Тодор Радев
|
||||||||
Тодор Димитров Радев е български офицер (генерал-майор) и политик.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Тодор Радев е син опълченеца Димитър Радев, участвал в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението Д. Радев е кмет на Дупница, депутат в няколко народни събрания.
Тодор Радев завършва Военното училище в София през 1906 година, а през 1915 година - и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия. От 1906 година е подпоручик и служи в 7-и артилерийски полк в Самоков. В 1909 година е произведен в чин поручик.
Участва в Балканската война (1912-1913) като командир на батарея в Македоно-одринското опълчение. През август 1913 година е повишен в чин капитан. Същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас.
В Първата световна война служи в щаба на Планинската дивизия, в щаба на 2-ра пехотна дивизия и в Оперативния отдел при Щаба на Действащата армия. От 30 май 1917 година е майор. През 1917 година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас и германски Железен кръст, 2-ра степен. През 1918 е награден с австрийски кръст да военни заслуги, 3-та степен.
След войната е командир на 18-а пехотна дружина. В периода 1922-1928 година е преподавател във Военното училище, а след това - началник на отделение в Щаба на армията. От 1920 година е подполковник, а от 1926 г. - полковник. В 1930 година Тодор Радев е началник на Школата за запасни офицери, а през 1931-1932 е военен аташе в Берлин, Букурещ и Лондон. През 1932 година е началник на Търновския гарнизон, служи и в Пета Дунавска дивизия. От 26 август 1934 година е генерал-майор. За кратко е и командир на Втора пехотна дивизия. В 1935 година е офицер за поръчки към Кабинета на военния министър. Награден е с полски орден „Полония реститута“ и в края на годината е уволнен от армията.
[редактиране] Политическа дейност
Участието на Тодор Радев в политическия живот на България е свързано с членството му във Военния съюз. Макар че не е член на Централното управление на Съюза, Т. Радев е един от активните дейци на неговото умерено течение. След разрива между Политическия кръг "Звено" и Военния съюз, при съставянето на кабинета на генерал Пенчо Златев (22.01.1935-21.04.1935) генерал Радев поема поста министър на народното просвещение. Този пост той запазва и в правителството на Андрей Тошев (21.04.1935-23.11.1935). По негово решение през 1935 година в Дупница е създаден Учителския институт "Св. Иван Рилски" (днес Педагогически колеж-Дупница).
[редактиране] В запас
След уволнението си от армията Тодор Радев се отдава на стопанска дейност. През 1942 - 1944 година е ръководител на тютюневата фирма АД "Златолист", работи в Дупница и Кавала, Егейска Македония.
След Деветосептемврийския преврат многократно е подлаган на репресии. Подведен е под отговорност от т.нар. Народен съд през 1945 година, но е освободен. По-късно е интерниран в Дулово, а през 1949-1955 година - в Луковит.
Генерал-майор Тодор Радев умира в мизерия на 3 ноември 1957 година в София .
През 1998 година Тодор Радев е избран посмъртно за почетен гражданин на Дупница.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас и 2-ри клас
- Германски Железен кръст, 2-ра степен
- Австрийски кръст да военни заслуги, 3-та степен
- Полски орден „Полония реститута“
[редактиране] Съчинения
- Службата на генералния щаб, София 1927, 500 с.
- Санитарната служба във военно време, София 1930, 155 с.
[редактиране] Източници
- Хаджийски, Иван, Генерал Тодор Радев, Военноисторически сборник, 1/1998, с. 71-77
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
|
|||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
