Сава Сръбски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сава.

Свети Сава
Der Heilige Sava von Serbien.jpg
Фреска на Свети Сава от Милешевския манастир
Архиепископ на сърбите
Роден 1175 г., Рас, Сърбия
Починал 14 януари 1235 г.
Велико Търново, България
Почитан в Източноправославна църква
Главно светилище Храм "Свети Сава" (Белград)
Празник 14 януари (Грегориански календар), 27 януари (Юлиански календар)
Покровителство Сърбия и сърбите

Свети Сава, роден Растко Неманич, е сръбски духовник, просветен деец и дипломат. Бори се за независимостта на Сръбската православна църква и е първият неин архиепископ (1219-1233 г.). Впоследствие е канонизиран и за някои е най-значимият сръбски светец.

Биография[редактиране | edit source]

Според различни източници е роден 1169 г.[1] или 1175 г. в Рас, столицата на сръбската държава Рашка (близо до днешния град Нови пазар в Сърбия) като Растко Неманич, най-младият син на сръбския велик жупан Стефан Неманя. Най-големият му брат Вукан е жупан на Зета, Требине (Травуния) и може би ѝ Топлица - района на река Топлица (ляв приток на Българска Морава) и Метохия. Другият му брат Стефан Първовенчани е сръбски велик жупан (от 1196 г.) и крал (от 1217 г.). Умира през 1236 г. в Търново - столицата на Второто българско царство.

Дела[редактиране | edit source]

Растко Неманич е назначен за жупан на Хум (Херцеговина), когато е на 15 години. На 16 години постъпва в руския манастир „Св. Пантелеймон“ (известен още като „Русико“) в Света гора, дн. Гърция, а по-късно в гръцкия манастир „Ватопед“, където се става монах. През 1208 г. се връща в средновековна Сърбия, за да прекрати гражданската война между братята си Стефан и Вукан. След това развива важна просветна дейност в тогавашна Рашка. През 1214 г. е изпратен от брат си Стефан да преговаря с българския севастократор Стрез за невключването му към българо-латинската коалиция срещу Рашка. През 1217 г. отново отпътува до Атон.

Архиепископ[редактиране | edit source]

През 1219 г. Сава става първи архиепископ на Рашка след като извоюва автокефалността на сръбската църква, а през 1221 г. коронясва своя брат Стефан за крал. Сава остава архиепископ до 1233 г., когато предава своя пост в ръцете на своя ученик Арсений Сремски.

Мисия[редактиране | edit source]

В края на живота си Сава предприема мащабна мисия. За периода 1232-1233 г. той посещава патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия. Целта на Сава вероятно е била да укрепи позициите на сръбската църква и да съдейства на цар Иван Асен II за възстановяването на Българската патриаршия. На връщане от Йерусалим към родината си Сава приема поканата на българския цар да посети Търново и пристига в българската престолнина през януари 1235 г. (според други източници — през 1236 г.). В Търново Сава е посрещнат с огромни почести и взима участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра [2]. Тогава той се простудява тежко и след кратко боледуване умира на 12/14 януари от пневмония. Първоначално е погребан в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, но на 6 май 1237 г. мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка.

Мощи[редактиране | edit source]

Изгаряне мощите на Свети Сава

Мощите на св. Сава са изровени по нареждане на Синан паша и изгорени на централния площад в Белград на 27 април 1594 г.. Днес са запазени два реликвария с част от мощите на светеца – една мощохранилница с ръката на светеца, от която липсва малкия пръст, се съхранява в манастира “Св. Троица” в Плевля, Черна Гора, и още една - в Самоковския девически манастир “Покров Богородичен” (бил в диоцеза на Печката патриаршия), която съхранява именно този пръст [2].

През XX век в Белград е построен храм-паметник "Свети Сава" в негова чест.

Значение[редактиране | edit source]

Най-значимото дело на Растко Неманич е съграждането на Хилендарския манастир в Света гора (заедно с баща си Стефан Неманя, приел монашеството под името Симеон), на манастира Жича в Сърбия (до 1253 г. седалище на архиепископията - впоследствие след пожар се мести в Печ), на несъществуващия днес манастир „Св. Архангел“ в Йерусалим, а също и на несъществуваща днес болница за православните поклонници в Акра.

светско[редактиране | edit source]

Сред писателската му дейност се открояват житието за починалия му баща Стефан Неманя - Св. Симеон — „Житие на Св. Симеон“, хилендарския и студеничкия типики, както и Номоканон - първият писан сръбски сборник от закони.

духовно[редактиране | edit source]

Според Радослава Трифонова [3], преди да бъде ръкоположен като архиепископ, св. Сава е игумен на манастир Студеница. Според същия източник манастир Милешева се развива като книжовно средище благодарение на култа към сръбския светец.

национално[редактиране | edit source]

Днес сръбската църква почита паметта му на 27 януари (14 януари стар стил), известен в Сърбия като "Савинден". Денят е също празник в сръбските училища.

Кръсте Мисирков умело използвайки в своята статия "Св. Сава - сръбска слава" [4] познанията си за историята на сръбския народ, получени по време на следването си в Сърбия, се подиграва на различните измислици, които се съдържат в сръбската история под въздействие на Великосръбската доктрина, и са насочени най-вече срещу българите в Македония.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Храм Светог Саве - Свети Сава, архиепископ српски
  2. а б Миновски, Валентин.Великотърновски манастир “Великата Лавра” и църквата “Св. Четиридесет Севастийски Мъченици”
  3. ЛитерНет - Радослава Трифонова, Памети за локалните южнославянски светци в манастирските сборници от XIII в.
  4. Мисирков, Кръстьо. Свети Сава - сръбска слава (по случай празника му на 27 януари). вестник "Пирин", година I, брой 17, 3 февруари 1924.
сръбски архиепископ (1219 – 1233) Арсений Сремски