Никола Жеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Никола Жеков
25 декември 1864 — 1 ноември 1949
Място на раждане	Сливен, Османска империя
Място на смърт	Фюсен, Германия
Служил на	България
Звание	Генерал от пехотата
Командвания	1-ви пехотен софийски полк Българска армия
Отличия	Вижте по-долу

Никола Тодоров Жеков е български офицер (генерал от пехотата), министър на войната на България през 1915 година и главнокомандващ на действащата армия по време на участието на България в Първата световна война от 1915 до 1918 година.

Съдържание 1 Биография 1.1 Балканската война (1912-1913) 1.2 Междусъюзническа война (1913) 2 Награди 3 Бележки 3.1 Източници

[редактиране] Биография

Никола Жеков е роден на 25 декември 1864 г. (6 януари 1865 г. нов стил) в Сливен. Като юнкер във Военното училище става доброволец в резервен полк по време на Сръбско-българската война през 1885 г. През 1886 г. участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван в редник и пратен в 12-ти пехотен полк, впоследствие амнистиран, завършва Военното училище. Произведен е в първия офицерски чин подпоручик (1887), след което служи във 2-ри артилерийски полк в Шумен, а по-късно във Враца.^[1]

На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик. На 2 август 1894 г. е произведен в чин капитан и малко по-късно е изпратен в Торинската генералщабна академия, която завършва през 1898 г. След завръщането си в България служи в щаба на армията, на 1 януари 1901 г. е произведен в чин майор и малко по-късно е прехвърлен в Школата за запасни подпоручици в пехотата, на която е началник от 1903 г. до 1910 г. На 18 май 1909 г. е произведен в чин полковник. Назначен е последователно за началник на 1^-ви пехотен софийски полк (1910-1912) и началник на Военното училище (1912).^[1]

[редактиране] Балканската война (1912-1913)

През Балканската война (1912-1913) Никола Жеков е началник-щаб на Втора армия, която действа срещу Одрин.^[2]

[редактиране] Междусъюзническа война (1913)

По време на Междусъюзническата война (1913) се разболява тежко, което попречва на участието му, като при демобилизацията след войната е назначен за началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия.

През 1913-1914 г. полковник Жеков участва в дипломатическа мисия в Цариград, която води преговори за военна конвенция между България и Османската империя. След това е помощник-началник на Щаба на войската (1914-1915) и командир на Осма пехотна тунджанска дивизия (1915). На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. От 19 август до 4 октомври 1915 г. Жеков е министър на войната, след което по личното настояване на цар Фердинанд I е назначен за Главнокомандващ на действащата армия.^[1]

Никола Жеков работи за намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Под негово ръководство през Първата световна война (1915-1918) българската войска воюва 3 години на Северния и Южния фронт. На 6 октомври 1916 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

През 1918 г. заболява тежко и на 8 септември заминава на лечение във Виена, където го заварва Солунското примирие и заповедта за уволнението му. Преминава в запаса на 4 октомври 1918 г. Няколко години остава в изгнание в Германия и Австрия. На 21 октомври 1921 г. се завръща в България и е осъден като виновен Втората национална катастрофа от Третия държавен съд през същата година на 10 години затвор. След почти три години е амнистиран и излиза от затвора през 1924 г.^[1]

След излизането си от затвора генерал Никола Жеков се отдава на научна и литературна дейност, като написва книги на чисто военни теми и мемоари. От 1931 г. чете лекции във Военната академия. От 30-те години се изявява като идеолог на идеите за национална общност и безпартийно управление. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата, избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена „За храброст“ в България. През Втората световна война развива активна прогерманска дейност, ръководител е на Българските национални легиони и има лични връзки с Адолф Хитлер. Той е почетен председател на националистическата организация Съюз на българските национални легиони.^[1]

През септември 1944 г. Никола Жеков емигрира в Германия, опасявайки се от политическо преследване. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата му не е изпълнена, тъй като не е в България и се води в неизвестност.^[3]

Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария. На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей-костница в София.

[редактиране] Награди

• Орден „За храброст“ II и III степен, 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ I степен с мечове и Велик кръст на същия орден без мечове
• Орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента и V степен на обикновена лента
• Германски орден „Пур льо Мерит“
• Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
• Германски орден „Червен орел" Голям кръст на „Червения орел“ с мечове по средата и II степен
• Германски орден „Сакс Ернес“ с голяма корона и мечове по средата и лавров венец
• Германски орден „Вюртембергска корона“ с мечове
• Австро-унгарски орден „Желязна корона“ II степен
• Австро-унгарски орден „Леополд“ 1-ви клас
• Османски медал "За бойни заслуги", 1915
• Османски златен орден "Имтияз", 1916
• Османски сребърен орден "Имтияз", 1916
• Османски орден „Османие“ с брилянти, 12.05.1917^[4]

[редактиране] Бележки

1. ↑ ^{1,0 1,1 1,2 1,3 1,4} Ташев, Ташо (1999). Министрите на България 1879-1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
2. ↑ Иванов, Н., Балканската война 1912-1913 год., София, 1924, Печатница на армейския военно-изследователски фонд, стр. 71
3. ↑ Мешкова, П.; Д. Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд..
4. ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 516

[редактиране] Източници

Кирил Ботев	>>>	началник на Военното училище (18 март 1912 – 19 септември 1912)	>>>	Иван Луков
Иван Фичев	>>>	министър на войната (19 август 1915 – 4 октомври 1915)	>>>	Калин Найденов