Цариградска патриаршия

Цариградска патриаршия
Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως
произлязла от	Антиохийска патриаршия
основана	основаване - 38 г. автокефалия - 330 г.
статут	автокефална
предстоятел	Вартоломей I
ранг	патриарх
обред	византийски
календар	новоюлиански, юлиански
богослужебен език	гръцки
диоцез	Гърция, Турция
паство	3 500 000
седалище	Истанбул, Турция
сайт	http://www.ec-patr.org

Цариградската патриаршия или Вселенската патриаршия е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград (Истанбул), Турция. Седалището на патриаршията е в църквата „Свети Георги“.

История

Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. - от патриарх. През 596 г. нейният глава се провъзгласява за Вселенски патриарх.

Под юрисдикцията на Вселенската патриаршия минават:

• Българската православна църква - от покръстването през 864 г. до въздигането ѝ в патриаршеско достойнство - 917 (канонично от 927) г., Охридска архиепископия (патриаршия) от учредяванто ѝ през 1018 до неканоничното ѝ закриване през 1767 г, както и сръбските християни след унищожаването на Търновската патриаршия
• Печка патриаршия,
• Угровлашката, Молдовската, Московската (до 1448 г.) и Киевската (до 1687 г.) митрополии.
• Албанската, Финската и Естонската автокефални църкви.

След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята.

В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.

От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема "мегали идея" и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.

След края на Втората световна война 1939-1945 г. Вселенската патриаршия признава не само автокефалността на Българската православна църква, но и въздигането и в патриаршеско достойнство (през май 1953 г.).

Източници

Агенция Фокус от 12 март 2006 г.