Стефан Неманя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Неманя
велик жупан на Рашка
Svsimeon.jpg

Лични данни
Управление 11681196
Роден около 1113
Рибница (крепост) в Зета (владение)
Починал 13 февруари 1199
в Света гора
Погребан в Манастир Студеница, Рашка
Предшественик Тихомир Завидович
Наследник Стефан Първовенчани
Семейство
Династия Неманичи
Баща Завида
Майка Анна Диогениса ?
Брак Ана Неманя
Потомци Вукан, Стефан и Растко
Стефан Неманя в Общомедия

Стефан Неманя (на сръбски: Стефан Немања или Стеван Немања) е средновековен владетел, велик жупан на Рашка, основател на средновековната държава станала по-известна като Рашка. [1] [2] Наследява брат си Тихомир, начело на васалитет към Византия.

Според стари църковни писания, Стефан Неманя е имагинерен брат на великия жупан Урош II, което значи, че е пряк наследник на комитопулите, но сам основател на нова своя управленска династия - Неманичи.

Начало[редактиране | edit source]

В условията на държавен упадък на Византия през XII век, се появяват предпоставки за въздигането на нова сила на Балканите. Възхода на държавността в Рашка започва по времето на Стефан Неманя и продължава до средата на XIII век при неговите наследници Стефан Първовенчани и Стефан Душан.

При Стефан Неманя и наследниците му валикото жупанство Рашка за първи път се утвърждава като държава и важен фактор на Балканите и е последната страна във възход на Балканскиья полуостров преди завоюването му от османците.

Управление[редактиране | edit source]

Стефан Неманя успява да сложи край на традиционните сръбски жупански междуособици, повеждайки ги в стратегически съюз с Асеневци по пътя на политическата независимост. Произхожда от Зета и като дете е покатоличен, което налага по-късно отново да приеме православието. Стефан Неманя е ловък и хитър политик. Стефан Неманя е дядо на българския цар Иван Асен II.

Съюз с Венеция[редактиране | edit source]

За целта на борбата за политическа независимост той привлича за съюзник срещу Византия Венецианската република. Благодарение на съвместните действия, Стефан Неманя успява да овладее областта Зета и част от приморските сръбски земи с градовете Шкодра и Котор.

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите[1]
Grb Nemanjica mini transparent.png
Стефан Неманя, велик жупан на Рашка
Стефан Първовенчани, крал на Рашка
Крал Стефан Радослав
Крал Стефан Владислав

Крал Стефан Урош I

Крал Стефан Драгутин
Крал Стефан Урош II Милутин
Крал Стефан Урош III Дечански
Цар Стефан Урош IV Душан
Цар Стефан Урош V

Поражение[редактиране | edit source]

През 1172 г. император Мануил I Комнин разбива войската му, което принудава Стефан Неманя да препотвърди васалитета си към империята. Рашкият велик жупан се задължава да предоставя войски на Византия във войните ѝ срещу селджукските турци в Мала Азия. В изпълнение на васалните си задължения към василевса, Стефан Неманя изпраща сръбски помощни военни части участвали в злополучната за византийците битка при Мариокефалон.

Независимост[редактиране | edit source]

През 1180 г., след смъртта на императора, Стефан Неманя се отмята от васалните си задължения, сключвайки съюз с унгарския крал Бела III за съвместни действия в префектура Илирик. През 1183, обединените негови сили с унгарците нахлуват в северозападните български земи, които дотогава са под византийска власт, и превзема Белград, Браничево, Ниш и Средец. Крепостните стени на Средец са разрушени, а мощите на Иван Рилски са отнесени от унгарците, но после върнати в Средец, за да бъдат пренесени в Търново през 1195 г.

Съюз с Асеневци[редактиране | edit source]

С цел успешен завършек на въстанието за независимост (1185), Асеневци от Мизия сключват стратегически съюз със Стефан Неманя, насочен срещу Византия.

При Барбароса[редактиране | edit source]

В 1189 година Стефан Неманя заедно с брат си Срацимир Завидович, се появява в Ниш при германския император Фридрих I Барбароса. Ведно с пратениците на Асеневци, те предлагат военен съюз и помощ на кръстоносците, в случай на конфликт с Византия. Асеневци са готови да предоставят 40 хил. армия на Фридрих I Барбароса за война с Византия, а те още 20 хил. Германският император успява да уреди по мирен път противоречията си с Византия, което принуждава Неманя да продължи войната сам.

Разгром[редактиране | edit source]

През 1190 г. Стефан Неманя с армията си нахлува внезапно по долината на Струма, успявайки да превземе редица български градове под византийска власт, като Перник, Земен, Скопие, Призрен. През следващата 1191 г., византийците изненадващо го нападат, нанасяйкики му сериозно поражение при Морава. Военните действия по овладяване от Стефан Неманя на някои от западните български области са съгласувани с Асеневци поради стратегическия съюз, сключен между тях.

Стефан Неманя обаче успява да присъедини Зета към Рашка, и да я подчини под властта си. Последният зетски княз Михаил е свален от престола, и заменен с най-големия Неманов син - Вукан (Вълкан). Установява се традиция зетските земи да се поверяват за управление на престолонаследника от династията на Неманичите, почти всички от които са с майки - дъщери на търновските царе.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Стефан Неманя свиква църковен събор, на който е осъдена и предадена на анатема богомилската ерес.

Абдикация[редактиране | edit source]

През 1196 г. Стефан Неманя се оттегля от властта в полза на своя втори син Стефан Първовенчани. Решението е взето под натиска на Византия, т.к. Стефан II Неманич се жени за императорската племеница Евдокия Ангелина, дъщеря на бъдещия владетел Алексий III Ангел. Стефан Неманя и жена му Ана Неманя се замонашават. Той приема монашеското име Симеон, а тя Анастасия. След отправените молби от неговия син Сава, Стефан Неманя заминава за Света гора през 1197 г. за манастира Ватопед. В 1199 г. двамата възстановяват разрушения Хилендарски манастир, където Стефан умира и където е написана "История славянобългарска". Малко след смъртта му е обявен за светец.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Хронологична енциклопедия на света, том VI, Велико Търново.. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
  2. История на средните векове, София.. Просвета, ISBN 954-01-0475-0, 1991.

Вижте също[редактиране | edit source]

Тихомир Завидович велик жупан на Рашка (1168 – 1196) Стефан Първовенчани