Кимон Георгиев Стоянов е български офицер и политик от Демократическия сговор, а след това от „Звено“ и от Отечествения фронт. Той на два пъти е министър-председател на България - първият път от 19 май 1934 до 22 януари 1935, а вторият — от 9 септември 1944 до 23 ноември 1946 и достига до звание генерал-полковник.
Кимон Георгиев е роден на 29 юли (10 август) 1882 година в град Татар Пазарджик,[1] по това време част от Източна Румелия. Бащата на Кимон, Георги Стоянов, е роден в около 1848 г. в Пазарджик. Бил е дребен търговец, умира, когато Кимон е бил на 3 месеца. Майка му, Мария е родена в Пазарджик около 1858 г. Кръстницата на семейството била омъжена за албанец, който се гърчеел. Така тя дава гръцко име на новороденото дете — Кимон. След смъртта на бащата майката се връща в къщата на родителите си. Настойник на Кимон става един от вуйчовците му. Кимон завършва четирикласното училище в Пазарджик през 1897 г. Искал да учи в Пловдив гимназия и да следва инженерство, но поради липса на средства постъпва в подготвителния клас на 28-и юнкерски випуск.
Георгиев завършва Военното училище в София през 1902 година.[1] Започва службата си в Пещера, а после служи в Пазарджик и в Стара Загора. По-късно служи на границата в района Лъджене. Участва в Балканските войни като командир на рота и в Първата световна война като командир на дружина от Двадесет и седми пехотен чепински полк, като през 1916 година е ранен в окото.[1] Оттогава го съпровожда и прякора "Кьоркимон". През 1920 е уволнен от армията с чин подполковник.[1] През 1946 достига званието генерал-полковник от запаса.
Кимон Георгиев е сред основателите на Военния съюз (1919) и на Народния сговор (1922) и участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923 година, като след него е сред ръководителите на Демократически сговор. Заема поста министър на железниците, пощите и телеграфите в първото правителство на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 - 3 март 1928).[1]
В началото на 30-те години Кимон Георгиев е сред ръководителите на Политически кръг „Звено“, взема активно участие в Деветнадесетомайския преврат през 1934 година и оглавява съставеното след него правителство. В него той е министър на външните работи и изповеданията (19-23 май 1934) и министър на правосъдието (23 май 1934 - 22 януари 1935). Изпълнява длъжността министър на войната на 19 май 1934. През този период България установява дипломатически отношения със Съветския съюз.[1]
Политиката на правителството на „Звено“ среща съпротивата на цар Борис III и през 1935 година групата на Кимон Георгиев е отстранена от управлението. През следващите години Кимон Георгиев се сближава с левицата и от 1943 година е в ръководството на Отечествения фронт. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година оглавява 62-рото и 63-тото правителство на България, в които е министър без портфейл, а през септември-ноември 1946 година е управляващ Министерството на войната. През този период той е произведен в звание генерал-полковник.[1]
След 1946 година Кимон Георгиев е вицепремиер (1946-1950), министър на външните работи (1946-1947), министър на електрификацията и мелиорациите (1947-1959), председател на Комитета по строителство и архитектура (1959), отново вицепремиер (1959-1962). От 1962 до смъртта си през 1969 Кимон Георгиев е член на Президиума на Народното събрание. Два пъти, през 1962 и 1967 година, получава званието „Герой на социалистическия труд“.[1]
Кимон Георгиев умира на 28 септември 1969 година в Варна.[1]
Кимон Георгиев е женен за Веселина Родева от видното бургаско семейство Родеви, имат две дъщери:[източник? (Поискан преди 45 дни)]
- Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време, София 2007
- Из личния архив на Кимон Георгиев, т.I, Главно управление на архивите, София 2005
- Из личния архив на Кимон Георгиев, т.IІ, Главно управление на архивите, София 2008
- Из личния архив на Кимон Георгиев, т.IІІ, Главно управление на архивите, София 2009
- Из личния архив на Кимон Георгиев, т.IV, Главно управление на архивите, София 2009
- Кимон Георгиев, Избрани произведения, София 1982
- ↑ а б в г д е ж з и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 115-117.
2: до 5 февруари 1951 министър на електрификацията и мелиорациите
3: след 1 февруари 1957 министър на електрификацията и водното стопанство
4: с ранг на министър
5: министър на строежите и строителните материали
6: министър на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата
7: председател на Комитета по строителство
8: председател на Комитета по архитектура и благоустройство
Тази статия е за политика. За дееца на ВМОРО вижте Кимон Георгиев (революционер).
