Симон Боливар

Вижте пояснителната страница за други значения на Боливар.

---

Симон Боливар латиноамерикански революционер и политик Роден: 24 юли 1783 Каракас, Нова Гранада Починал: 17 декември 1830  (на 47 години) Санта Марта, Велика Колумбия

Симо̀н Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Болѝвар и Паласиос (на испански: Simón José Antonio de la Santísima Trinidad Bolívar y Palacios) е латиноамерикански революционер и политик. Роден в Каракас, той оглавява борбата за независимост на днешните Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Панама и Боливия. В определени периоди Боливар е президент на Велика Колумбия, Перу и наречената на негово име Боливия.

Биография

Произход

Симон Боливар произлиза от аристократично семейство, преселило се в Америка през 16 век от бискайското село Пуебла де Боливар в Испания, откъдето идва фамилното им име. Баща му е далечен потомък на кастилския крал Фернандо III и савойския граф Амедей IV, както и на фамилията Арданса.

Далечен предшественик на революционера е неговият съименник Симон де Боливар, който е на служба при управителя на Генералното капитанство Санто Доминго от 1550 до 1570 година. Заедно с управителя, той се преселва във Венецуела през 1589 година. Като един от първите заселници в Каракас той става видна личност в местното общество, като семейството му придобива значителни имения и енкомиенди в областта, както и места в местния колониален съвет (кабилдо). Влиянието на семейство личи от факта, че след построяването на Каракаската катедрала през 1594 година то става едно от първите, получили собствен страничен параклис към нея.

Първоначалният източник на богатството на рода Боливар е захарната плантация Сан Матео с придадената към нея енкомиенда. По-късно индианците от енкомиендата, работещи на плантацията, са заменени с роби и свободни негри. Друг важен източник на приходи за семейството са мините за добив на мед, както и на злато и сребро. Към края на 17 век добивът на мед във Венецуела се разраства до такава степен, че изразът „каракаска мед“ става обичаен в испаноезичния свят. Голяма част от медните мини по това време са собственост на рода Боливар.

През 1728 година дядото на Симон Боливар, Хуан де Боливар и Мартинес де Вийегас, закупува от каталонския манастир Санта Мария де Монтсерат благородническа титла. Тя не е призната от краля, което предизвиква продължили близо столетие съдебни спорове. По линия на семейството на майка си Симон Боливар наследява и медни мини в Кокороте. По-късно той ще използва огромното богатство на рода си, за да финансира революционната си дейност.

Ранни години

Симон Боливар е роден през 1783 в Каракас, в Генералното капитанство Венецуела. Сред неговите възпитатели е Симон Родригес, оказал голямо влияние върху младежа. Родителите му, Хуан Висенте Боливар и Понте и Мария де ла Консепсион Паласиос и Бланко, умират, докато той е още дете, съответно през 1786 и 1792 година.

През 1799 година Боливар заминава за Испания, за да продължи своето образование. Там през 1802 година той се жени за Мария Тереса Родригес дел Торо и Алаиса, родственица на видно семейство от Каракас, но на следващата година двамата посещават Венецуела и тя умира от малария. Боливар се връща в Испания през 1804 година, живее известно време във Франция и пътува из Европа. По това време той става франкмасон и по-късно основава нови ложи в Латинска Америка.

Създаване на Велика Колумбия

Паметник на Боливар в Каракас

Симон Боливар се връща във Венецуела през 1807. След като Наполеон Бонапарт поставя на испанския трон брат си Жозеф Бонапарт през 1808, латиноамериканските колонии отказват да го признаят и властта в тях е поета от местни правителства, независими от Мадрид. Хунтата в Каракас обявява независимостта си през 1810 и Боливар, който участва в нея, е изпратен на дипломатическа мисия във Великобритания.

През 1811 Боливар отново е във Венецуела, но на следващата година водачът на хунтата Франсиско де Миранда предава страната на испанците и Боливар заминава за Картахена, където пише своя „Картахенски манифест“. През 1813 Конгресът от Тунха му поверява командването на войските на Нова Гранада и на 14 май той започва настъпление към Венецуела, станало известно като „Възхитителната кампания“ (Campaña Admirable). На 23 май влиза в Мерида, където получава прозвището „Освободителя“ (El Libertador), а на 9 юни превзема и Трухильо. На 15 юни издава известния „Декрет за война до смърт“, на 6 август превзема Каракас, с което е обявена Втората венецуелска република.

След въстанието на Хосе Томас Бовес през 1814 и падането на Венецуелската република Боливар се връща в Нова Гранада, където оглавява колумбийските националисти и превзема Богота. Той има намерение да се отправи към Картахена и с помощта на местни сили да превземе Санта Марта, но след спорове с правителството в Картахена през 1815 заминава за Ямайка. Оттам отправя искане за помощ до хаитянския лидер Александър Петион.

През 1817 с хаитянска помощ, получена срещу обещанието за освобождаване на робите, Боливар дебаркира във Венецуела и превзема Ангостура (днес Сиудад Боливар). След победата в битката при Бояка през 1819 към териториите, свободни от испански контрол, се добавя и Нова Гранада. На 7 септември 1821 е създадена Велика Колумбия, федерация, включваща по-голямата част от днешните Венецуела, Колумбия, Панама и Еквадор. Симон Боливар става неин президент, а Франсиско де Паула Сантандер - вицепрезидент.

Управление

Бюст на Боливар в Потоси

Победите при Карабобо през 1821 и Пичинча през 1822 затвърждават властта на Боливар във Венецуела и Еквадор. През юли 1822 той се среща в Гуаякил с аржентинския генерал Хосе де Сан Мартин, „защитник на перуанската свобода“, и поема ангажимент да го подпомогне за окончателното изтласкване на роялистите от Перу. На 10 февруари 1824 перуанският парламент назначава Боливар за диктатор. На 6 август, подпомаган от Антонио Хосе де Сукре, той нанася решително поражение на испанците в битката при Хунин, а на 9 декември испанските войски са окончателно разгромени от Сукре при Аякучо.

На 6 август 1825 е обявено създаването на Боливия, като Боливар става един от малкото хора, на които е наречена цяла държава. В същото време той среща трудности да задържи контрола върху обширната Велика Колумбия. Във Венецуела започват местни въстания и федерацията се оказва на ръба на разпадането. Макар че е постигнато споразумение с венецуелските бунтовници, то предизвиква недоволство в Нова Гранада.

Опитвайки се да спаси разпадащата се държава, Боливар свиква конституционно събрание в Оканя през април 1828. Намерението му е да въведе силно централизирано управление с пожизнен президент, подобно на установеното в Боливия. Тези планове срещат силна съпротива в събранието и Боливар оттегля от него своите привърженици, след което се обявява за диктатор. Това още повече изостря напрежението и на 25 септември 1828 е направен опит за убийството му, а през следващите месеци започват бунтове в Нова Гранада, Венецуела и Еквадор.

На 27 април 1830 Боливар се отказва от властта, възнамерявайки да замине за Европа, но на 17 декември умира от туберкулоза в Санта Марта. През 1842 останките му са пренесени в Каракас, където на гроба му е изграден паметник.

Източници

• Arriaga, Ana. Museo Simón Bolíbar. // Museo Simón Bolíbar. Посетен на 26 февруари 2010.
• GeneAll.net. [url=http://www.geneall.net/H/per_page.php?id=276333 Simón José Antonio de la Santísima Trinidad Bolívar Palacios y Blanco, el Libertador]. // GeneAll.net. Посетен на 26 февруари 2010.
• Grand Lodge of British Columbia and Yukon. Simón Bolívar. // Grand Lodge of British Columbia and Yukon, 2002. Посетен на 26 февруари 2010.
• Lynch, John. Simon Bolívar a life. New Haven, Yale UP, 2006.
• Masur, Gerhard. Simón Bolívar. Albuquerque, University of New Mexico Press, 1969.