Революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Революция.

Революция
Eugène Delacroix - La liberté guidant le peuple.jpg
История

Нидерландска революция
Английска революция
Френска революция
Юлска революция
Френска революция (1848)
Германска революция 1848/49
Австрийска революция 1848/49
Унгарска революция 1848/49
Италианска революция 1848/49
Първа руска революция
Февруарска революция (1917)
Октомврийска революция
Ноемврийска революция
Контрареволюция

Идеологически течения

Национализъм · Социализъм
Марксизъм · Ленинизъм
Фашизъм · Нацизъм
Консерватизъм
Анархизъм

Геополитически събития

Виенски конгрес
Комунистически манифест
Парижка комуна
Съюз на тримата императори
Първа световна война
Версайска система от договори
Поход към Рим

Видове акции

Гражданско неподчинение
Бунт
Метеж
Въстание
Пуч
Политическа революция
Социална революция

Пряка демокрация

Социално-политически въпроси

Утопия
Антиутопия
Революционна ситуация
Световна революция
Реакция (политика)
Социална еволюция
Консервативна революция

Революцията е исторически период на смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, най-често от ниските слоеве на населението, поради масово недоволство от управлението, често монархическо, с цел сваляне на властта и установяване на вид народно управление, например република. Известни революции са Френската революция през 1789 г. и Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Друга революция е например Персийска конституционна революция между 1905-1911 г. в Иран. Такива всеобхватни „велики” революции са редки и са свързани с осъществяването на голяма социална промяна, новости, трансформация на политическите институции и на икономическия живот.

Развитие на термина[редактиране | edit source]

С къснолатинското revolutio („преобръщане, превъртане“) през 15. век първоначално се обозначава завъртането на небесните тела в астрономията. В De revolutionibus orbium coelestium Николай Коперник нарича постоянното закономерно и кръгово протичащо движение, т.е. такова със завръщане. Дори в Англия от 17. век понятието било използвано, този път в контекста на обществото, във връзка със Славната революция през 1688 г. в смисъл на „обратно претъркулван“ като възстановяване на старото легитимно състояние.[1] По-късно думата се употребява за „промяна, внезапен поврат, новост“. Днешното значение на „насилствен политически преврат“ се образува едва през 18. век под влиянието на Френската революция.[2] Антоним е „социокултурна еволюция“.

В развитието на термина „революция” различните изследователи му приписват различни отличителни характеристики. Според едни автори революцията задължително включва насилие при смяна на режима. Според други, за да бъде наречена „революция”, смяната на управлението трябва да бъде внезапна и неочаквана. При всички случаи революцията се извършва не с допустимите според дотогавашния порядък средства, т.е. е нелегална. Често се прави разграничаване и между политическа революция (като форма на осъществяване на политическа промяна) и социална революция (като цялостна трансформация на обществото). Според марксизма например революциите са социални – те представляват сваляне от власт на правителства или режими от страна на недоволните обществени слоеве чрез употребата на сила или под заплаха от това. Революцията се разглежда често и като борба между различни идеологии и ценностни системи. Други определят революцията като специфична форма на борба за политически контрол.

Революцията може да изхожда и от малки по численост групи, обаче успехът и зависи от одобрението на населението. То може да се изрази в референдуми, плебисцити, решения на парламента, масови демонстрации, генерални стачки, употреба на сила, но и в преустановяване на политическата съпротива срещу революционерите.

Социологически поглед[редактиране | edit source]

В социологията като „революция“ също се обозначава радикална и често, но не винаги насилствена социална промяна (преврат) на съществуващите политически и обществени отношения.[3] Революцията се започва или от организирана, по възможност тайна групировка на новатори (срв. авангард, елит) и се подкрепя от широките маси на населението, или отнапред е масово движение.

Когато относително тясно свързана социална мрежа или отделна организация извърши насилствен преврат без дълбоки (радикални) социални промени при относително ниска масовост, се касае за държавен преврат или, особено при участие на военните, за „пуч“. След успешен държавен преврат понятието „революция“ често се използва за последващо идеологическо оправдание, при което на пуча се придава значението на революция.

Понятието „революция“ се използва и за назоваване на по-общи дълбоки промени в обществената структура, дори когато не се касае непременно за особено внезапни промени. така например се говори за – продължилата общо хиляди години – Неолитна революция или за разпростиращата се между 1750 и 1850 г. в Англия Индустриална революция, която от своя страна е била предпоставка за различни политически революции в този период.

По-стари анализи на социалните промени[редактиране | edit source]

В света на представите на традиционните прединдустриални общества, който се базирал на хармоничния ред, на съзвучие между обществото и природата с акта на божественото съзидание, силите на обществото, отделни групи и дори отделният човек били заплашени от corruptio (разваляне), когато един режим загуби своите позитивни черти, ако свободните граждани станат едностранно зависими от други и при това се загуби добродетелта (virtus), която обединява личното добруване с общото благо. В такава ситуация е необходимо възвръщане в началното състояние (Николо Макиавели: Ritorno ai prinicipi), безпорядъкът да бъде върнат обратно в ред.

Социологически теоретици на революцията[редактиране | edit source]

Теоретично аргументиращи революционери[редактиране | edit source]

  • Карл Маркс (всяко общество, което позволява форма на владение на средствата за производство, която подчинява човешкия труд, неизбежно завършва с революция или залез; трябва да се различават „революциите на производствените сили“ от предизвиканите от тях „революции на производствените отношения“).
  • Фридрих Енгелс (работата и нейното завладяване от собствеността предизвиква първата революция след „пракомунизма“ (примитивния комунизъм), която заменя „дивото“ с „варварството“ и дава началото на историята; работата и собствеността ще бъдат оптимално разпределени чрез последната революция („Световна социалистическа революция“), с която ще стане възможен краят на историята – краят на „Империята на необходимостта“ и началото на „Империята на свободата“).
  • Роза Люксембург (империализмът е последната защитна възможност на капитализма преди заключителната световна пролетарска революция – в съюза с пролетариата на колониалните сили).
  • Ленин (с изграждането на кадрова партия от професионални революционери революцията на производствените отношения може да бъде изтеглена напред дори тогава, когато пролетариатът все още представлява малцинство (срв. също революционна ситуация).
  • Антон Панекук (партиите и профсъюзите, вкл. ленинистките, са негодни форми за борбата на работническата класа за нейната еманципация, всичко зависи от самостоятелното организиране на работничките и работниците), както и (по азбучен ред)

Бакунин, Боливар, Гевара, Дантон, Дебор, Мао Дзъдун, Марат, Мацини, Хо Ши Мин, Нкрума, Робеспиер, Сен Жюст, Торес, Троцки, Шариати и други революционери от 18. до 20. век.

Практици на революцията[редактиране | edit source]

Революциите се свързват с успешни политически, често и харизматични личности, чиято социологическа способност за съждения се разкрива повече имплицитно, чието социално въздействие обаче е било съзнателно и нарочно революционно, като например още в Древността Ехнатон, Солон или Цезар, в Средновековието Харолд Красивата коса, Ото Велики или Казимир Велики и в Новото време Помбал , Кромуел или Ататюрк.

Политологически поглед[редактиране | edit source]

Съвременната (2007) политологическа теория за революциите назовава пет главни фактора за възникването на революции, като особеният случай на развиващите се страни не е взет предвид:

  1. Внезапна рецесия след време на икономически развет, покачващо се благосъстойние и повишаващи се очаквания за бъдещето;
  2. обществено мнение, което поставя под въпрос съществуващите институции;
  3. солидаризиране на различни групи на обществото, които имат различни мотиви да не са доволни със статуквото и които се съюзяват временно за преврат; отделна група, слой или класа не би могла да проведе революция;
  4. идеология;
  5. слабост, разединеност или неефективност на страната на противника, на държавата.[4]

Социални революции в широк смисъл[редактиране | edit source]

Политически революции[редактиране | edit source]

Изображение на стена за възпоминание на португалската Революция на карамфилите през 1974 г.

Множество (успешни или провалили се) политически революции има още преди да се утвърди този термин, напр. Селската война в Свещената римска империя 1524-1526 г.

Духовни революции[редактиране | edit source]

Подложеното на инфлация понятие за революция в областта на общественото мнение означава често само спокойна промяна (напр. модни революции).

Технически революции (марксистки: „Революции на производствените сили“)[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Мисли за революцията[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Revolution“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.
  1. Cordula Koepcke: Revolution. Ursachen und Wirkungen, Günter Olzog Verlag, München 1971, S. 16
  2. Етимология по Duden «Etymologie» - Herkunftswörterbuch der deutschen Sprache, 2. Auflage, Dudenverlag, 1989.
  3. Себастиан Хафнер цитира в Geschichte eines Deutschen юридическа дефиниция, според която революцията бил „промяната на устройството на държавата с различни от предвидените средства“, която обаче дори според неговото мнение не отговаря достатъчно на фактите.
  4. По: Еберхард Вайс, Der Durchbruch des Bürgertums. 1776–1847. Propyläen Geschichte Europas, Bd. 4, Berlin 1978, S. 96 f.