Иван Мърквичка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Мърквичка
чешко-български художник
Иван Мърквичка 

автопортрет от 1926
Роден: 23 април 1856
Видим, дн. Чехия
Починал: 16 май 1938
Прага, Чехия

Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička - Ян Вацлав Мърквичка) е български художник от чешки произход. Живописец, педагог и обществен деец.

Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, като образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи и в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.

Биография[редактиране | edit source]

Професор Иван Мърквичка e роден в село Видим при Дуба, Чехия на 23 април 1856 година. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.

По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в Пловдив, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий" (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I".

Свързва се с най-изявените културни дейци в града - Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Рисувалното е открито през 1896 г., а Мърквичка става негов първи директор.

През 1886 година урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в 2 съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар" (1883, НХГ), „Сакаджии" (1887, НХГ), „Циганска веселба" (1887, НХГ), „Птицепродавец" (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив" (1888) и др.

През 1889 година се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след 3 години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); там той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието и занаятите", и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негов е и официалният плакат на изложението.

През 1894 година Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов.[1] Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.

След повече от 4 десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 г.

Картинки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  2 leva Bulgaria (1976) 100th Anniversary of April Uprising. // coinz.eu. coinz.eu, 2013. Посетен на 2013-03-30.

Литература[редактиране | edit source]

  • "Пловдивски хроники", Георги Райчевски 1999 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]