Герб на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервоно поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него — царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националния девиз Съединението прави силата.

Настоящият герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в началото на 1990-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.

Гербът на Република България се определя със закон, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Ето и цитата от Закона за герба на Република България:

Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата"

Често трите лъва от герба се интерпретират като трите главни части на България — Мизия, Тракия и Македония, което схващане е неправилно според хералдическата наука, тъй като лъвовете-щитодръжци имат само допълнителна роля в блазона на герба, както и останалите елементи като постамент и девизна лента. Също така според извадката от закона за герба на страната короната над щита и над лъва е корона на Второто българско царство (1185-1396), съществувала преди падането на България под османска власт, което според историческата и хералдическата наука е невярно, тъй като няма данни за съществуването на такава корона. Това определение за короната в българския герб е отразено в закона от политически съображения, за да се избегне асоциацията с Третото българско царство и монархическия режим на Сакскобургготската династия, властвала до 1946 година.

Съдържание

[редактиране] Съвременни открития за българската хералдика в западноевропейски гербовници

Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът като символ на власт, сила и храброст е засвидетелстван още през 14 век.

Най-старият български герб датира от около 1295 г. Откриването му е вследствие на работата на двама членове на БХВО — Иван Войников и Петър Яначков, които го издириха в интернет [1] и осигуриха информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ[2]. През 2004 година друг член на БХВО д-р Стоян Антонов откри "герба на императора на България" в Гелдренския гербовник [3]. До 2003 година се смяташе, че най-старият български герб датира от 14 век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.

[редактиране] Исторически гербове и печати на България

[редактиране] Допълнителна литература

  • Иванов, Иван (2004). „Символите на България: герб, знаме, химн“. ИК "Петър Берон". ISBN 978-954-402-072-9.

[редактиране] Източници

  1. http://perso.numericable.fr/~briantimms/rolls/lordmarshalsLM01.htm
  2. http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm
  3. http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm

[редактиране] Външни препратки


Лични инструменти