Цариградска патриаршия
| Цариградска патриаршия | |
| Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως | |
| произлязла от | Антиохийска патриаршия |
| основана | основаване - 38 г. автокефалия - 330 г. |
| статут | автокефална |
| предстоятел | Вартоломей I |
| ранг | патриарх |
| обред | византийски |
| календар | новоюлиански, юлиански |
| богослужебен език | гръцки |
| диоцез | Гърция, Турция |
| паство | 3 500 000 |
| седалище | Истанбул, Турция |
| сайт | http://www.ec-patr.org |
Цариградската патриаршия или Вселенската патриаршия е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград (Истанбул), Турция. Седалището на патриаршията е в църквата „Свети Георги“.
История [редактиране]
Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. - от патриарх. През 596 г. нейният глава се провъзгласява за Вселенски патриарх.
Под юрисдикцията на Вселенската патриаршия минават:
- Българската православна църква - от покръстването през 864 г. до въздигането ѝ в патриаршеско достойнство - 917 (канонично от 927) г., Охридска архиепископия (патриаршия) от учредяванто ѝ през 1018 до неканоничното ѝ закриване през 1767 г, както и сръбските християни след унищожаването на Търновската патриаршия
- Печка патриаршия,
- Угровлашката, Молдовската, Московската (до 1448 г.) и Киевската (до 1687 г.) митрополии.
- Албанската, Финската и Естонската автокефални църкви.
След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята.
В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.
От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема "мегали идея" и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.
След края на Втората световна война 1939-1945 г. Вселенската патриаршия признава не само автокефалността на Българската православна църква, но и въздигането и в патриаршеско достойнство (през май 1953 г.).
Източници [редактиране]
Агенция Фокус от 12 март 2006 г.
|
|||||||||||