Стефан Неманя
| Стефан Неманя | ||
|---|---|---|
| сръбски крал и светец | ||
 |
||
| Управление | 1168–1196 | |
| Роден | ок. 1113 | |
| Починал | 13 февруари 1199 | |
| в Света гора | ||
| Погребан в | Манастир Студеница, Рашка | |
| Предшественик | Тихомир Завидович | |
| Потомци | Вукан, Стефан и Растко | |
| Наследник | Стефан Първовенчани | |
| Брак | Ана | |
| Династия | Неманичи | |
| Баща | Завида | |
Стефан Неманя (на сръбски: Стефан Немања или Стеван Немања) е средновековен сръбски владетел, велик жупан на Рашка, основател на средновековната сръбска държава известна като Рашка. [1] [2] Наследява брат си Тихомир, начело на сръбския васалитет към Византия.
Съдържание |
[редактиране] Начало
В условията на държавен упадък на Византия през XII век, се появяват предпоставки за въздигането на нова сила на Балканите. Възхода на сръбската държава започва по времето на Стефан Неманя и продължава до средата на XIII век при неговите наследници Стефан Първовенчани и Стефан Душан.
При Стефан Неманя и наследниците му Сърбия за първи път се утвърждава като държава и важен фактор на Балканите и е последната балканска страна във възход преди нахлуването на османците.
[редактиране] Управление
Стефан Неманя успява да сложи край на традиционните сръбски жупански междуособици, повеждайки сърбите обединени по пътя на политическата независимост. Произхожда от Зета и като дете е покатоличен, което налага по-късно отново да приеме православието. Стефан Неманя е ловък и хитър политик.
[редактиране] Съюз с Венеция
За целта на борбата за политическа независимост той привлича за съюзник срещу Византия Венецианската република. Благодарение на съвместните действия, Стефан Неманя успява да овладее областта Зета и част от приморските сръбски земи с градовете Шкодра и Котор.
|
|||||||||||||||||||||
[редактиране] Поражение
През 1172 г. император Мануил I Комнин разбива сръбските сили, което принудава Стефан Неманя да препотвърди васалитета си към империята. Рашкият велик жупан се задължава да предоставя войски на Византия във войните ѝ срещу селджукските турци в Мала Азия. В изпълнение на васалните си задължения към василевса, Стефан Неманя изпраща сръбски помощни военни части участвали в злополучната за византийците битка при Мариокефалон.
[редактиране] Независимост
През 1180 година, след смъртта на императора, Стефан Неманя се отмята от васалните си задължения, сключвайки съюз с унгарския крал Бела III. През 1183, обединените сили на унгарци и сърби нахлуват в северозападните български земи под византийска власт, опостушавайки Белград, Браничево, Ниш и Средец. Крепостните стени на Средец са разрушени, а мощите на Иван Рилски задигнати от унгарците.
[редактиране] Съюз с българите
С цел успешен завършек на въстанието за независимост (1185), Асеневци сключват стратегически съюз със Стефан Неманя, насочен срещу Византия.
[редактиране] При Барбароса
В 1189 година Стефан Неманя заедно с брат си Срацимир Завидович, се появява в Ниш при германския император Фридрих I Барбароса. Ведно с пратениците на Асеневци, те предлагат военен съюз и помощ на кръстоносците, в случай на конфликт с Византия. Българите са готови да предоставят 40 хил. армия на Фридрих I Барбароса за война с Византия, а сърбите - 20 хил. Германският император успява да уреди по мирен път противоречията си с Византия, което принуждава Неманя да продължи войната сам.
[редактиране] Разгром
През 1190 година Стефан Неманя с армията си нахлува внезапно по долината на Струма, успявайки да превземе редица български градове под византийска власт, като Перник, Земен, Скопие, Призрен. През следващата 1191, византийците изненадващо нападат експанзивните сърби, нанасяйки им сериозно поражение при Морава. Има хипотеза, че военните действия по овладяване от Стефан Неманя на някои от западните български области са съгласувани с Асеневци поради стратегическия съюз, сключен между тях.
Усилията на Стефан Неманя да разшири владенията си за сметка на български земи претърпяват неуспех. Стефан Неманя обаче успява да присъедини Зета към Рашка, и да я подчини под властта си. Последният зетски княз Михаил е свален от престола, и заменен с най-големия Неманов син - Вукан (Вълкан). Установява се традиция зетските земи да се поверяват за управление на престолонаследника от династията на Неманичите.
[редактиране] Вътрешна политика
Стефан Неманя свиква църковен събор, на който е осъдена и предадена на анатема богомилската ерес.
[редактиране] Абдикация
През 1196 г. Стефан Неманя се оттегля от властта в полза на своя втори син Стефан Първовенчани. Решението е взето под давление на Византия, т.к. Стефан II Неманич се жени за императорската племеница Евдокия, дъщеря на бъдещия владетел Алексий III Ангел. Стефан Неманя и жена му Ана се замонашават. Той приема монашеското име Симеон, а тя Анастасия. След отправените молби от неговия син Сава, Стефан Неманя заминава за Света гора през 1197 г. в манастира Ватопед. В 1199 г. двамата възстановяват разрушения Хилендарски манастир, където Стефан умира. Малко след смъртта му е обявен за светец.
[редактиране] Източници
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том VI, Велико Търново.. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
- ↑ История на средните векове, София.. Просвета, ISBN 954-01-0475-0, 1991.
[редактиране] Вижте също
| Тихомир Завидович | → | велик жупан на Рашка (1168 – 1196) | → | Стефан Първовенчани |
Владетели на Рашка:
Стефан Неманя • Стефан Първовенчани • Стефан Радослав • Стефан Владислав • Стефан Урош I • Стефан Драгутин
Стефан Урош II Милутин • Стефан Владислав II • Стефан Урош III Дечански • Стефан Урош IV Душан • Стефан Урош V
Други представители:
Вукан Неманич • Георги Неманич • Стефан Константин • Стефан Урошиц • Симеон Синиша • Йован Урош • Стефан Урош Дука
Архиепископи:
Свети Сава • Свети Сава II
Владетелки на Рашка:
Ана Неманя • Евдокия Ангелина • Анна Дандоло • Анна Теодора Комнина • Белослава Асенина • Елена Анжуйска • Каталина Унгарска • Елена Йоанна Дукина • Елизабет Арпад
Анна Тертер • Симонида Палеологина • Теодора Смилец • Мария Палеологина • Елена Българска • Анка Басараб
Други представителки:
Елисавета Сръбска • Зорица • Анна Неда • Елена Шубич • Теодора-Евдокия • Мария Ангелина Дукина Палеологина
