Жозеф Бонапарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жозеф I
крал на Испания
Joseph-Bonaparte.jpg
Жозеф Бонапарт
Лични данни
Управление 1808 - 1813
Коронация 6 юни 1808
Пълно име Жозеф-Наполеон Бонапарт
Други титли Крал на Неапол (1806 - 1808)
Роден 7 януари 1768
Корти, Корсика, Франция
Починал 28 юли 1844
Флоренция, Италия
Погребан в Дом на инвалидите, Париж, Франция
Предшественик Фернандо VII
Наследник Фернандо VII
Семейство
Династия Бонапарт
Баща Карло Бонапарт
Майка Летиция Рамолино
Брак Джулия Клари
Потомци Зенаида Бонапарт
Герб Grandes armas de José I Bonaparte.svg
Жозеф I в Общомедия

Жозеф-Наполеон Бонапарт (на френски: Joseph Bonaparte, Джузепе Буонапарте на италиански: Giuseppe Buonaparte, Хосе Бонапарте на испански: José Bonaparte, Крал на Неапол и Сицилия (1806 - 1808), Крал на Испания (1808 - 1813) е най-голям син на Карло Бонапарт и Летиция Рамолино и брат на Наполеон Бонапарт.

Семейство[редактиране | edit source]

Роден е на 7 януари 1768 г. в Корти, Корсика. Женен за Джулия Клари, дъщеря на търговец от Марсилия през 1749 г., имат три дъщери: Зенаида (1801 - 1854) и Шарлот (1802 - 1839), а третата Жозефин умира в годината на раждането си.

Наполеонови войни и управление на Неапол[редактиране | edit source]

Учи право в Пиза, а през 1796 г. взема участие в кампанията на Наполеон в Италия. На следващата година е дипломат, отначало в Парма, а след това в Рим. Избран е за член на Съвета на петстотинте (долната камара на френския парламент по времето на Директорията) от Корсика. По време на т. нар. Наполеонови войни е изпращан от името на брат си да подписва договори със САЩ, Австрия, Великобритания и Ватикана. От 1806 г. е назначен от Наполеон Бонапарт да управлява Кралство Неапол. През 1808 г. се отказва от него, за да поеме испанския престол и е наследен от Жоашен Мюра.

Крал на Испания[редактиране | edit source]

На 6 юли 1808 г. е назначен от брат си за крал на Испания по името Хосе I Бонапарт. Краткото му управление е съпроводено с т. нар. Полуостровна война и опити за реформи, между които най-важната е премахването на Испанската инквизиция през 1808 г. След поражението в битката при Витория се завръща във Франция. Произведен е в звание генарал-лейтенант на империята през 1814 г. с мисия да защитава столицата по време на Стоте дни. Той обаче не може да контролира събитията и напуска града в разгара на битката за Париж.

След войните[редактиране | edit source]

Емигрира в САЩ и живее дълго време в Ню Йорк и Филаделфия. През 1841 г. се завръща в Европа - в град Флоренция. Тук умира през 1844 г, а тялото му е погребано в Париж в Дома на инвалидите, където е и тялото на Наполеон.

Карлос IV Крал на Испания (6 юни 1808 – 11 декември 1816) Фернандо VII
Фердинанд IV (Неапол) Крал на Неапол (30 март 1806 – 8 юли 1808) Жоашен Мюра