Вселенска патриаршия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Цариградска патриаршия)
Направо към: навигация, търсене
Вселенска патриаршия
Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως

Произлязла от: Антиохийска патриаршия
Основана
основаване - 38 г.
автокефалия - 330 г.
Статут автокефална
Предстоятел Вартоломей I
Ранг патриарх
Обред византийски
Календар новоюлиански, юлиански
Богослужебен език гръцки
Диоцез Гърция, Турция
Паство 3 500 000
Седалище Истанбул, Турция
Сайт http://www.ec-patr.org

Вселенската или Цариградската или Константинополската патриаршия е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград (Истанбул), Турция. Седалището на патриаршията е в църквата „Свети Георги“.

История[редактиране | edit source]

Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. – от патриарх. През 596 г. нейният глава се провъзгласява за вселенски патриарх.

Под юрисдикцията на Вселенската патриаршия минават:

След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята.

В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.

От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема „мегали идея“ и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.

След края на Втората световна война 1939-1945 г. Вселенската патриаршия признава не само автокефалността на Българската православна църква, но и въздигането и в патриаршеско достойнство (през май 1953 г.).

Структура[редактиране | edit source]

Глава на Вселенската патриаршия и на Светия Синод е архиепископът на Константинопол, Новия Рим и вселенски патриарх, пръв сред равни и съвместен държавен глава на Света гора Вартоломей I (1991-). Поместните православни църкви на Вселенската патриаршия се състоят от 6 архиепископии, 8 църкви и 18 митрополии, осем от които директно управлявани от вселенския патриарх. Три от шестте архиепископии имат свои митрополии - общо 17, които са част от техните диоцези. Две от църквите на патриаршията са автономни - Финландската православна църква и Естонската апостолическа православна църква.

Архиепископии[редактиране | edit source]

Карта на диоцеза на патриаршията в Гърция и Турция

Додеканезки митрополии[редактиране | edit source]

Други митрополии[редактиране | edit source]

Европа:

Америка:

Азия и Океания:

Автономни църкви[редактиране | edit source]

Други диоцези[редактиране | edit source]

Света гора[редактиране | edit source]

Митрополии на Новите области (в Гърция)[редактиране | edit source]

Новите области са епархиите на Цариградската патриаршия, които попадат в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година и след края на Първата световна война в 1920 година. Те са под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, но са, без тези на Додеканезите, de facto администрирани от Църквата на Гърция според споразумение между двете църкви.

Титулярни епархии[редактиране | edit source]

Православните митрополии в Мала Азия в 1880
Архиепископии[редактиране | edit source]
Митрополии (в Турция)[редактиране | edit source]
Епископии[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]