Сава Сръбски
Вижте пояснителната страница за други значения на Сава.
| Свети Сава | |
 Фреска на Свети Сава от Милешевския манастир |
|
| Архиепископ на сърбите | |
|---|---|
| Роден | 1175 г., Рас, Сърбия |
| Починал | 14 януари 1235 г. Велико Търново, България |
| Почитан в | Източноправославна църква |
| Главно светилище | Храм "Свети Сава" (Белград) |
| Празник | 14 януари (Грегориански календар), 27 януари (Юлиански календар) |
| Покровителство | Сърбия и сърбите |
Свети Сава, роден Растко Неманич, е сръбски духовник, просветен деец и дипломат. Бори се за независимостта на Сръбската православна църква и е първият неин архиепископ (1219-1233 г.). Впоследствие е канонизиран и за някои е най-значимият сръбски светец.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Според различни източници е роден 1169 г.[1] или 1175 г. в Рас, столицата на сръбската държава Рашка (близо до днешния град Нови пазар в Сърбия) като Растко Неманич, най-младият син на сръбския велик жупан Стефан Неманя. Най-големият му брат Вукан е жупан на Зета, Требине (Травуния) и може би ѝ Топлица - района на река Топлица (ляв приток на Българска Морава) и Метохия. Другият му брат Стефан Първовенчани е сръбски велик жупан (от 1196 г.) и крал (от 1217 г.). Умира през 1236 г. в Търново - столицата на Второто българско царство.
Дела [редактиране]
Растко Неманич е назначен за жупан на Хум (Херцеговина), когато е на 15 години. На 16 години постъпва в руския манастир „Св. Пантелеймон“ (известен още като „Русико“) в Света гора, дн. Гърция, а по-късно в гръцкия манастир „Ватопед“, където се става монах. През 1208 г. се връща в средновековна Сърбия, за да прекрати гражданската война между братята си Стефан и Вукан. След това развива важна просветна дейност в тогавашна Рашка. През 1214 г. е изпратен от брат си Стефан да преговаря с българския севастократор Стрез за невключването му към българо-латинската коалиция срещу Рашка. През 1217 г. отново отпътува до Атон.
Архиепископ [редактиране]
През 1219 г. Сава става първи архиепископ на Рашка след като извоюва автокефалността на сръбската църква, а през 1221 г. коронясва своя брат Стефан за крал. Сава остава архиепископ до 1233 г., когато предава своя пост в ръцете на своя ученик Арсений Сремски.
Мисия [редактиране]
В края на живота си Сава предприема мащабна мисия. За периода 1232-1233 г. той посещава патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия. Целта на Сава вероятно е била да укрепи позициите на сръбската църква и да съдейства на цар Иван Асен II за възстановяването на Българската патриаршия. На връщане от Йерусалим към родината си Сава приема поканата на българския цар да посети Търново и пристига в българската престолнина през януари 1235 г. (според други източници — през 1236 г.). В Търново Сава е посрещнат с огромни почести и взима участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра [2]. Тогава той се простудява тежко и след кратко боледуване умира на 12/14 януари от пневмония. Първоначално е погребан в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, но на 6 май 1237 г. мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка.
Мощи [редактиране]
Мощите на св. Сава са изровени по нареждане на Синан паша и изгорени на централния площад в Белград на 27 април 1594 г.. Днес са запазени два реликвария с част от мощите на светеца – една мощохранилница с ръката на светеца, от която липсва малкия пръст, се съхранява в манастира “Св. Троица” в Плевля, Черна Гора, и още една - в Самоковския девически манастир “Покров Богородичен” (бил в диоцеза на Печката патриаршия), която съхранява именно този пръст [2].
През XX век в Белград е построен храм-паметник "Свети Сава" в негова чест.
Значение [редактиране]
Най-значимото дело на Растко Неманич е съграждането на Хилендарския манастир в Света гора (заедно с баща си Стефан Неманя, приел монашеството под името Симеон), на манастира Жича в Сърбия (до 1253 г. седалище на архиепископията - впоследствие след пожар се мести в Печ), на несъществуващия днес манастир „Св. Архангел“ в Йерусалим, а също и на несъществуваща днес болница за православните поклонници в Акра.
светско [редактиране]
Сред писателската му дейност се открояват житието за починалия му баща Стефан Неманя - Св. Симеон — „Житие на Св. Симеон“, хилендарския и студеничкия типики, както и „Номоканон“ - първият писан сръбски сборник от закони.
духовно [редактиране]
Според Радослава Трифонова [3], преди да бъде ръкоположен като архиепископ, св. Сава е игумен на манастир Студеница. Според същия източник манастир Милешева се развива като книжовно средище благодарение на култа към сръбския светец.
национално [редактиране]
Днес сръбската църква почита паметта му на 27 януари (14 януари стар стил), известен в Сърбия като "Савинден". Денят е също празник в сръбските училища.
Кръсте Мисирков умело използвайки в своята статия "Св. Сава - сръбска слава" [4] познанията си за историята на сръбския народ, получени по време на следването си в Сърбия, се подиграва на различните измислици, които се съдържат в сръбската история под въздействие на Великосръбската доктрина, и са насочени най-вече срещу българите в Македония.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Биография (на сръбски)
- Събрани произведения (на сръбски)
- Мощите на св. Сава
Бележки [редактиране]
- ↑ Храм Светог Саве - Свети Сава, архиепископ српски
- ↑ а б Миновски, Валентин.Великотърновски манастир “Великата Лавра” и църквата “Св. Четиридесет Севастийски Мъченици”
- ↑ ЛитерНет - Радослава Трифонова, Памети за локалните южнославянски светци в манастирските сборници от XIII в.
- ↑ Мисирков, Кръстьо. Свети Сава - сръбска слава (по случай празника му на 27 януари). вестник "Пирин", година I, брой 17, 3 февруари 1924.
| … | → | сръбски архиепископ (1219 – 1233) | → | Арсений Сремски |
Владетели на Рашка:
Стефан Неманя • Стефан Първовенчани • Стефан Радослав • Стефан Владислав • Стефан Урош I • Стефан Драгутин
Стефан Урош II Милутин • Стефан Владислав II • Стефан Урош III Дечански • Стефан Урош IV Душан • Стефан Урош V
Други представители:
Вукан Неманич • Георги Неманич • Стефан Константин • Стефан Урошиц • Симеон Синиша • Йован Урош • Стефан Урош Дука
Архиепископи:
Свети Сава • Свети Сава II
Владетелки на Рашка:
Ана Неманя • Евдокия Ангелина • Анна Дандоло • Анна Теодора Комнина • Белослава Асенина • Елена Анжуйска • Каталина Унгарска • Елена Йоанна Дукина • Елизабет Арпад
Анна Тертер • Симонида Палеологина • Теодора Смилец • Мария Палеологина • Елена Българска • Анка Басараб
Други представителки:
Елисавета Сръбска • Зорица • Анна Неда • Елена Шубич • Теодора-Евдокия • Мария Ангелина Дукина Палеологина
