Георги Вълкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Вълкович
български лекар и политик
Георги Вълкович 
Роден: 1833
Одрин, Османска империя
Починал: 26 февруари* 1892
Константинопол, Османска империя
Народен представител в:

УС   I ВНС   III ОНС   

Георги Вълкович Чалъков е български лекар, политик и дипломат. През 60-те години той е сред водещите хирурзи в Цариград. След Освобождението става един от водачите на Консервативната партия, а при управлението на Стефан Стамболов е дипломатически представител на България в Османската империя, където е убит от политически противници.

Биография[редактиране | edit source]

Георги Вълкович е роден през 1833 в Одрин. Баща му е от богатия и влиятелен копривщенски род Чалъкови. Вълкович първоначално учи в Пловдив, а през 1857 завършва Военномедицинското училище в Цариград. След завършването си работи като хирург и преподава във Военномедицинското училище. През 1860-1863 специализира хирургия в Париж, а през 1865 за кратко е главен лекар в Централната болница в Дамаск. През 1870-1871 е директор на цариградската болница „Хайдар паша“. През 1872 Вълкович вече има чин полковник в османската армия. От 1875 е дописен, а от 1884 - действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. По време на Сръбско-турската война през 1876 ръководи военната болница, разположена в Ниш и София. След започването на Руско-турската война през 1877 е интерниран в Дамаск, а след нейния край напуска армията и се връща в България.[1]

Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, 4. генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик Наум Никушев, адютант на губернатора, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.

В България Георги Вълкович става един от водачите на Консервативната партия. Той е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I Велико Народно събрание (1879) и III Обикновено Народно събрание (1882-1883). През 1879 е директор на земеделието, търговията и обществените сгради, а през 1881 - директор на пощите и телеграфите на Източна Румелия. По време на Режима на пълномощията е министър на външните работи и изповеданията (1881-1883) и председател на Държавния съвет (1883).[1]

По време на Сръбско-българската война през 1885 Георги Вълкович е управител на военните болници. През 1886 става директор на Александровска болница в София. През 1887 е назначен за дипломатически представител на България в Цариград и остава на този пост до смъртта си. Той е един от инициаторите на провежданата от правителството на Стефан Стамболов политика за активни дипломатически действия, насочени към подобряване на положението на българите в Османската империя.[1]

На 24 февруари (12 февруари стар стил) 1892 година Георги Вълкович е намушкан с нож на улицата в Цариград при атентат, организиран от Наум Тюфекчиев, и умира два дни по-късно, на 26 февруари 1892 година.[2] Той е погребан в Пловдив.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 99-100.
  2. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 48-52.
--- и.д. министър на обществените сгради, земеделието и търговията
(5 юли 1882 – 29 ноември 1882)
Леонид Соболев