Стефан Урош V
| Стефан Урош V | ||
|---|---|---|
| сръбски цар | ||
| Стефан Урош V изобразен в манастирската църква в Псача | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 1356 – 4 декември 1371 | |
| Коронация | крал - 16 април 1346 цар - 1356 |
|
| Обкръжение | Вълкашин Мърнявчевич, Елена Българска | |
| Пълно име | Стефан Урош V | |
| Други титли | Крал (1346-1356) Цар (1356-1371) |
|
| Роден | 1 септември 1336 | |
| Починал | 4 декември 1371 | |
| Неродимле, Косово | ||
| Предшественик | Стефан Душан | |
| Наследник | Марко Мърнявчевич | |
| Семейство | ||
| Брак | Анна Анка Басараб | |
| Династия | Неманичи, Срацимировци, Смилецовци, Шишмановци, Тертеровци, Палеолози, Капетинги, Асеневци, Дандоло | |
| Баща | Стефан Душан | |
| Майка | Елена Българска | |
Стефан Урош V (1 септември 1336 - 4 декември 1371) е коронясан като престолонаследник за крал (16 април 1346), а след смъртта на Стефан Душан (20 декември 1355) е цар (1356 - 4 декември 1371) на основаната от баща му държава, наричана Душаново царство. Той е първороден син на Стефан Душан и Елена Българска, сестра на Иван Александър. Има по-малка сестра Ирина. След смъртта на баща си приема титлата цар, като управлява за кратко под регентството на майка си до 1356 г. Заедно с вуйчо си Иван Александър (след смъртта му - с Иван Шишман) и първия си братовчед Иван Срацимир е трети цар в българските земи (другите двама наследили царска корона - Иван Срацимир и Иван Шишман са братя от различни майки и негови първи братовчеди).
След сватбата на Стефан Душан с Елена (19 април 1332 - Великден) царската двойка в продължение на няколко години няма деца. Под натиска на обкръжението си Стефан Душан започва преговори с немския император за ръката на една от дъщерите му, но насред преговорите през 1336 г., Елена ражда дългоочаквания престолонаследник Стефан Урош V, с което преговорите са прекратени. От брака се раждат и две дъщери.
През април 1346 в старата българска столица Скопие е свикан църковно-народен събор. Целта била сръбската архиепископия на св. Сава да бъде въздигната в ранг патриаршия, а Стефан Душан да бъде коронясан за цар. За целта според канона Стефан Душан трябвало да ангажира поне три авторитетни църковни и монашески институции, без да се смята дотогавашната сръбска архиепископия. С подкрепата на търновската патриаршия, охридската архиепископия /Охрид бил в границите на Душановата държава/ и цялата светогорска монашеска общност /щедро обдарявана от Стефан Душан/ и в присъствието на търновския патриарх Симеон, охридския архиерископ Никола с целите църковни клирове и монасите от Света гора, сръбския архиепископ е обявен за патриарх. Вече от позицията на патриаршеското си достойнство дотогавашния рашки архиепископ Йоаникий II (българин по произход) коронясва Стефан Душан за "цар на сърби и гърци", а Стефан Урош е повишен от "младши крал" (лат. rex junior) в крал и като такъв за официален престолонаследник на бащиния си трон. Стефан Душан и съответно след престолонаследяване Стефан Урош придобили правото според византийските правила да се кичат с инсигнии и да раздават титлите деспот, севастократор и кесар, както византийските императори и българските царе.
След смъртта на цар Стефан Душан в създаденото от него царство се усилват центробежните сили. През 1356 г. претенции към престола отправя полубрата на Душан от втората съпруга на Стефан Дечански - Симеон Синиша. С обща подкрепа на верните урошови властели, и под егидата на майка му, са успешно осуетени плановете на Синиша, но от царството са откъснати Епир и Тесалия.
По време на управлението му в Сърбия започва период на анархия и олигархически разпад.Много феодали, преди в пределите на Душановото царство се отцепват като независими владетели.
Това подпомага турското нашествие на Балканите.Кралете като Вълкашин Мърнявчевич и Углеша са бързо победени, а царствата им стават турска територия.Независимите феодали пък се бунтуват срещу царя и това води до обезсилване на Душановото царство от към военни сили, което се оказва пагубно.
Със смъртта на Стефан Урош V през 1371 залязва и душановата държава, просъществувала само 25 години.
Фрески [редактиране]
Запазен е образът на царя в манастирската черква "Свети Никола" в село Псача, Република Македония. По време на окупацията на Вардарска Македония от Сърбия, очите на владетеля са издраскани (символно е ослепен по средновековен тертип), като с този акт се е целяла аналогията с ослепените самуилови войни от Василий II Българоубиец. Интересно обстоятелство е, че цар Стефан Урош е пряк потомък на всички владетелски династии на тези земи след края на Крумовата династия с цар Роман. По майчина линия на прадядо си Стефан Милутин е потомък на цар Иван Владислав, а по бащина, чрез черногорския клон на комитопулите, и на цар Самуил. Той е представител на Асеневци, Тертеровци, Смилецовци, Шишмановци и Срацимировци, както и на византийските Комнини, Дука, Ангели и Палеолози.
Вижте също [редактиране]
Родословие [редактиране]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Крал Стефан Урош I | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Крал Стефан Милутин |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Елена д'Анжу | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Крал Стефан Дечански |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Цар Георги I Тертер | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Анна Тертер |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Мария | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Цар Стефан Душан |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
Цар Смилец |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Теодора Смилец |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Севастократор Константин Палеолог | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Смилцена Палеологина |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
неизвестна | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
Стефан Урош |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
деспот Срацимир |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
Елена Българска |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
деспот Шишман |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Кераца Петрица |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
|
севастократор Петър | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|
неизвестна |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
Ана-Теодора Асенина | |||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Стефан Душан | → | крал на Сърбия (1346 – 1365) | → | Вълкашин Мърнявчевич |
| Стефан Душан | → | цар на сърби и гърци (1356 – 1371) | → | … |
Владетели на Рашка:
Стефан Неманя • Стефан Първовенчани • Стефан Радослав • Стефан Владислав • Стефан Урош I • Стефан Драгутин
Стефан Урош II Милутин • Стефан Владислав II • Стефан Урош III Дечански • Стефан Урош IV Душан • Стефан Урош V
Други представители:
Вукан Неманич • Георги Неманич • Стефан Константин • Стефан Урошиц • Симеон Синиша • Йован Урош • Стефан Урош Дука
Архиепископи:
Свети Сава • Свети Сава II
Владетелки на Рашка:
Ана Неманя • Евдокия Ангелина • Анна Дандоло • Анна Теодора Комнина • Белослава Асенина • Елена Анжуйска • Каталина Унгарска • Елена Йоанна Дукина • Елизабет Арпад
Анна Тертер • Симонида Палеологина • Теодора Смилец • Мария Палеологина • Елена Българска • Анка Басараб
Други представителки:
Елисавета Сръбска • Зорица • Анна Неда • Елена Шубич • Теодора-Евдокия • Мария Ангелина Дукина Палеологина