Лок изпада в логическа непоследователност.

Идеите[редактиране | edit source]

Единствени обекти на познанието са нашите собствени идеи. Те са представителни представи. За Лок всички идеи имат основанието си в опита. Лок предлага 19 възражения срещу вродените идеи. За Лок самият факт на притежание на познавателна способност от човека говори против вродеността на знанието. Споделеното съгласие не е довод за наличие на вродени идеи, защото то не е абсолютно.

Извод – не може да има вродени съждения, защото няма вродено познание. Простите усещания градят знанията. Прости идеи + сложни идеи = сложни съждения. Грешките се получават при съчетание на простите идеи.

Как се образува психичния живот на човек на основата на усещанията?

  1. Прости идеи = рефлексия + усещане. Те са пасивни.
  2. Сложни идеи – изискват активност на ума, съчетание на различни прости идеи.

Приема, че редица прости идеи съответстват на качествата на породилите ги идеи – всичко, което може да бъде изразено чрез математиката и логиката (противоположност, форма). Достига по умозрителен път до първичните качества на нещата. Постулира пълното съответствие за първичните качества и основното проявление на протяжност.

Възприятието[редактиране | edit source]

Вторичните качества отразяват начините, формите на реакция на човешкото тяло, когато върху него въздействат външни лица. Аналогия с Т. Хобс. Лок уточнява, че вторичните качества не са плод само на човешката фантазия, те са по своя източник обективни. Те приличат на предметите така, както движението на своята причина. Допуска, че първичните качества предизвикват идеи за вторичните качества, при сблъсъка със сетивните идеи. Но как те се разграничават? (обективни - субективни) Бъркли – всички сетивни качества са субективни. Всичко е въпрос на комбинация от усещания.

Тръгвайки от емпиризма Лок достига до идеята, че човек има усещания за отделните неща, но няма усещания за общото, за връзката, следователно всяко общо измерение е човешка субективност, човек вменява на нещата обща субективност. Човек не може да достигне до субстанцията като всеобщност, но тя трябва да се допусне, защото не може да се обясни обединението на качествата на нещата. “…качествата не могат да съществуват без подпорка, която ги поддържа. Тази подпорка ще наречем субстанция."


Приложни проекции[редактиране | edit source]

  • В рамките на неговите социологически възгледи предлага идеята за договорния характер на човешкото общество. За първи път идея за разделение на властите. Основно в човешкото общество е частната собственост. Отстоява свободата на словото и печата. Отъждествява държавата с обществото. Три измерения в живота: общуването; индивидуалната свобода; частната собственост. Основна цел на държавата е спазване на частната собственост. Власти – законодателна и върховна. Не изключва революцията, но основно право е правото на собственост. Трудът е източник на блага. Посочва неограничени възможности при възпроизводство на капитала, т.е. принципа на търсене и предлагане;
    • Отношение към религията – признаване на Бога като творец на изходната точка, т.е. сътворява света и го оставя. Бог е разумно начало, което сътворява света и законите и повече не се намесва. Отхвърля догмата за първородния грях, задгробното възмездие. Религията е средство за опазване на реда, на нравите. Тя е дело на отделния индивид.
  • Етически възгледи – свежда доброто до изживяване на щастието и удоволствието и нещастието. За Лок буржозаният морал е нормалната човешка моралност.


Политика[редактиране | edit source]

Джон Лок опровергава идеята за божественото право на кралете — религиозна догма в подкрепа на абсолютната монархия. Той показва как се установява и обосновава политическото състояние, като твърди, че в първоначалното си, предполитическо състояние, хората са установили, че е необходимо да се обединят, за да защитават естествените си права. По тази причина съществува нуждата от безпристрастен съдник и правозащитник и той трябва да има съгласието на хората, а за да получат такава защита, те трябва да се откажат от личното си право за наказание на злодеянията. Така обществото се основава на договор — ако съдникът наруши условията, народът има правото да се разбунтува и да избере друг управник.

Конституцията на Каролина[редактиране | edit source]

Оценките на Лок често са свързвани с оценките на Либерализма като цяло, а също и с оценките на Съединените щати. Клеветници посочват, че през 1671г. той е бил главен инвеститор в Английската търговия с роби чрез Кралската Африканска компания. В допълнение, той е участвал в проектирането на Фундаменталните Конституции на Каролина докато е бил секретар на Шафтсбъри. Установявайки феудална аристокрация, Лок упражнява абсолютна власт над робите си. На пример, Мартин Коен (Британски философ) отбелязва, че Лок, като секретар на Съвета за търговия и плантации (1673-1674г.) и член на Борда на търговията (1696-1700г.), всъщност е бил „един от само половин дузина хора, създали и наблюдавали колониите и техните порочни робски системи“. Някои виждат изявленията му относно неоградената собственост като опит да оправдае изместването на коренните Американци от колонистите. Поради сблъсъците му с аристокрацията и робството в главните му произведения, Лок е обвиняван в лицемерие, расизъм и че го е грижа за свободата само на английските капиталисти.

Теория за стойността и собствеността[редактиране | edit source]

Лок използва думата собственост в широк и в тесен смисъл на думата. В широк смисъл, тя покрива голям обхват човешки интереси и стремежи; в по-тесен смисъл, тя се отнася за материалните блага. Лок оспорва твърдението, че собствеността е естествено право и че произхожда от труда.

В 5-та глава на своя втори трактат, Лок оспорва, че индивидуалното притежание на блага и собственост е оправдано от положения труд за производството на тези блага или от използването на собственост за производство на блага, допринасящи за човешкото общество.

В своя втори трактат Лок излага своите вярвания, че природата сама по себе си осигурява малка стойност на обществото; той прави извода, че труда, изразходван за създаването на блага им придава стойност. Този извод служи като подкрепящо доказателство при интерпретацията на Трудовата теория на собствеността на Лок като Трудова теория на стойността и че благата, произведени от природата имат малка стойност, освен ако не се комбинират с труд при тяхното производство, тъй като самия труд придава стойност на благата.

Лок вярва, че притежанието на собственост произтича от прилагането на труда. В допълнение, той вярва, че собствеността предшества правителството и то не може да “се разпорежда с имотите на хората безразборно”. По-късно, Карл Маркс критикува теорията на Лок за собствеността в своята собствена социална теория.

Разделението на властите[редактиране | edit source]

Основна цел на държавата е със сигурността на индивидите да гарантира неприкосновеността на собствеността. Затова първа, основна и свещена е законодателната власт, която при естественото състояние принадлежи на индивида, но не е безусловна и неограничена. При естественото състояние никой не разполага с безусловна власт над своя и чуждия живот, над свободата и собствеността. В държавата съществуват и изпълнителна, и федеративна власт. Законодателната определя как се прилага държавна сила за защита на държавните и частните интереси. Законодателните учреждения не са постоянни; опасно е едни хора да обединяват законодателната и изпълнителната власт. В уредената държава е нормално законодателната власт да се упражнява от избрано събрание (сенат). То подготвя, оповестява и приема законите. След това законодателите, както и другите поданици на държавата се подчиняват на приетите закони. Така нямат разумни основания да създават несъобразени с принциипите на общото благо закони. Необходима е и постоянно действаща (изпълнителна) власт, която следи прилагането и изпълняването на приетите закони. В държавата се формира и функционира и трета власт. Тя е естествена, тъй като съответства на човешките права при естественото състояние: правото на война и мир, сключване на съюзни договори, т.е. за федеративната власт. Изпълнителната власт гарантира изпълнението на приетите закони, а федеративната - отношенията с другите държави. И двете се нуждаят от държавна власт и сила. Федеративната власт зависи по-малко от законите от изпълнителната и се нуждае повече от благоразумни и стабилни личности. Изводът: сред трите държавни власти законодателната власт е върховна и безусловна. Другите две (изпълнителната и федеративната) орпеделят своя характер и от разпоредбите на законодателната власт.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Peter Laslett. Introduction: Locke and Hobbes. // Two Treatises on Government. Cambridge University Press, 1988. ISBN 9780521357302. с. 68.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за