Димитър Агура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Агура
Димитър Агура
Мандат
3 март 1883 – 7 септември 1883
Назначен от/на Александър I Батенберг
Министър-председател
 - 1882-1883 Леонид Соболев
Предшественик Георги Теохаров
Наследник Димитър Моллов
Роден 26 октомври* 1849
Чушмелия, Одеса
Flag of Russia.svg Руска империя
Починал 11 октомври 1911 г. (на 61 г.)
Flag of Romania.svg Яш, Румъния
Университет БГ „Георги Сава Раковски“
Професия преподавателполитик
Портал  Портална икона   Политика

Димитър Димитров Агура е български историк, един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Биография[редактиране | edit source]

Произход, образование и работа[редактиране | edit source]

Димитър Агура е роден през 1849 г. в българско семейство в Чушмелия, Бесарабия. Първоначално учи в Болград, след което завършва семинарията в Яш, Румъния, (1868) и история в Яшкия университет (1872). След това работи в Румъния като учител в Бърлад (1872-1874) и училищен инспектор в Яш и Васлуй. Няколко години преподава румънски език и българска история в Болградската гимназия (1875-1878).[1]

Професионална и политическа кариера[редактиране | edit source]

След Освобождението на България Димитър Агура пристига в страната и работи като чиновник в Министерството на вътрешните работи (1879-1883). Временно управлява Министерството на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев (1883). След това е директор на Софийската (1884-1885) и Пловдивската мъжка гимназия (1885-1889).[1]

След откриването на Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“) през 1889 Димитър Агура става преподавател по история в него. На няколко пъти е ректор на университета (1889-1890, 1892-1895, 1907-1908). През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество. През 1901 г, е сред основателите на Българското историческо дружество и е негов председател до смъртта си.[1]

Димитър Агура умира през 1911 г. в Яш, където се намира за честванията на петдесетгодишнината на Яшкия университет.[1]

Негов син е строителният инженер Димитър Агура.[2]

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Новейшая история на Френската революция до днешно време“ (1890)
  • „Бележки по едно научно пътуване в Румъния“ (1893; в съавторство)
  • „Дако-ромъните и тяхната славянска писменост“ (1893; в съавторство)
  • „Средновековна история. Лекции“ (1904)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 24-25.
  2. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949: Енциклопедичен справочник, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, стр. 17.