Герб на България
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него — царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националния девиз Съединението прави силата.
Настоящият герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в началото на 1990-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.
Гербът на Република България се определя със закон, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Ето и цитата от Закона за герба на Република България:
| „ | Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата" | “ |
Често трите лъва от герба се интерпретират като трите главни части на България — Мизия, Тракия и Македония, което схващане е неправилно според хералдическата наука, тъй като лъвовете-щитодръжци имат само допълнителна роля в блазона на герба, както и останалите елементи като постамент и девизна лента. Също така според извадката от закона за герба на страната короната над щита и над лъва е корона на Второто българско царство (1185-1396), съществувала преди падането на България под османска власт, което според историческата и хералдическата наука е невярно, тъй като няма данни за съществуването на такава корона. Това определение за короната в българския герб е отразено в закона от политически съображения, за да се избегне асоциацията с Третото българско царство и монархическия режим на Сакскобургготската династия, властвала до 1946 година.
Често върху публични и правителствени сгради, както и върху документи може да бъде видяна така наречената „малка“ версия на държавният герб. Тази версия официално не е спомената в конституцията и Закона за герба на Република България.
Съдържание |
[редактиране] Гербът и Конституцията на Република България
В българската конституционна практика съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. В Глава IV "За герба на царството, за печата и за народното знаме" на Търновската конституция, в Глава IX "Герб, печат, знаме, столица" на Димитровската конституция - , в Глава IX "Герб, печат, знаме, столица" на Живковската конституция
Глава X от действащата в момента Конституция на Република България носи заглавието "Герб, печат, знаме, химн, столица". Член 164 от Конституцията гласи:
| „ | Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит | “ |
с което Конситуцията дава конституционно определение на герба на Република България.
Във връзка с подготвяния тогава проект за "Закон за герб на Република България", в който се предвижда гербът да съдържа допълнителни елементи (корона и т.н) освен посочените в цитирания член на Конституцията, на 10 март 1995 г. Конституционният съд на Република България дава ход на дело по искане на 74 народни представители от 37-о Народно събрание с молба Конституционният съд да даде тълкуване на чл. 164 от Конституцията в смисъл: "Нарушава ли се цитираният текст, ако освен основните елементи, вписани за герб на Република България, изображението съдържа и допълнителни?"
Депутатите застъпват съображението, че: "конституционният текст не предрешава въпроса, дали лъвът ще е коронован, наред с възможността за включване на допълнителни елементи за повишаване естетичността и засилване емоционалното въздействие на този висш символ на българската държавност".
Отговаряйки на този въпрос, Конституционният съд отговаря по същество и на въпроса: Изчерпателно ли са изброени съставките на герба в чл. 164 от Конституцията на Република България, или е допустимо добавянето на още елементи?. Отговорът на Конституционният съд е, че "изброяването на елементите на герба в чл. 164 на Конституцията не е и не може да бъде изчерпателно. В текста се съдържа словесно представяне на герба. Това словесно представяне, колкото и подробно да е то, не би могло да опише във всички детайли един художествен образ". Тълкувателят е категоричен, че "Текстът относно герба може да бъде словесно обогатен по преценка на законодателя чрез изменение на Конституцията или със закон".Мотивите на Конституционния съд са, че: "Никога не може да се постигне в текста на нормативна разпоредба пределът, за да се получи изчерпателно словесно изобразяване на художествения образ на герба, както впрочем това важи и при описание с думи на всеки друг художествен образ.". Конституционният съд прави уточнението, че "изложените съображения изцяло важат и по отношение на повдигнатия допълнително от групата депутати въпрос за короната. Липсата или наличието на корона в държавния герб още не означава утвърждаването на формата на държавно устройство. Корони съществуват в републиканските гербове на Австрия, Армения, Полша, Русия, Чехия, Унгария, Финландия и др. Така че няма пречка в държавния герб на една република да има корона". В този ред на мисли конституционните съдии дават разрешение на Народното събрание "да приеме други елементи към основните при утвърждаване на държавния герб". [1]
[редактиране] Съвременни открития за българската хералдика в западноевропейски гербовници
Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът като символ на власт, сила и храброст е засвидетелстван още през 14 век.
Най-старият български герб датира от около 1295 г.[2] Откриването му е вследствие на работата на двама членове на БХВО — Иван Войников и Петър Яначков, които го издирват [3] и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ[4]. През 2004 година друг член на БХВО д-р Стоян Антонов открива "герба на императора на България" в Гелдренския гербовник [5]. До 2003 година се смята, че най-старият български герб датира от 14 век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.
[редактиране] Исторически гербове, печати, и монограми на България
-
Монограм на кан Кубрат
-
Монограм на кан Аспарух
-
Печат на кан Тервел
-
Печат на кан Телериг
-
Медальон с образа канасубиги Омуртаг, намерен във Велико Търново
-
Печат на княз Борис I Михаил.
-
Печат на цар Симеон I Велики.
-
Анонимен печат (вероятно принадлежи на цар Симеон I Велики.)
-
Печат на цар Петър I
-
Монета на цар Иван Асен I.
-
Печат на цар Иван Асен I.
-
Монета на Теодор-Петър IV.
-
Пръстен-печат на цар Калоян.
-
Печат на цар Калоян.
-
Печат на цар Борил.
-
Печат на цар Иван Асен II.
-
Печат на цар Константин Тих Асен.
-
Монета на цар Георги I Тертер.
-
Монета на цар Тодор Светослав.
-
Монета на цар Георги II Тертер.
-
Монета на цар Иван Стефан.
-
Печат на цар Иван Александър.
-
Монета на цар Константин II Асен.
-
1295. Герб на "краля" на България, Гербовник на Лорд Маршал[1].
-
1370. Герб на императора на България, Гелдренски гербовник.
-
XIV век. Герб на България от пътепис на анонимен марокански пътешественик.
-
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг.
-
1595. Герб на България, Гербовник на Кориенич-Неорич.
-
1603. Герб на България, Белградски гербовник.
-
1688. Герб на България, Знаци и гербове, Янез В. Валвасор.
-
1702. Герб на България, "Стематография", Павел Ритер-Витезович.
-
1741. Герб на България, "Стематография", Христофор Жефарович.
-
1844. Герб на България, "Царственик", Христаки Павлович.
-
1879-1880. Герб на княз Александър I Батенберг използван и като държавен.
-
1927-1946. Герб на Царство България. По проекта на Стефан Баджов.
-
1948. Герб на Народна Република България.
[редактиране] Предложения за герб на България
[редактиране] 1991-1997
-
Предложение от 1995 г.
[редактиране] Допълнителна литература
- Иванов, Иван. Символите на България: герб, знаме, химн. ИК "Петър Берон", 2004. ISBN 978-954-402-072-9.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Източници
- ↑ РЕШЕНИЕ № 1 от 4 април 1995 г. по конституционно дело № 5 от 1995 г. (Обн., ДВ, бр. 35 от 14.04.1995 г.)
- ↑ Най-интересното в случая с открития от Иван Войников и Петър Яначков лъв, който животински символ универсално е приеман като български държавен символ е титулатурата "крал" на притежателя му. За крал на България по това време може да претендират Урошите (всичките носят такъв или подобен титул) и унгарските крале. На кой от двамата крале (Стефан Милутин и Андраш III, като последния Арпад) е принадлежал въпросния български герб е спорно, понеже и двамата владетели са владеели български земи по това време. По-вероятна е хипотезата, този български герб да е принадлежал на унгарския крал, понеже Стефан Милутин е ориентирал своята политика на юг към Палеологова Византия, а и съпругата му по това време Анна Тертер (до 1299 г.) има като фамилен символ изобразен двуглав орел. Ковачев, Ганчо. Средновековна хералдика, стр. 54-55. Издателство "Фабер", ISBN 954-775-487-4, 2005.
- ↑ http://perso.numericable.fr/~briantimms/rolls/lordmarshalsLM01.htm
- ↑ http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm
- ↑ http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm
[редактиране] Външни препратки
- Сайт на Българското хералдическо и вексилоложко общество
- И.Войников. История на българските държавни символи.[2]
- Български Гербове
- Извадка от закона за Герб на Република България