Министерство на вътрешните работи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сградата на министерството на улица „6-ти септември“ №29 в София. Сградата е проектирана през 1936 г. от арх. Георги Овчаров

Министерството на вътрешните работи (съкратено МВР) е министерство в България, което се грижи за защитата на националната сигурност, борбата с престъпността, опазването на обществения ред и други.[1] МВР е българска държавна институция, която се оглавява от политическо лице (министър), член на Министерския съвет на Република България. Настоящият министър на вътрешните работи е Цветан Цветанов от ГЕРБ, заемащ този пост след като партията поема управлението на страната на 27 юли 2009 година. Генерален комисар (преди главен секретар) е Калин Георгиев, назначен с указ на президента Георги Първанов на 14 август 2009 година.

Съдържание

[редактиране] История

Министерството на вътрешните работи започва да функционира от 5 юли 1879, когато с Указ №1 княз Александър Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.

През 1925 година е създадена и специална Дирекция на полицията сред чиито отдели е и Държавна сигурност.

На 10 септември 1944 година Министерският съвет с Постановление №1 създава т.нар Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, които са взели участие в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт.

На 27 декември 1968 г. министерството се преименува на Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност. На 5 април 1969 е възстановено наименованието МВР. Държавна сигурност съществува отделно съгласно два нормативни акта: Указ №1670 от 1974 г. за Държавна сигурност и Указ №1474 от 1974 г. за дейността на Държавна сигурност.

През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Променя се наименованието от Народната милиция на Национална полиция. През 1993 г. е приет нов Закон за националната полиция.

[редактиране] Структура

Към 25 юли 2011 година министерството има следната структура:[2]

  • Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“
  • Главна дирекция „Криминална полиция“
  • Главна дирекция „Охранителна полиция“
  • Главна дирекция „Гранична полиция“
  • Главна дирекция „Досъдебно производство“
  • Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
  • Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“:
    • Дирекция „Вътрешна сигурност“
    • Дирекция „Миграция“
    • Дирекция „Международни проекти“
    • Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“
    • Дирекция „Национална система 112“
    • Дирекция „Български лични документи“
  • Специализирани административни дирекции:
    • Дирекция „Инспекторат“
    • Дирекция „Човешки ресурси“
    • Дирекция „Правно-нормативна дейност“
    • Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“
    • Дирекция „Планиране и управление на бюджета“
    • Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
    • Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“
    • Дирекция „Информация и архив“
    • Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“
    • Дирекция „Вътрешен одит“
    • Дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз“
  • Медицински институт
  • Институт за компютърни технологии
  • Институт за специална техника
  • Институт по психология
  • Научноизследователски институт по криминалистика и криминология

[редактиране] Министри

От 13 март 2013 година действащ министър на вътрешните работи е Петя Първанова.

[редактиране] Източници

[редактиране] Бележки

  1. Закон за Министерството на вътрешните работи, Чл. 6
  2. Основни структурни звена. // Министерство на вътрешните работи. Посетен на 25 юли 2011.

[редактиране] Външни препратки