Сръбска православна църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сръбска православна църква
Српска православна црква

Flag of the Serbian Orthodox Church.svg
Знаме на СПЦ
Произлязла от: Цариградска патриаршия
Основана 1219
Статут автокефална
Предстоятел Ириней
Ранг патриарх
Обред византийски
Календар юлиански
Богослужебен език сръбски, църковнославянски
Диоцез Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина
Паство 9 000 000
Седалище Белград, Сърбия
Сайт http://www.spc.rs
Катедрален храм „Свети Сава“, Белград - арх. Константин Йованович

Сръбската православна църква (на сръбски: Српска православна црква или Srpska pravoslavna crkva) е православна автокефална поместна църква, включваща около 11 милиона души, начело с патриарх Ириней (интронизиран на 23 януари 2010 г.). Тя включва православните епархии в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Италия и Унгария. Под нейна юрисдикция е и сръбската диаспора в Америка, Западна Европа и Австралия. Въпросът за православната юрисдикция в Република Македония е предмет на спорове с Македонската православна църква.

История[редактиране | edit source]

Сръбската архиепископия е образувана в Рашката епископия като придатък към Охридската архиепископия [1], т.е. в дадената по политически съображения от император Мануил I Комнин на Тихомир Завидович стара българска област на поибрието с името Дендра. В тази област били изградени много църкви и манастири, а този в Жича имал и метох в Печ, където пък била постфактум базирана и патриаршията с цел християнизация (православна) на сръбски земи. Православието било конкурентно след Великата схизма с Папството с неговата Барска архиепархия.

През 1219 г. Сръбската православна църква получава автокефален статут и ранг на Сръбска архиепископия. През 1346 г. се влива в Печката патриаршия, прогласена от цар Стефан Душан и царица Елена Българска в старата българска столица от времето на комитопулите - Скопие. През XIV век попада под османско владичество и в църковна зависимост от Цариградската патриаршия. През 1557 г. се възобновява Печката патриаршия, която по съществото си е българо-сръбска църква с насоченост на Запад към нехристиянизираните сръбски земи.

През 1766 г. Печката патриаршия е ликвидирана и православните сърби се оказват отново в подчинение на Вселенската патриаршия. Едва през 1879 г. отново са автокефални, но само в рамките на княжество Сърбия, а после след коронацията на крал Милан в Жича през 1882 г. - в кралство Сърбия.

Обединението на всички православни епархии в единна Сръбска православна църква става през 1919 г. От 1920 г. е възстановен патриаршеският статут на Сръбската църква. По времето на Кралство Югославия и последвалия социалистически период, Сръбската православна църква e използвана от сръбските националисти за налагане на своите цели. Това довежда до отцепването на Православната охридска архиепископия през 1967 г., но и до днес никоя православна църква не е признала автокефалността на самопровъзглавилата се архиепископия за Македонската православна църква. Днес, в резултат на разпадането на бивша Югославия и настъпилата национална криза, Сръбската православна църква става пристан и опора на останалия сръбски народ, което я прави много популярна и влиятелна сред сръбското общество, но само в християнизираната му част.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]