Фернандо VII (1784-1833) е крал на Испания за кратко през 1808 г., когато е свален от Наполеон Бонапарт, и отново през (1814-1833), когато е възстановен на престола. Син е на крал Карлос IV и кралица Мария-Луиза Бурбон-Пармска. От съвсем млад той демонстрира дълбока омраза към Мануел Годой, любовник на майка му и пръв министър на Испания, който упражнява силно влияние върху родителите му. През 1808 г., когато принуждава баща си да абдикира, Фернандо арестува Годой.
С връщането си на власт през 1814 г. Фернандо побързва да възстанови испанската Инквизиция, премахната по време на отсъствието му, преследва либерално настроените си поданици и с методите си на управление провокира революцията от 1820 г. Революцията е потушена в кръв с изпратената от Луи XVIII военна помощ.
Фернандо VII полага и напразни усилия да си възвърне испанските колонии в Америка. Именно по време на неговото управление всички някогашни колонии на испанската корона отвъд океана (с изключение на Антилите) извоюват независимостта си от Испания.
