Одрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адрианопол пренасочва насам. За града в Епир вижте Дринопол.

Одрин
Edirne
Селим джамия — символът на града
Селим джамия — символът на града
Турция
Red pog.png
Одрин
Мармара
Red pog.png
Одрин
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Одрин
Надм. височина 26 m
Население (2009) 156 155 души
Пощенски код 22
Телефонен код 284
Официален сайт http://www.edirne.gov.tr/
Одрин в Общомедия

Edirne Turkey Provinces locator.gif

О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, на турски: Edirne, Едирне, на гръцки: Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис) е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция. Градът е административен център на едноименния вилает и има славата на отличен университетски център. Тракийският университет (Trakya University) е един от най-добрите в страната. Функционира от 80-те години на миналия век и има много добър медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.

Всички основни улици в Одрин започват от централния площад, който е заобиколен от три имперски джамии – Селимие, Уч Шерефели и старата джамия Талат Паша Булвари.

В Одрин има две български църкви, от които действащата и до днес са Свети Георги от 1880 г. и Св. Св.Константин и Елена, построена през 1869 г.

История[редактиране | edit source]

Градът е основан от римския император Адриан на мястото на старо тракийско селище и е кръстен на него - Адрианополис, на гръцки Адрианов град. Преди да бъде завладян от римляните градът е носил името Ускудама, който е бил първата столица на Одриското царство. Градът е превзет от османските турци през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Цариград през 1453 г. Дори и след това Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани предпочитат да управляват империята от Одрин. Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души.Въпреки това нещата драстично се променят през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората световна война, Одрин понася тежки поражения и почти обезлюдява. Тази тенденция на обезлюдяване продължава до неотдавна като в момента градът има 156 155 жители. Въпреки че е доста оживен град, особено в сравнение с други турски градове с този размер, това което виждаме днес е само една малка част от предишния му блясък. Одрин е столица на съвременна провинция със същото име.

Градът е известен с джамията на султан Селим II.

В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. Хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Хан Крум превзема града в 813 г. През септември 914 Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България. На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града и го разграбва. Важна за европeйската история е битката при Адрианопол, когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април 1205 цар Калоян разгромява тежко въоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява императора й Балдуин I.

В новата история особено значение има обсадата на Одрин по време на Балканската война (1912-1913). Гарата на Одрин Караагач е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на 29 октомври 1912 г. На 13 март 1913, крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като ден на Тракия.

В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000. Най-компактно българите в града са населявали кварталите "Барутлук махлеси" (източно от центъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. Те създадават възрожденско българско класно училище[1] прераснало в Одринска българска мъжка гимназия с пансион, българска девическа гимназия с пансион[2], българска католическа гимназия на отците възкресенци с пансион и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.[3] До 1913 г. и изваждането на Източна Тракия от диоцеза на Българската Екзархия, в града действат няколко български храма. Днес са запазени 2 - действащата „Свети Георги“ и "Св.Св.Константин и Елена". Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи Междусъюзническата война и после след 1920 г. В днешно време в Одрин няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал "Барутлук", разположена на около 500 м. източно от знаменитата джамия "Селимие".

Население[редактиране | edit source]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Адрианопол е посочен като град с 16 220 домакинства и 18 000 жители мюсюлмани, 10 000 жители българи, 16 000 гърци, 6 800 евреи, 5 200 арменци и 1 000 други.[4]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 634 семейства българи екзархисти, 1 016 семейства българи патриаршисти и унияти и 2 429 гръцки семейства.[5][6]

Днес Одрин има население от 156 155 (2009) жители.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Одрин
Македоно-одрински опълченци от Одрин
  • България Георги Апостолов, 24-годишен, кръчмар (дърводелец), IV отделение, четата на Никола Андреев, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
  • България Илия К. Алексов, 30-годишен, кръчмар, 1 рота на 11 серска дружина[10]
  • България Фоти Андон, 20-годишен, Струмишка чета[11]
Починали в Одрин
Други личности, свързани с Одрин
  • България Никодим Тивериополски (1864-1932), български духовник, управляващ Одринска епархия на Българската екзархия от 1910 до 1932 година

Образование и култура[редактиране | edit source]

Одрин е голям образователен център в европейската част на Република Турция с Тракийския университет, създаден през 80-те години на ХХ век , достигащ до 40 хиляди студенти, известен със своя медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.

Градът е богат на исторически и културни паметници от различни епохи. Сред тях е джамията Селимие, построена през 1575 г. по проект на най-големия строител на Османската империя - Синан, който строи и джамията в София. Нейните 70-метрови минарета са изящни, неразделна част от архитектурния силует на сградата и са най-високите в Турция със своите 70 м. Сградата е от типа ротонда, отлично пропорционирана, без опори във вътрешното пространство. Интересна подробност са 999-те прозорци - специално магическо число.

Забележителности[редактиране | edit source]

Архитектурна забележителност от международно значение са и няколкото изящни стари моста на реките Марица, Тунджа и Арда, които функционират до ден-днешен. Интерес представлява и затворническата кула от Средновековието, разположена в северната периферия на града - "Одринската кула", както и старата гара Караач (1890 г.), днес ректорат на Тракийския университет в града. Символ на града е историческата покрита чаршия, пострадала силно от пожар преди три десетилетия и външно възстановена, в която се помещават магазини и занаятчийски работилници.

Храм “Свети Великомъченик Георги”[редактиране | edit source]

Българската църква „Свети Великомъченик Георги” се намира в североизточната част на град Одрин, в квартал „Къйък”, махала „Барутлук”. Някога това е била една от българските махали в Одрин. Основите й са положени на 23 април 1880 г. и е завършена същата година. Построена е със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на Султан Хамид ІІ. Църквата е изградена на площ от 320 м2 и представлява трикорабна псевдобазилика, просторна и с висок таван в характерен за късното българско Възраждане стил. 

Първоначално богослуженията са се извършвали на гръцки език, но под натиска на българската общност това бързо се променя и започва да се служи на български език. До 1940 г. свещениците в църквата са били български граждани, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, отец Михаил Димитров и отец Венко. През 1951 г. църквата затваря врати. Богослужения вече не се извършват и сградата постепенно започва да се руши. В годините преди реставрацията църквата е поддържана на доброволни начала от един от малкото потомствени българи Филип Чъкърък.

Дълги години той крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар. Свещената книга е изработена в Москва през 1875 г., и е дарена на голямата ни одринска митрополитска църква “Св. Св. Константин и Елена”. Днес реликвата се съхранява в олтара на храма „Свети Великомъченик Георги”. Продължител на делото на бай Филип сега е неговият син Александър Чъкърък, настоящият свещеник в храма.

През 2001 г. бе изготвен проект за реставрация на църквата. След получаване на официално разрешение от турска страна, на 1 октомври 2003 г. ремонтните дейности започнаха. Възстановеният храм бе тържествено открит и осветен на 9 май 2004 г. в присъствието на множество български и турски официални лица от Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит.

През 2008 г. на балкона на храма „Св. Георги“ беше открита постоянна етнографска експозиция „Делници и празници на българите в Одринска Тракия“, в която са съхранени исторически материали, традиционно българско облекло, накити и битови предмети. На второто ниво на балкона е библиотеката с над 2500 книги на български език.

Църквата „Св. Св. Константин и Елена“[редактиране | edit source]

Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ се издига в квартал „Киришхане”, в югозападната част на Одрин. Построена е през 1869 година със средства на българската общност в града от майстор Константин Казаков (Уста Костадин Казака) от село Булгаркьой. Градежът е започнал на 3 март 1869 година и е завършен на 25 септември същата година, в навечерието на учредяването на Българската екзархия.

Църквата представлява трикорабна псевдобазилика с разгърната площ от 600 кв. м. Стените са изработени от смесена каменно-тухлена зидария в стила на православната архитектура от онова време. Два реда колони поддържат дървения таван и покрива, а над притвора в западната част са издигнати емпориите на две нива.

След Балканските войни 1912–13 година, заедно с масовото изселване на българите от Югоизточна и Беломорска Тракия, църквата „Св. Св. Константин и Елена“ остава безстопанствена и постепенно започва да се руши. Неколкократно е била обект на иманярски набези, а в края на 80-те години на миналия век е опожарена и разграбена.

Църквата е реставрирана през 2008 г.

Джамията Селимие[редактиране | edit source]

Джамията Селимие (Selimiye Mosque in Edirne) е най-голямата гордост на турския град Одрин. Селимие, според някои мнения, превъзхожда по-хубост и внушителност дори Света София в Истанбул, като е призната за едно от най-високите постижения на ислямската архитектура.

Храмът е дело на Мимар Синан (1490 – 1588), главен архитект по времето на няколко султана, оставил след себе си около 400 джамии, мостове, медреси, хамами, аквадукти, фонтани и т.н. Селимие джамия e върхово постижение в работата на легендарния майстор Мимар Синан (Mimar Sinan). За произхода на Синан има доста различни теории и по-малко неоспорими факти. Според една от тях Синан е роден в  Широка Лъка, Смолян и в легендата за Майстор Манол става дума именно за него. Според  други теории корените му са гръцки или арменски, а той е роден в областта на град Кайсери, Мала Азия.

Селимие джамия, както и Сюлейман джамия (Сюлеймание джамия) в Истанбул са от типа на така наречените “султански джамии”. И двата храма са построени във византийския стил на Света София, но при конструирането на Селимие Синан проявява новаторство, като прилага нови архитектурни техники.

Според легендата Мимар Синан получил вдъхновение за великолепния шедьовър, който представлява джамията, докато гледал майчините си коси. Архитектът измайсторил чудни плетеници на всичките 384 тесни прозорчета на джамията по подобие на нейните плитки. И днес Селимие е сякаш извадена от приказките. Вечерно време светлините й сякаш изпълват с присъствието си цялата централна част на Одрин.

Джамията Селимие е построена само за шест години между 1569 – 1575 година. Заповедта за издигането на храма дошла от дванадесетия падишах на Османската империя – Селим Втори (Selim II), син на Сюлейман Великолепни. Съществува въпросът защо тази величествена джамия е издигната в Одрин, а не в Истанбул. Според легендата, Селим Втори получил видение на сън, в което Пророкът Мохамед му заръчва да издигне именно в Одрин джамията с плячката от битката с Кипър през 1571 година.

Според друга теория Селимие не е построена в Истанбул, защото там вече блестят шедьоври като Света София, Сюлеймание (Süleymaniye) и джамията Fatih Mosques, които заемат централно място в турската столица. За величественият комплекс Селимие нямало достойно място.

Куполът на Селимие е с височина 44 метра и диаметър от 32 метра. Издигнат е върху от 8 мраморни колони. Джамията на Селим II е с идеални пропорции и е от типа ротонда без опори във вътрешното пространство. Оригиналната джамия е имала 1000 прозорци (бин пенджар), но след това един е зазидан заради вярването, че 999 (докуз юз доксан докуз пенджар) е магическо число, а и защото изказа на числото на турски звучало по-величествено от колкото 1000 .

Джамията Селимие стои в центъра на кюлие (külliye) – комплекс от болница, училище, библиотека вани около джамия, която се състои от медресе (medrese), ислямска академия, където се преподават религия и други науки, училището (Al-Hadith school) и комплекс от магазини. Днес Селимие е достъпна за абсолютно всички. Всеки може да влезе вътре независимо от вероизповеданието. Единственото условие е да се събуят обувките, а жените да покрият главите си с подходяща кърпа.

Ески джамия[редактиране | edit source]

Тя е най-малката от трите имперски джамии намиращи се на централния площад на Одрин. Известна е с калиграфските си надписи по вътрешните стени и малкия централен купол.

Уч Шерефели Джамия[редактиране | edit source]

Също се намира на централния площад на Одрин. Джамията е лесно разпознаваема с четирите си минарета, всяко със свой собствен дизайн, което доста необичайно по времето на построяването й през 15ти век. Едното от минаретата има 3 балкона което й дава името, което буквално означава три-балконна. Джамията е богато украсена с пълноцветни стенописи по стените, централния купол и малките куполи, които са с различна големина и цвят поддържани от изящни колони.

Македонската кула[редактиране | edit source]

Крепостната стена, изградена от римляните, с формата на квадрат в продължение на векове играе изключително важна роля за отбраната на града. Съоръжението претърпяло ремонт и някои изменения през византийско и османско време се е запазило до XIX в. От крепостта до наши дни са се запазили Македонската кула и някои малки участъци потопени в съвременния пейзаж на града. Смята се, че е наречена така, защото гледа към Македония.

Археологически музей[редактиране | edit source]

В музея може да се видят ценности от тракийско и римско време, като в градинката пред музея е изложен истински тракийски долмен. Към музея е изграден и музей на ислямското изкуство.

Главната търговска улица и закрития пазар[редактиране | edit source]

Тук ще видите продавачи качили се на масите си и размятат платове и пердета, ровещи се жени в шарени дрешки, майстори, които пекат чудни кори за баница и продават сладки. И много викане на всичкото това. Всеки кани, предлага, пазари се.

Панорамна снимка на града от върха на минарето на Селим джамия.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Коста Николов Спомени на един екзархийски учител,С 2001
  2. пак там
  3. Панайот Маджаров, Да положиш душата си за народа, ИК Ваньо Недков, 2007
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.70-71.
  5. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  6. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.303.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.
  8. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.58
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 48.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]