Стефан Урош V

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Урош V
сръбски цар
UrosV.jpg
Стефан Урош V изобразен в манастирската църква в Псача
Лични данни
Управление 13564 декември 1371
Коронация крал - 16 април 1346
цар - 1356
Обкръжение Вълкашин Мърнявчевич, Елена Българска
Пълно име Стефан Урош V
Други титли Крал (1346-1356)
Цар (1356-1371)
Роден 1 септември 1336
Починал 4 декември 1371
Неродимле, Косово
Предшественик Стефан Душан
Наследник Марко Мърнявчевич
Семейство
Династия Неманичи, Срацимировци, Смилецовци, Шишмановци, Тертеровци, Палеолози, Капетинги, Асеневци, Дандоло
Баща Стефан Душан
Майка Елена Българска
Брак Анна Анка Басараб

Стефан Урош V (1 септември 1336 - 4 декември 1371) е коронясан като престолонаследник за крал (16 април 1346), а след смъртта на Стефан Душан (20 декември 1355) е цар (1356 - 4 декември 1371) на основаната от баща му държава, наричана Душаново царство. Той е първороден син на Стефан Душан и Елена Българска, сестра на Иван Александър. Има по-малка сестра Ирина. След смъртта на баща си приема титлата цар, като управлява за кратко под регентството на майка си до 1356 г. Заедно с вуйчо си Иван Александър (след смъртта му - с Иван Шишман) и първия си братовчед Иван Срацимир е трети цар в българските земи (другите двама наследили царска корона - Иван Срацимир и Иван Шишман са братя от различни майки и негови първи братовчеди).

След сватбата на Стефан Душан с Елена (19 април 1332 - Великден) царската двойка в продължение на няколко години няма деца. Под натиска на обкръжението си Стефан Душан започва преговори с немския император за ръката на една от дъщерите му, но насред преговорите през 1336 г., Елена ражда дългоочаквания престолонаследник Стефан Урош V, с което преговорите са прекратени. От брака се раждат и две дъщери.

През април 1346 в старата българска столица Скопие е свикан църковно-народен събор. Целта била сръбската архиепископия на св. Сава да бъде въздигната в ранг патриаршия, а Стефан Душан да бъде коронясан за цар. За целта според канона Стефан Душан трябвало да ангажира поне три авторитетни църковни и монашески институции, без да се смята дотогавашната сръбска архиепископия. С подкрепата на търновската патриаршия, охридската архиепископия /Охрид бил в границите на Душановата държава/ и цялата светогорска монашеска общност /щедро обдарявана от Стефан Душан/ и в присъствието на търновския патриарх Симеон, охридския архиерископ Никола с целите църковни клирове и монасите от Света гора, сръбския архиепископ е обявен за патриарх. Вече от позицията на патриаршеското си достойнство дотогавашния рашки архиепископ Йоаникий II (българин по произход) коронясва Стефан Душан за "цар на сърби и гърци", а Стефан Урош е повишен от "младши крал" (лат. rex junior) в крал и като такъв за официален престолонаследник на бащиния си трон. Стефан Душан и съответно след престолонаследяване Стефан Урош придобили правото според византийските правила да се кичат с инсигнии и да раздават титлите деспот, севастократор и кесар, както византийските императори и българските царе.

След смъртта на цар Стефан Душан в създаденото от него царство се усилват центробежните сили. През 1356 г. претенции към престола отправя полубрата на Душан от втората съпруга на Стефан Дечански - Симеон Синиша. С обща подкрепа на верните урошови властели, и под егидата на майка му, са успешно осуетени плановете на Синиша, но от царството са откъснати Епир и Тесалия.

По време на управлението му в Сърбия започва период на анархия и олигархически разпад.Много феодали, преди в пределите на Душановото царство се отцепват като независими владетели.

Това подпомага турското нашествие на Балканите.Кралете като Вълкашин Мърнявчевич и Углеша са бързо победени, а царствата им стават турска територия.Независимите феодали пък се бунтуват срещу царя и това води до обезсилване на Душановото царство от към военни сили, което се оказва пагубно.

Със смъртта на Стефан Урош V през 1371 залязва и душановата държава, просъществувала само 25 години.

Фрески[редактиране | edit source]

Запазен е образът на царя в манастирската черква "Свети Никола" в село Псача, Република Македония. По време на окупацията на Вардарска Македония от Сърбия, очите на владетеля са издраскани (символно е ослепен по средновековен тертип), като с този акт се е целяла аналогията с ослепените самуилови войни от Василий II Българоубиец. Интересно обстоятелство е, че цар Стефан Урош е пряк потомък на всички владетелски династии на тези земи след края на Крумовата династия с цар Роман. По майчина линия на прадядо си Стефан Милутин е потомък на цар Иван Владислав, а по бащина, чрез черногорския клон на комитопулите, и на цар Самуил. Той е представител на Асеневци, Тертеровци, Смилецовци, Шишмановци и Срацимировци, както и на византийските Комнини, Дука, Ангели и Палеолози.

Вижте също[редактиране | edit source]

Родословие[редактиране | edit source]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Урош I
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Милутин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена д'Анжу
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Дечански
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цар Георги I Тертер
 
 
 
 
 
 
 
Анна Тертер
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария
 
 
 
 
 
 
 
Цар Стефан Душан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цар Смилец
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Теодора Смилец
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Севастократор Константин Палеолог
 
 
 
 
 
 
 
Смилцена Палеологина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Урош
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
деспот Срацимир
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елена Българска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
деспот Шишман
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кераца Петрица
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
севастократор Петър
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана-Теодора Асенина
 
 
 
 
 
 
Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите[1]
Grb Nemanjica mini transparent.png
Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав

Крал Стефан Урош I

Крал Стефан Драгутин
Крал Стефан Урош II Милутин
Крал Стефан Урош III Дечански
Цар Стефан Урош IV Душан
Цар Стефан Урош V
Стефан Душан крал на Сърбия (1346 – 1365) Вълкашин Мърнявчевич
Стефан Душан цар на сърби и гърци (1356 – 1371)