Анна Тертер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна
кралица на Рашка
Лични данни
Други титли Деспина
Родена ?
България
Починала ?
Семейство
Бракове Стефан II Милутин
Димитриос Михаил
Династия Тертер
Баща Георги I Тертер
Майка Мария

Анна Тертер († след 1304) е българска принцеса, кралица на Рашка (1284-1299), трета[1] съпруга на крал Стефан II Милутин, и византийска деспина.

Произход[редактиране | edit source]

Анна Тертер е дъщеря на българския цар Георги I Тертер и e сестра на цар Теодор Светослав. Дълго време в историографията се е смятало, че Анна е дъщеря на цар Иван Асен III[2]. Предполага се, че Анна е дъщеря на Георги Тертер от първата му съпруга, царица Мария[3]. Но според друга хипотеза Анна е дъщеря на Кира-Мария, втората съпруга на Георги I Тертер[4]. В полза на първата хипотеза може да се приеме едно съобщение на Никифор Григора, според което, когато през 1279 г. Георги I Тертер решил да се ожени повторно за сестрата на Иван Асен III, първата съпруга на Тертер, Мария, заминала на заточение във Византия "заедно с децата му"[5]. Тъй като цар Георги I Тертер и Мария имат още една дъщеря (омъжена за Чака), за която се предполага, че е родена след връщането на майка й в Търново (около 1284), следва, че през 1279 заедно с царица Мария и Теодор Светослав за Византия заминава и Анна, която традиционно се приема за по-голяма от двете дъщери на Георги I Тертер. Интересно е обаче да се спомене и друго съобщение от Георги Пахимер за последвалия брак на Анна и сръбския крал, което пък е в полза на хипотезата, че Анна е дъщеря на Кира-Мария Асенина:

Но той имаше за съпруга дъщерята на Тертер, родена му от сестрата на Асен...[6]

Кралица[редактиране | edit source]

През 1284 г. Анна е омъжена за рашкия крал Стефан II Милутин. По този случай в един дубровнишки документ от 11 август 1284 г. са отбелязани подаръците, които дубровничани пратили на сръбския владетел, "когато взел за съпруга дъщерята на българския цар", а в "Ромейска история" Никифор Григора отбелязва, че Стефан Урош II Милутин се оженил за сестрата на българския владетел Светослав[7][8].

Анна Тертер ражда на Стефан II Милутин две деца [9]:

Така в Троицкия ръкопис на сръбската редакция на Синодика на неделята на православието Анна се споменава като майка на децата на Стефан Милутин:

Много години даде Бог на нашия крал Урош, на Стефан, на благочестивата кралица Анна и на децата ѝ[10], на Яков, пресвещенния архиепископ на всички сръбски земи, за много години.[11]

Други автори обаче подлагат на съмнение това сведение, като приемат, че в Троицкия ръкопис Анна е спомената като мащеха на децата на Милутин [12], a освен това Никифор Григора споменава, че Стефан Милутин нямал деца от сестрата на Светослав. [13]

Византийска деспина[редактиране | edit source]

През 1299 г. по политически съображения бракът между Анна Тертер и Стефан II Милутин бил разтрогнат, за да може кралят да се ожени за петгодишната византийска принцеса Симонида Палеологина. През 1299 г. при река Вардар, двете страни си разменили заложници, сред които била и дъщерята на Тертер[14]. След като предал заложниците и жена си на ромеите, Стефан II получил ромейската принцеса, с която се венчал в Солун.

След като Анна е предадена на византийците, тя е отведена в Константинопол, където по това време се намират баща ѝ, майка ѝ и мащехата ѝ. Императорската свита, с която Анна пътувала до Цариград, първоначално не влязла в столицата, а се разположила извън града. Бившата кралица била официално посрещната на 22 мунихион (ноември 1299 г.).

Срещу развода на сръбския крал и четвъртия му брак се обявява Вселенската патриаршия, според която бракът на Стефан II Милутин и Анна Тертер бил законен, а Симонида Палеологина била все още дете, за да може да встъпва в брак. Налага се императорът да се срещне с патриарх Йоан II Козма (1294-1303), с когото да обсъдят неудобната ситуация. Пред патриарха Андроник II се оправдал с обяснението, че законната първа съпруга на сръбския крал - Елена, все още била жива, когато той се свързал с дъщерята на Тертер, и поради тази причина бракът му с българката бил нелегитимен. По времето, когато Милутин сключил четвърти брак със Симонида Палеологина, законната му първа съпруга Елена вече не била между живите, от което следвало, че бракът му с византийската принцеса бил напълно законен[15].

В 1300 г. братът на Анна Теодор Светослав се възкачва на българския престол. Скоро при него се завръща и Георги I Тертер, който получил от сина си управлението на един град[3]. Анна получава възможност да се завърне в Търново, но точно по това време в нея се влюбва овдовелият епирски деспот Димитър Михаил Дука Комнин Кутрулес, сина на епирския деспот Михаил II Комнин (1230-1266/1268). След известно време, през което двамата поддържали незаконна любовна връзка[16], с разрешение на император Андроник II към 1301 г. деспот Димитър Михаил се жени за красивата българка, която по това време е в разцвета на младостта си.

През 1304 г. деспот Димитър Михаил е заподозрян, че се стреми към византийския престол. Освен това на брака му с "...жена, която е враждебна по произход..." започва да се гледа с подозрение, тъй като чрез нея вероятно се открива възможност за намеса на енергичния български цар Теодор Светослав в дворцовите дела на империята. Така семейството на бившата сръбска кралица изпада в немилост пред властта. Георги Пахимер отбелязва недоволството на българския цар от отношението към сестра му и зет му[3]. Царят нападнал Византия и й нанесъл тежко поражение при река Скафида.

През януари 1305 г. деспот Димитър е извикан на съд и през март 1305 е осъден. След това той и Анна Тертер са арестувани заедно с децата си и са затворени във "Великия дворец", а имуществото им е конфискувано.[17] Малко по-късно съпружеската двойка прави неуспешен опит да избяга (вероятно в България), поради което деспот Димитър Михаил Дука Комнин Кутрулес е хвърлен в затвора на "Влахерните".[18][3]

През 1308 г. между България и Византия бил сключен мирен договор, поради което положението на Анна и съпруга й вероятно е облекчено[19]. Българският цар вероятно не пропуснал да потърси отговорност за отношението към сестра си и от Стефан II Милутин, който, по думите на архиепископ Данило, през 1310 г. пристигнал в Търново. Чрез личен разговор с цар Теодор Светослав кралят целял "да разсее недоверието, което породили някои негови постъки, като например изоставянето на сестра му Анна"[20]

Повече данни за съдбата на Анна Тертер и семейството ѝ няма.

Източници[редактиране | edit source]

  • Кръстев, Красимир. Съдбата на българската царкиня Анна Тертер. - Във: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. С.: СУ, 2006, 649-657
  • Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Кръстев, Красимир. Цит. съч., с. 651.
  2. Кръстев, Красимир, с. 650, бележка 9 под линия
  3. а б в г д Павлов, Пламен. Цит. съч.
  4. Кръстев, Красимир, с. 649 и по-подробно у: Божилов, Иван. Родословието на цар Иван Александър. - Във: Исторически преглед, 38, 1981, No 3-4, c. 166.
  5. Nicephorus Gregoras. Byzantin hystoria. Vol. I. Ed. Ludovici Schopeni, Bonnae, 1829, c 1336 цитат по: Кръстев, Красимир, с. 651.
  6. Georgius Pachymeres. Relationes Historicas. Edidit, notisque instruxit Albertus Failler. Gallice vertit Vitalianus Laurent. (CFHB XXIV/2). Paris, 1999 цита по: Кръстев, Красимир, с. 652
  7. Nicephorus Gregoras. Цит. съч., I, c. 2038-12
  8. Кръстев, Красимир, с. 652
  9. Чорович, Владимир. История на сърбите. САНУ, 1989.
  10. БЛАГОЧЬСТНВѣН КРАЛНЦѣ ANNѣ Н ЧЕДОМА ЕЮ
  11. Кръстев, Красимир, с. 653
  12. Кръстев, Красимир. Цит. съч. с. 653. Той приема утвърденото в историографията мнение, че Анна е родена след 1279 г., и изтъква, че между 1286-1292 г., каквато е датировката на документа, тя е била прекалено малка, за да има две деца.
  13. Nicephorus Gregoras цит. по Кръстев, Красимир, с. 657
  14. Кръстев, Красимир, с. 654
  15. Georgius Pahymeres цит. по Кръстев, Красимир, с. 654-655
  16. Nicephorus Gregores цит. по Кръстев, Красимир, с. 654-655
  17. Кръстев, Красимир, с. 656
  18. Пак там
  19. Павлов, Пламен. Анна Тертер.- Във Андреев, Й., Ив. Лазаров, П. Павлов. Кой кой е в средновековна България. (Исторически справочник). С., 1994, с. 22
  20. Ангелов, Петър. Българска средновековна дипломация. С., 1988, с. 157 цит. по Кръстев, Красимир, с. 656, бележка под линия.
Елизабет Унгарска кралица на Рашка (1284 – 1299) Симонида Палеологина