Герб на България
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервоно поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него — царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националния девиз Съединението прави силата.
Настоящият герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в началото на 1990-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.
Гербът на Република България се определя със закон, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Ето и цитата от Закона за герба на Република България:
| „ | Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата" | “ |
Често трите лъва от герба се интерпретират като трите главни части на България — Мизия, Тракия и Македония, което схващане е неправилно според хералдическата наука, тъй като лъвовете-щитодръжци имат само допълнителна роля в блазона на герба, както и останалите елементи като постамент и девизна лента. Също така според извадката от закона за герба на страната короната над щита и над лъва е корона на Второто българско царство (1185-1396), съществувала преди падането на България под османска власт, което според историческата и хералдическата наука е невярно, тъй като няма данни за съществуването на такава корона. Това определение за короната в българския герб е отразено в закона от политически съображения, за да се избегне асоциацията с Третото българско царство и монархическия режим на Сакскобургготската династия, властвала до 1946 година.
Съдържание |
[редактиране] Съвременни открития за българската хералдика в западноевропейски гербовници
Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът като символ на власт, сила и храброст е засвидетелстван още през 14 век.
Най-старият български герб датира от около 1295 г. Откриването му е вследствие на работата на двама членове на БХВО — Иван Войников и Петър Яначков, които го издириха в интернет [1] и осигуриха информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ[2]. През 2004 година друг член на БХВО д-р Стоян Антонов откри "герба на императора на България" в Гелдренския гербовник [3]. До 2003 година се смяташе, че най-старият български герб датира от 14 век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.
[редактиране] Исторически гербове и печати на България
 Печат на кан Тервел |
 Печат на кан Терелиг |
 Печат на канасубиги Омуртаг |
 Печат на княз Борис І Михаил. |
 Печат на цар Симеон І Велики. |
 Анонимен печат на цар Симеон І Велики. |
 Печат на цар Петър I |
 Печат на цар Иван Асен І. |
 Печат на цар Иван Асен І. |
 Печат на Теодор-Петър IV. |
 Пръстен-печат на цар Калоян. |
 Печат на цар Борил. |
 Печат на цар Иван Асен IІ. |
 Печат на цар Константин Тих Асен. |
 Печат на цар Георги I Тертер. |
 Печат на цар Тодор Светослав. |
 Печат на цар Георги II Тертер. |
 Печат на цар Михаил III Шишман. |
 Печат на цар Иван Стефан. |
 Печат на цар Иван Александър. |
 Печат на цар Константин II Асен. |
 1295. Герб на "краля" на България, Гербовник на Лорд Маршал[1]. |
 1370. Герб на императора на България, Гелдренски гербовник. |
 XIV век. Герб на България от пътепис на анонимен марокански пътешественик. |
 1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг. |
 1595. Герб на България, Гербовник на Кориенич-Неорич. |
 1603. Герб на България, Белградски гербовник. |
 XVII век. Герб на България от ръкописа на Берлинския кодекс. |
 1688. Герб на България, Знаци и гербове, Янез В. Валвасор. |
 1702. Герб на България, "Стематография", Павел Ритер-Витезович. |
 1741. Герб на България, "Стематография", Христофор Жефарович. |
 1844. Герб на България, "Царственик", Христаки Павлович. |
 1879-1880. Герб на княз Александър І Батенберг използван и като държавен. |
 1881-1927. Герб на Княжество България, използван неофициално. |
 1917-1946. Герб на Царство България. По проекта на Стефан Баджов. |
|
 1948. Герб на Народна Република България. |
|||
[редактиране] Допълнителна литература
- Иванов, Иван (2004). „Символите на България: герб, знаме, химн“. ИК "Петър Берон". ISBN 978-954-402-072-9.
[редактиране] Източници
- ↑ http://perso.numericable.fr/~briantimms/rolls/lordmarshalsLM01.htm
- ↑ http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm
- ↑ http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm
[редактиране] Външни препратки
- Сайт на Българското хералдическо и вексилоложко общество
- Български Гербове
- Извадка от закона за Герб на Република България
| Гербове на държавите в Европа |
|---|
|
Герб на: Австрия | Азербайджан | Албания | Андора | Армения | Беларус | Белгия | Босна и Херцеговина | България | Ватикан | Германия | Грузия | Гърция | Дания | Естония | Испания | Ирландия | Исландия | Италия | Кипър | Латвия | Литва | Лихтенщайн | Люксембург | Македония | Малта | Молдова | Монако | Норвегия | Обединено кралство | Полша | Португалия | Румъния | Русия | Сан Марино | Сърбия | Словакия | Словения | Турция | Украйна | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Хърватия | Черна гора | Чехия | Швейцария | Швеция |
