14 октомври

14 октомври е 287-ият ден в годината според григорианския календар (288-и през високосна). Остават 78 дни до края на годината.

Събития

• 1066 г. — Норманското нашествие: Битка при Хейстингс: Кралят на Англия Харолд II е убит близо до Хейстингс от нормандската армия, предвождана от Уилям Завоевателя, който заема английския престол.
• 1529 г. — Турците под предводителството на султан Сюлейман I са принудени да прекратят Обсадата на Виена.
• 1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
• 1789 г. — Джордж Уошингтън обявява първия Ден на благодарността.
• 1896 г. — В София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на дн. Национална художествена академия) с пръв директор Иван Мърквичка.
• 1913 г. — В Южен Уелс (Великобритания) се случва най-голямата в историята на страната производствена авария — при взрив в мина загиват 439 миньори.
• 1915 г. — България в Първата световна война: Царство България обявява война на Кралство Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили.
• 1921 г. — Учредена е коалицията Народен сговор с председател Александър Греков.
• 1921 г. — Учреден е Българският младежки Червен кръст
• 1924 г. — Таджикистан влиза в СССР като Таджикска автономна съветска социалистическа република.
• 1926 г. — Излиза първото издание на детската книжка Мечо Пух от английския писател Алън Милн.
• 1944 г. — Светият синод изразява с официално писмо подкрепа за политиката на правителството на Отечествения фронт.
• 1947 г. — Експерименталният самолет Bell X-1 на Военновъздушните сили на Съединените американски щати, задвижван с ракетен двигател, осъществява първия полет над скоростта на звука.
• 1962 г. — Студената война: Начало на Карибската криза: Американски разузнавателен полет над Куба прави снимки на разположени съветски установки за ядрено оръжие.
• 1964 г. — Мартин Лутър Кинг получава Нобелова награда за мир.
• 1964 г. — Леонид Брежнев става генерален секретар на ЦК на КПСС и ръководител на СССР, след като на пленум е свален предшественика му Никита Хрушчов.
• 1971 г. — Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван във Великотърновски университет "Кирил и Методий".
• 1981 г. — Хосни Мубарак е избран за президент на Египет, една седмица след като Ануар Садат е убит при покушение.
• 1994 г. — Палестинският лидер Ясер Арафат, израелският министър-председател Ицхак Рабин и израелският министър на външните работи Шимон Перес получават Нобелова награда за мир.
• 2002 г. — Грузия обявява православието за официална държавна религия.

Родени

Павел Бобеков

Дуайт Айзенхауер

• 1006 г. — Годфроа II, граф на Анжу († 1060 г.)
• 1257 г. — Пшемисъл II, крал на Полша († 1296 г.)
• 1404 г. — Мари д'Анжу, кралица на Франция († 1463 г.)
• 1633 г. — Джеймс II, крал на Англия († 1701)
• 1644 г. — Уилям Пен, основател на Пенсилвания († 1718 г.)
• 1784 г. — Фернандо VII, крал на Испания († 1833 г.)
• 1841 г. — Ито Хиробуми, министър-председател на Япония († 1909 г.)
• 1842 г. — Василий Верешчагин, руски живописец-баталист († 1904 г.)
• 1859 г. — Димитър Вълнаров, български военен деец († 1924 г.)
• 1859 г. — Христо Петрунов, български военен деец († ок. 1937 г.)
• 1864 г. — Стефан Жеромски, полски писател и драматург († 1925 г.)
• 1868 г. — Миленко Балкански, български военен деец († 1921 г.)
• 1873 г. — Христо Русков, български учител († ? г.)
• 1882 г. — Еймън де Валера, първи президент на Ирландия († 1975 г.)
• 1888 г. — Катрин Мансфийлд, новозеландска писателка († 1923 г.)
• 1890 г. — Дуайт Айзенхауер, 34-и президент на САЩ († 1969 г.)
• 1892 г. — Андрей Ерьоменко, съветски маршал († 1976 г.)
• 1893 г. — Ип Ман, майстор на бойното изкуство „винг чун“ († 1972 г.)
• 1894 г. — Е. Е. Къмингс, американски поет († 1962 г.)
• 1894 г. — Хайнрих Любке, президент на Федерална република Германия († 1972 г.)
• 1900 г. — Уилям Едуардс Деминг, американски статистик († 1993 г.)
• 1906 г. — Хана Арент, германски философ († 1975 г.)
• 1911 г. — Ле Дък Тхо, виетнамски генерал, Нобелов лауреат († 1990 г.)
• 1914 г. — Реймънд Дейвис, американски физик, Нобелов лауреат († 2006 г.)
• 1919 г. — Димитър Митрев, югославски писател († 1976 г.)
• 1921 г. — Раде Маркович, сръбски театрален и кино актьор († 2010)
• 1927 г. — Роджър Мур, английски актьор
• 1930 г. — Мобуту Сесе Секо, президент на Заир († 1997 г.)
• 1940 г. — Клиф Ричард, британски рок музикант
• 1944 г. — Ресул Шабани, албански поет
• 1958 г. — Веселин Мезеклиев, български актьор
• 1970 г. — Васко Василев, световноизвестен цигулар
• 1975 г. — Флойд Ландис, американски колоездач
• 1978 г. — Пол Хънтър, английски играч на снукър († 2006 г.)
• 1989 г. — Мия Уасиковска, австралийска актриса

Починали

Ервин Ромел

• 1066 г. — Харолд II, крал на Англия (* ок. 1022 г.)
• 1092 г. — Низам ал-Мулк, ирански държавник (* 1018 г.)
• 1536 г. — Гарсиласо де ла Вега, испански поет (* 1503 г.)
• 1568 г. — Якоб Аркаделт, фламандски композитор (* ок. 1500 г.)
• 1817 г. — Фьодор Ушаков, руски адмирал (* 1744 г.)
• 1913 г. — Порфирий Бахметиев, руски физик (* 1860 г.)
• 1927 г. — Пантелей Киселов, български генерал (* 1863 г.)
• 1928 г. — Уилям Флин, американски полицай (* 1867 г.)
• 1940 г. — Хайнрих Кайзер, германски физик (* 1853 г.)
• 1944 г. — Ервин Ромел, германски генерал (* 1891 г.)
• 1959 г. — Ерол Флин, австралийски киноартист (* 1909 г.)
• 1960 г. — Абрам Йофе, руски физик (* 1880 г.)
• 1977 г. — Бинг Кросби, американски певец (* 1903 г.)
• 1984 г. — Мартин Райл, британски физик, Нобелов лауреат (* 1918 г.)
• 1990 г. — Леонард Бърнстейн, американски композитор (* 1918 г.)
• 1999 г. — Джулиъс Ниерере, президент на Танзания (* 1922 г.)
• 2009 г. — Жана Николова-Гълъбова, български филолог (* 1908 г.)

Празници

• Българска православна църква — Ден на света Петка Българска (Петковден)
• Международен ден на стандартизацията
• Полша — Ден на учителя (по повод създаване на Комисия за народното образование през 1773 г.)