Владимир Атанасов

Владимир Атанасов
български литературен историк и политик
Роден	21 септември 1955 г. София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	учител, университетски преподавател, редактор, политик, дипломат
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Софийски университет
Публикации	„Символни полета в българската литература“ (1995) „Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация“ (2009)
Политика
Партия	НДСВ
министър на образованието и науката
министър на образованието и науката

Владимир Атанасов е български литературен историк, професор, политик от Национално движение „Симеон Втори“.

Биография

Владимир Атанасов Атанасов е роден на 21 септември 1955 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет. До 1986 г. е учител по български език и литература. В Катедрата по методика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет преподава от 1986 г. През 2000 г. получава научно-образователната степен „доктор“ с дисертация на тема „Поезията на Никола Вапцаров – митове, структури, прочити“, от 2002 г. е хабилитиран доцент по Методика на обучението по литература, а от 2014 г. – професор по Педагогика на обучението по литература. Води лекционни курсове по методика на литературното образование и курс по „Образование и мултикултурализъм“.

От 1999 г. е главен редактор на научно-методическото списание „Български език и литература“. Член на Сдружението на българските писатели (от 1991). Има над 70 публикации в специализирания печат. Интересите му са насочени към литературната история и критика, политики, организация, отношението между половете и мултикултурния диалог в образованието, както и в областта на двустранната и многостранна дипломация по отношение на Западните Балкани.

Участвал е като организатор в няколко дарителски акции, най-голямата от които е „Светът за Дарфур“ под егидата на президента на Словения.

В периода 2001–2003 г. е министър на образованието и науката, а от 2004 до 2008 г. – посланик в Р Словения.

Признание и награди

Удостоен със:

• Златен почетен знак на ЦРЧР към МОМН за принос в устойчиво развитие на европейските образователни програми в България
• Почетен знак на министъра на културата на Италия за принос в евроинтеграцията (2002)
• Почетен знак на министъра на външните работи на България за принос в присъединяването към ЕС (2007)

Библиография

Автор

• „Символни полета в българската литература“. София: Фенея, 1995, 144 стр.
• „Теми и прочити на българската литература“. София: Дамян Яков, 1999, 200 стр.
• „Как да пишем съчинение“ (1999)
• „Техники на писането“ (2000)
• „Никола Вапцаров в света на постмодерната комуникация“. София: Просвета, 2009, 394 стр.

Съставител

• сборник „Литература и образование“ (1999),
• антология „Никола Вапцаров. Моторни песни“ (2000).

В съавторство

Съавтор на книгата „Българската литература – диалогични прочити“ (1994), на учебниците по литература за 7., 8., 10., 11., 12. клас и книги за учителя (1996-2001), както и на учебното помагало „Как да пишем отговор на литературен въпрос?“ (1998).

За него

• „Образование и медии. Сборник в чест на проф. д-р Владимир Атанасов“. София: Просвета, 2020, 566 стр.

Външни препратки

• Владимир Атанасов в Литернет
• „Владимир Атанасов: Вместо 17 000 съкратихме само 2700 учители“, интервю на Пепа Витанова, сп. „Тема“, бр. 12 (76), 24 март 2003 г.
• „Министърът: Дебатът за българското образование предстои“, интервю на Марин Бодаков, в. „Култура“, бр. 15 (2223), 12 април 2002 г.
• „Публичности, университети, незавършени дебати (Разговор на ЛВ с Владимир Атанасов, Михаил Неделчев и Румен Спасов)“, в. „Литературен вестник“, бр. 43, 19 декември 2001 г.