Жозеф Бонапарт

Жозеф I
крал на Испания
Жозеф Бонапарт
Лични данни
Управление	1808 - 1813
Коронация	6 юни 1808
Пълно име	Жозеф-Наполеон Бонапарт
Други титли	Крал на Неапол (1806 - 1808)
Роден	7 януари 1768
	Корти, Корсика, Франция
Починал	28 юли 1844
	Флоренция, Италия
Погребан в	Дом на инвалидите, Париж, Франция
Предшественик	Фернандо VII
Потомци	Зенаида Бонапарт
Наследник	Фернандо VII
Семейство
Брак	Джулия Клари
Династия	Бонапарт
Баща	Карло Бонапарт
Майка	Летиция Рамолино

Жозеф-Наполеон Бонапарт (на френски: Joseph Bonaparte, Джузепе Буонапарте на италиански: Giuseppe Buonaparte, Хосе Бонапарте на испански: José Bonaparte, Крал на Неапол и Сицилия (1806 - 1808), Крал на Испания (1808 - 1813) е най-голям син на Карло Бонапарт и Летиция Рамолино и брат на Наполеон Бонапарт.

Семейство

Роден е на 7 януари 1768 г. в Корти, Корсика. Женен за Джулия Клари, дъщеря на търговец от Марсилия през 1749 г., имат три дъщери: Зенаида (1801 - 1854) и Шарлот (1802 - 1839), а третата Жозефин умира в годината на раждането си.

Наполеонови войни и управление на Неапол

Учи право в Пиза, а през 1796 г. взема участие в кампанията на Наполеон в Италия. На следващата година е дипломат, отначало в Парма, а след това в Рим. Избран е за член на Съвета на петстотинте (долната камара на френския парламент по времето на Директорията) от Корсика. По време на т. нар. Наполеонови войни е изпращан от името на брат си да подписва договори със САЩ, Австрия, Великобритания и Ватикана. От 1806 г. е назначен от Наполеон Бонапарт да управлява Кралство Неапол. През 1808 г. се отказва от него, за да поеме испанския престол и е наследен от Жоашен Мюра.

Крал на Испания

На 6 юли 1808 г. е назначен от брат си за крал на Испания по името Хосе I Бонапарт. Краткото му управление е съпроводено с т. нар. Полуостровна война и опити за реформи, между които най-важната е премахването на Испанската инквизиция през 1808 г. След поражението в битката при Витория се завръща във Франция. Произведен е в звание генарал-лейтенант на империята през 1814 г. с мисия да защитава столицата по време на Стоте дни. Той обаче не може да контролира събитията и напуска града в разгара на битката за Париж.

След войните

Емигрира в САЩ и живее дълго време в Ню Йорк и Филаделфия. През 1841 г. се завръща в Европа - в град Флоренция. Тук умира през 1844 г, а тялото му е погребано в Париж в Дома на инвалидите, където е и тялото на Наполеон.