Димитър Агура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Агура
Мандат
15 март 1883 – 19 септември 1883
Министър-председател
 - 1882-1883 Леонид Соболев
Предшественик Георги Теохаров
Наследник Димитър Моллов
Роден 26 октомври* 1849
Чушмелия, Руска империя
Починал 11 октомври 1911 г. (на 61 г.)
Яш, Румъния
Професия преподавателполитик
Портал  Портална икона   Политика

Димитър Димитров Агура е български историк, един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот, образование и работа[редактиране | edit source]

Димитър Агура е роден през 1849 г. в българско семейство в Чушмелия, Бесарабия. Първоначално учи в Болград, след което завършва семинарията в Яш, Румъния, (1868) и история в Яшкия университет (1872). След това работи в Румъния като учител в Бърлад (1872-1874) и училищен инспектор в Яш и Васлуй. Няколко години преподава румънски език и българска история в Болградската гимназия (1875-1878).[1]

Професионална и политическа кариера[редактиране | edit source]

След Освобождението на България Димитър Агура пристига в страната и работи като чиновник в Министерството на вътрешните работи (1879-1883). Временно управлява Министерството на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев (1883). След това е директор на Софийската (1884-1885) и Пловдивската мъжка гимназия (1885-1889).[1]

След откриването на Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“) през 1889 Димитър Агура става преподавател по история в него. На няколко пъти е ректор на университета (1889-1890, 1892-1895, 1907-1908). През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество. През 1901 г, е сред основателите на Българското историческо дружество и е негов председател до смъртта си.[1]

Димитър Агура умира през 1911 г. в Яш, където се намира за честванията на петдесетгодишнината на Яшкия университет.[1]

Негов син е строителният инженер Димитър Агура.[2]

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Новейшая история на Френската революция до днешно време“ (1890)
  • „Бележки по едно научно пътуване в Румъния“ (1893; в съавторство)
  • „Дако-ромъните и тяхната славянска писменост“ (1893; в съавторство)
  • „Средновековна история. Лекции“ (1904)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 24-25.
  2. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949: Енциклопедичен справочник, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, стр. 17.

Външни препратки[редактиране | edit source]