Сръбска православна църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сръбска православна църква
Српска православна црква
Flag of the Serbian Orthodox Church.svg
Знаме на СПЦ
Cathedral of Saint Sava, Belgrade.jpg
Катедрален храм „Свети Сава“, Белград - арх. Константин Йованович
Информация
Произлязла от Цариградска патриаршия
Основана 1219 г.
Статут автокефална
Предстоятел Ириней
Ранг патриарх
Обред византийски
Календар юлиански
Богослужебен език сръбски, църковнославянски
Седалище Белград, Сърбия
Диоцез Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина
Численост
Паство 9 000 000
Сайт http://www.spc.rs
Сръбска православна църква в Общомедия

Сръбската православна църква (на сръбски: Српска православна црква или Srpska pravoslavna crkva) е православна автокефална поместна църква, включваща около 11 милиона души, начело с патриарх Ириней (интронизиран на 23 януари 2010 г.). Тя включва православните епархии в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Италия и Унгария. Под нейна юрисдикция е и сръбската диаспора в Америка, Западна Европа и Австралия. Въпросът за православната юрисдикция в Република Македония е предмет на спорове с Македонската православна църква.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сръбската архиепископия е образувана в Рашката епископия като придатък към Охридската архиепископия [1], т.е. в дадената по политически съображения от император Мануил I Комнин на Тихомир Завидович стара българска област на поибрието с името Дендра. В тази област били изградени много църкви и манастири, а този в Жича имал и метох в Печ, където пък била постфактум базирана и патриаршията с цел християнизация (православна) на сръбски земи. Православието било конкурентно след Великата схизма с Папството с неговата Барска архиепархия.

През 1219 г. Сръбската православна църква получава автокефален статут и ранг на Сръбска архиепископия. През 1346 г. се влива в Печката патриаршия, прогласена от цар Стефан Душан и царица Елена Българска в старата българска столица от времето на комитопулите - Скопие. През XIV век попада под османско владичество и в църковна зависимост от Цариградската патриаршия. През 1557 г. се възобновява Печката патриаршия, която по съществото си е българо-сръбска църква с насоченост на Запад към нехристиянизираните сръбски земи.

През 1766 г. Печката патриаршия е ликвидирана и православните сърби се оказват отново в подчинение на Вселенската патриаршия. Едва през 1879 г. отново са автокефални, но само в рамките на княжество Сърбия, а после след коронацията на крал Милан в Жича през 1882 г. - в кралство Сърбия.

Обединението на всички православни епархии в единна Сръбска православна църква става през 1919 г. От 1920 г. е възстановен патриаршеският статут на Сръбската църква. По времето на Кралство Югославия и последвалия социалистически период, Сръбската православна църква е използвана от сръбските националисти за налагане на своите цели. Това довежда до отцепването на Православната охридска архиепископия през 1967 г., но и до днес никоя православна църква не е признала автокефалността на самопровъзглавилата се архиепископия за Македонската православна църква. Днес, в резултат на разпадането на бивша Югославия и настъпилата национална криза, Сръбската православна църква става пристан и опора на останалия сръбски народ, което я прави много популярна и влиятелна сред сръбското общество, но само в християнизираната му част.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]