Цариградска патриаршия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цариградска патриаршия
Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως

Произлязла от: Антиохийска патриаршия
Основана
основаване - 38 г.
автокефалия - 330 г.
Статут автокефална
Предстоятел Вартоломей I
Ранг патриарх
Обред византийски
Календар новоюлиански, юлиански
Богослужебен език гръцки
Диоцез Гърция, Турция
Паство 3 500 000
Седалище Истанбул, Турция
Сайт http://www.ec-patr.org

Цариградската патриаршия или Константинополската патриаршия или Вселенската патриаршия е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград (Истанбул), Турция. Седалището на патриаршията е в църквата „Свети Георги“.

История[редактиране | edit source]

Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. – от патриарх. През 596 г. нейният глава се провъзгласява за Вселенски патриарх.

Под юрисдикцията на Вселенската патриаршия минават:

След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята.

В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.

От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема „мегали идея“ и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.

След края на Втората световна война 1939-1945 г. Вселенската патриаршия признава не само автокефалността на Българската православна църква, но и въздигането и в патриаршеско достойнство (през май 1953 г.).

Източници[редактиране | edit source]

Агенция Фокус от 12 март 2006 г.