Държавна сигурност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ДС пренасочва насам. За други значения вижте ДС (пояснение).

Почетен знак на Комитета за Държавна Сигурност 1963-1965
Почетен знак на МВР и ДС от 1980 до 1990 г.
Значка „Отличник на КДС“ (1965-1969)

Комитетът за Държавна сигурност или съкратено Държавна сигурност, ДС е българска тайна служба за разузнаване и контраразузнаване съществувала в периода 1925-1990 г. По своята същност КДС, или за краткост ДС, съответства на съветското КГБ (на руски: КГБ, Комите́т госуда́рственной безопа́сности). Службата е известна сред българското общество (особено след промените от 1989 г.) като репресивния апарат на Българската комунистическа партия[1].

Началото на службата бележи създадения през 1925 г. „Отдел Държавна Сигурност“ при Царската полиция, а след преминаването на властта в ръцете на БКП през 1944 г. службата преминава към новосъздадената „Дирекция на Народната Милиция“ (ДНМ) и търпи редица преобразувания. Тогава Държавна сигурност значително разширява обсега на своята дейност, а похватите и методите на работа, които прилага на практика превръщат ДС в репресивния орган на тоталитарното управление в България през този период[1]. През 1990 г., непосредствено след промените от 10 ноември 1989 г., ДС бива преструктурирана и разделена в няколко служби.[2][3]

На 29 януари 1990 г. Ген.-полк. Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка с рег. № ІV-68, с която дава ход на „прочистването“ (незаконното унищожаване) на Архивните дела.[4] Макар и да няма точни данни за унищожените материали, според единствената ревизия, правена от дирекция „Информация и архив” в МВР през 1994 г., в резултат на засекретената операция от 1990 г. се предполага, че са унищожени около 40% от архивните дела в ДС.[5]

Съдържание

Политически репресии и пропаганда[редактиране | edit source]

Медали за „10, 15 и 20 г. вярна служба на народа в КДС“, аверс
Медали за „10, 15 и 20 г. вярна служба на народа в КДС“, реверс

ДС е държавна структура в рамките на Комунистическа България, чиято дейност има ясно изразени белези на политическа репресия насочена към потискане, ограничаване или пряко нарушаване на основни граждански права и свободи. Службите организират т. нар. активни мероприятия - насилствени актове, с помощта на които трябва да бъде гарантирана властта на Българската комунистическа партия и да бъдат защитени интересите на свързания с партията т. нар. червен елит. Много често тези действия, извършвани в нарушение на гражданските права и свободи, или остават скрити от обществеността или се представя тяхна изкривена версия с помощта на средствата на пропагандата, много активна по това време. В характерната за режима комунистическа фразеология събитията се обобщават като борба с „империалистическите шпиони“, "народните врагове" и „враговете на партията“.[6] Създават се специални структури в ДС, които трябвало да следят и контролират интелигенцията, духовенството, оцелелите представителите на управлението до 1944 г., наричани „бивши хора[7], както и специално отделение, което е разработвало младежта. Сред документите на ДС има агентурно-оперативна разработка по „Враждебна младеж“ от август 1959 г., която трябвало, цитат: „да установи действителния враждебен контингент и се осигури активното му разработване”.[8] Службите посочват точен брой младежи, които са уличени във „вражеска дейност“. Част от тях са се „проявили“ при опит да напуснат нелегално комунистическия режим в България, други - при писане и разпространение на „вражески листовки“. През 1957 г. 106-ма от тези млади хора са осъдени и изпратени в трудово-възпитателни общежития, а през следващата 1958 г. - 72 от тях са осъдени и изпратени в ТВО. По това време съществува най-големия лагер за политически противници - лагерът в Белене.

Активни мероприятия на Държавна сигурност са събития като:

Многократно повдиган от международната общност е въпросът, за ролята на ДС в трафика на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и антики от и през България.[9][10] Именно във връзка с това е широко разпространено мнението, че организираната престъпност в страната след 1990 е създадена от генералите на разпуснатите служби. Затова отварянето на архивите се смята от много хора за единствения начин да се разкрие системата на организираната престъпност в България и да се вземат наказателни мерки срещу ключови фигури, участвали в създаването им.

Държавна сигурност е пряко свързана със съветските служби за сигурност КГБ.

История[редактиране | edit source]

Преди 9 септември 1944[редактиране | edit source]

Преди налагането на комунистическия режим през 1944 г. службите за сигурност в България, както в повечето европейски страни, са с относително ограничен размер и мащаб на дейността. Първата подобна институция за военно разузнаване в страната е създаденото през 1891 г. към Канцеларията на Министерството на войната специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически мисии в чужбина.[11] В началото „Учебното бюро“, както се е наричало първоначално звеното, само обработва информацията от дипломатическите мисии и едва десетилетие по-късно започва да изпраща там специализирани сътрудници.

През 1915 г. е поставено началото на военното контраразузнаване със създаването на „Служба по безопасността на народната отбрана“ към Щаба на армията. След Първата световна война тези две служби са обединени, като на контраразузнаването е възложена и борбата с комунистическата пропаганда в армията.[12]

През 1919 г., на основата на специализирано подразделение на софийската полиция, е сформирано самостоятелно отделение Обществена безопасност. Освен контраразузнавателните функции, то има за задача да контролира дейността на крайната левица, която след Деветоюнския преврат от 1923 г. все по-често прибягва до въоръжено насилие.[13]

През 1925 г. "Обществена безопасност" е преобразувана в отдел "Държавна сигурност" към Дирекцията на полицията, който първоначално има две отделения – за вътрешна и външна сигурност. Броят на отделенията е увеличен на четири със Закона за държавната полиция от 1937 г., а в началото на 1944 г. те вече са пет.[14] Въпреки това, численият състав на службата е незначителен в сравнение с този през следващите десетилетия. През 1944 г. броят на служителите и агентурата на Държавна сигурност е около 1600 души, а в централното управление работят 76 души, включително административния състав.[15]

След 9 септември 1944[редактиране | edit source]

След преврата на 9 септември 1944 г. в правителството на ОФ, БРП/к получава три министерства, едно от тях е Министерството на вътрешните работи, а за негов титуляр е избран Антон Югов. На следващия ден, 10 септември 1944 г., с постановление №1 на правителството на ОФ е създадена „Народна милиция“ подчинена на МВР. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители. В редовете на Народната милиция се назначават бивши партизани, политзатворници и кадри предани на БРП/к. Със създаването на униформената милиция съществуващия отдел „Държавна сигурност“ става част от Дирекцията на народната милиция (ДНМ). Службата обединява в структурата си разнообразни функции по обезпечаване притока на разузнавателна информация за висшето политически ръководство на страната, охрана и обслужване на членовете на Политбюро, ЦК на БКП,Секретаря на БЗНС и Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС (съюзник на БКП в управлението на страната) и Правителството(Премиер, първи вицепремиери , вицепремиери и министри) и борба с „контрареволюционните елементи“ в страната и извън нея.

1950 - 1962[редактиране | edit source]

През 1950 г., когато начело на БКП застава Вълко Червенков, Държавна сигурност е обособена като самостоятелен институт в системата на МВР. Новият партиен лидер иска от новосъздадената институция да бъде „очите и ушите“ на партията. В този период в структурното развитие, ДС започва да следва неизменно съветския модел. Оформени са основните управления на ДС, както и нейните самостоятелни отдели.[16]

На заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 20.XI.1962 г., с протокол „Б“ №10 се утвърждава: „Основни положения за работата, правата и задълженията на Министерството на вътрешните работи на Народна Република България и неговите органи по места“.[16]

КДС при МВР 1963 година[редактиране | edit source]

Прерастването на ДДС в КДС при МВР 1963 г. „С оглед по-нататъшното подобряване работата на органите на вътрешните работи, Политбюро на ЦК на БКП прие решение №153 от 18 юни 1963 г. за някой подобрения в ръководството на МВР. В рамките на МВР се създава Комитет за държавна сигурност, който да обединява и ръководи всички поделения на ДС в центъра и страната“. За председател на КДС при МВР е назначен първият зам. министър на ВР Ген. м-р Ангел Солаков, а за първи зам.-председател е назначен Ген.-лейт. Мирчо Спасов.[16]

КДС при МС на НРБ 1965-1968[редактиране | edit source]

Медал 20г. Органи на КДС 1944-1964 - реверс

С разпореждане №155 от 21 юли 1965 г. КДС преминава на подчинение към Министерски съвет.[17] За председател е преназначен Ген. Ангел Солаков, за първи зам.-председател - Ген. Мирчо Спасов, заместници са генералите Григор Шопов и Минчо Агаин (1922-1973).[16]
Указ №504 от 22.VII.1965 г. „За да се засили общественото начало в дейността на Министерството на вътрешните работи за опазване на социалистическия обществен ред и за по-успешно предотвратяване на противообществените прояви, както и за по-нататъшно укрепване и подобряване работата на Държавна сигурност, Министерството на вътрешните работи се разделя на две: Министерство на вътрешните работи и Комитет за държавна сигурност при Министерския съвет, без ранг на министерство“. [16]

През 1967 г. в структурата на КДС е създадено Шесто управление „За борба с идеологическите диверсии и противодържавните прояви“. Това управление ще бъде и първото разформировано през 1990 година. [16]

ДС отново в МВР и промените през 1969 година[редактиране | edit source]

„На 20.II.1969 г. с указ на Президиума на Народното събрание под №183, Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност се преименуват на Министерство на вътрешните работи“.
С този указ Държавна сигурност отново става част от МВР.[16]

Въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи „За организационни и структурни промени в МВР“ от 1.XII.1969 г.:

  • Управление I-ДС е трансформирано в „Първо главно управление – ДС“
  • Управление II-ДС е трансформирано в „Второ главно управление – ДС“

„Основни положения за указ за Държавна сигурност” 1974 година[редактиране | edit source]

На 3.III.1974, Политбюро на ЦК на БКП излиза с Решение „Б” №4 за одобряване на: „Основни положения за указ за Държавна сигурност” и секретни „Основни положения за указ за Държавна сигурност”. С решението е узаконена пряката подчиненост на ДС на Тодор Живков с формулировката, че „Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП“.
Това е документът, по който Държавна сигурност работи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 година.

Преобразуването на Четвърто „Икономическо“ управление 1986 година[редактиране | edit source]

През 1986 г. на базата на създаденото в ВГУ-ДС „Икономическо“ управление е създадено Четвърто (икономическо) управление на ДС на мястото на Четвърто „Техническо“ управление. В този вид структурата на Държавна сигурност се запазва до 1990 година.[16]

Преструктуриране на Държавна сигурност през 1989-1990[редактиране | edit source]

Няколко са факторите, които в началото на 1990 г. оказват натиск и може би отчасти допринасят за преструктурирането на Държавна сигурност. Острата обществена реакция и уличните протести, „Кръглата маса“ и не на последно място надвисналата заплаха за изпадане в неплатежоспособност на НРБ принуждават генералния секретар на БКП Петър Младенов да възложи на новоназначения министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев преструктурирането на ДС. Тогава от състава на Второто главно управление на ДС, Четвърто управление и Шесто управление на ДС е сформирано съвременното контраразузнаване – Национална служба за защита на конституцията (НСЗК) с началник ген. Георги Пилев.[18] През 1991 г. тя е преименувана в Национална служба „Сигурност“, която през 2008 г. се вля в Държавна агенция „Национална сигурност“.[19] Създадени са и други две служби - НРС (разузнаване), НСО (охрана на държавните ръководители).[16] НРС и НСО се подчиняват на Президента на страната.

Структура на Държавна сигурност[редактиране | edit source]

По период[редактиране | edit source]

1925 г.[редактиране | edit source]

  • Отделение за външна сигурност
  • Отделение за вътрешна сигурност

1944 г.[редактиране | edit source]

В началото на годината отделенията са:

  • Отделение А – борба с нелегалните политически организации
  • Отделение Б – външно контраразузнаване
  • Отделение В – борба на некомунистическите политически организации
  • Отделение Г – връзки с германското разузнаване
  • Отделение Д – контрол на печата и легалните сдружения

След 9 септември 1944 г. отдел „Държавна сигурност“ има следната структура:

  • Отделение „А“ – за борба с контрареволюцията
  • Отделение „Б“ – за контраразузнаване
  • Отделение „В“ – дружества и печат
  • Отделение „Г“ – картотека и проучване

1946 г.[редактиране | edit source]

  • Отделение „А“ – външно политическо разузнаване
  • Отделение „Б“ – контраразузнаване
  • Отделение „В“ – бюро печат и дружества
  • Отделение „Г“ – информация и статистика
  • Отделение „Д“ – проследяване и проучване

Самостоятелни служби в рамките на отдел „ДС“:

  • Служба Картотека и архив
  • Следствена служба
  • Радиослужба
  • Транспорт
  • Трудово изправителни селища
  • Личен състав
  • Вътрешно милиционерско разузнаване
  • Затвор

1947 г.[редактиране | edit source]

  • I-ви отдел: за борба с контрареволюцията
  • II-ри отдел: за контраразузнаване
  • III-ти отдел: за разузнаване
  • IV-ти отдел: следствие, радио-разузнаване и специално снабдяване
  • V-ти отдел: охрана
  • Отделение „Е“ – за проучване и проследяване
  • Отделение „Кадри“

1953 г.[редактиране | edit source]

През 1950 г., ДС вече е обособена самостоятелно в системата на МВР. Създадени са самостоятелни отдели:

  • I управление: разузнаване
  • II управление: контраразузнаване
  • III управление: секретно-политическо (за борба с контрареволюцията)
  • IV управление: икономическо
  • V управление: военно контраразузнаване (ВКР)
  • VI управление: транспортно
  • VII управление: охрана на правителството
  • VIII управление: „Кадри“

Самостоятелни отдели:

  • I-ви отдел: следствен
  • II-ри отдел: разработка на полицейските архиви
  • III-ти отдел: научно-технически
  • IV-ти отдел: радио контраразузнавателен
  • V-ти отдел: проверка на кореспонденцията (ПК)
  • VI-ти отдел: оперативна техника
  • VII-ми отдел: външно наблюдение и проучване
  • VIII-ми отдел: оперативен отчет
  • IX-ти отдел: контраразузнаване във войските, милицията и сред волнонаемния състав на МВР
  • X-ти отдел: шифър, дешифриране

КДС при МВР от 1963 г.[редактиране | edit source]

  • I управление: разузнаване
  • II управление: контраразузнаване
  • III управление: военно контраразузнаване (ВКР)
  • IV управление: техническо
  • V управление: „Безопасност и охрана“ (УБО)

Самостоятелни отдели:

  • I-ви отдел: следствие
  • II-ри отдел: външно наблюдение и проучване
  • III-ти отдел: картотека и архив
  • IV-ти отдел: шифър, радио-разузнаване, радио-контраразузнаване и радиовръзки

1969 - 1990 г.[редактиране | edit source]

  • Първо главно управление на ДС (ПГУ): разузнаване
  • Второ главно управление на ДС (ВГУ): контраразузнаване
  • Трето управление на ДС (ВКР): военно контраразузнаване
  • Четвърто управление на ДС: техническо (икономическо от 1986)
  • Пето управление на ДС (УБО): Управление „Безопасност и охрана“
  • Шесто управление на ДС: борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви (от 1967)

Самостоятелни отдели:

  • I-ви отдел: следствен (от 1979 година I-ви отдел в Главно следствено управление (ГСУ) на МВР)
  • II-ри отдел: външно наблюдение и проучване
  • III-ти отдел: картотека и архив
  • IV-ти отдел: шифър и радиовръзка
  • V-ти отдел: бойна и мобилизационна готовност

Основни управления и самостоятелни отдели на ДС в периода 1944-1990[редактиране | edit source]

„Външно политическо разузнаване“[редактиране | edit source]

С външното или задгранично разузнаване, в НРБ е натоварена служба в рамките на Държавна сигурност. От 1947 когато външното разузнаване се обособява като самостоятелна служба с ясно изразени цели до 1990 година когато неговите функции преминават в рамките на новосъздадената НРС, то претърпява редица преустройства.

Структура и развитие на разузнавателното управление на Държавна сигурност.

1947 г. III отдел (разузнаване) в дирекция "Държавна сигурност" към Главна дирекция на Народната милиция.

1950 г. Първо управление на ДС (разузнаване)

1953 г. Първо управление на ДС - структура:

Специални служби:

  • I-ви отделение - Кадри (щат - 14 души)
  • II-ри отделение - Радиовръзка (щат - 30 души)
  • II-ти отделение - Счетоводство, поддръжка и охрана на конспиративни квартири (щат - 22 души)
  • IV-ти отделение - Контрол по визите, картотека и архив (щат - 8 души)
  • V-ти отделение - Шифрова служба
  • VI-ти отделение - Фотослужба
  • VII-ми отделение - Библиотека

Общ щат на Първо управление 246 (182 - оперативен състав, 64 - технически)

1965 г. Първо управление на КДС при МС на НРБ (Комитет за държавна сигурност при Министерски съвет на НРБ)

1969 г. Първо главно управление на ДС

1974 г. Първо главно управление на ДС - структура:

  • Началник на управление - 1
  • Заместник-началници - 4
  • 01-ви отдел – Турция
  • 02-ри отдел – Гърция и Кипър
  • 03-ти отдел – Западни страни
  • 04-ти отдел – Контраразузнавателен (КРО)
  • 05-ти отдел – Линия "Н" (нелегални)
  • 06-ти отдел – Информация
  • 07-ми отдел – Научно-технически разузнаване (НТР)
  • 08-ми отдел – Активни мероприятия (АМ)
  • 09-ти отдел – Арабски страни
  • 10-ти отдел – Работа по секретния щат
  • 11-ти отдел – Работа по капиталистически граждани на територията на НРБ
  • 12-ти отдел – Радио-свръзка
  • 13-ти отдел – Икономическо разузнаване
  • 14-ти отдел – Културно-историческо разузнаване (известно като 14 КИР)[20]
  • 15-ти отдел – Технико-документационен
  • 16-ти отдел – Специализиран (крути, или остри мероприятия, ОМ)
  • 17-ти отдел – Линия „А“ – Китайска Народна Република, Албания

Самостоятелни отдели и служби:

  • Отдел „Секретарят“
  • Отдел „Контрол, анализ и планиране“
  • Отдел „Административно-стопански“
  • Отдел „Картотека и архив“
  • Отдел „Мобилизация“
  • Отдел „Координация и протокол“
  • „Финансова служба“

1980 година: В рамките на ПГУ е създадено самостоятелно управление „Научно-техническо разузнаване“ (УНТР)[21]

1990 година: С указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов ПГУ-ДС е трансформирано в „Национална разузнавателна служба“ (НРС).[16]

„Контраразузнаване“[редактиране | edit source]

Второ управление на Държавна сигурност се занимава с контраразузнаването извън армията. До началото на 50-те години дейността му е сравнително ограничена и се концентрира основно върху чуждите дипломати в страната. След това то бързо се разраства, като му е възложен надзора на политически неблагонадеждни групи – духовенството, младежта, интелигенцията, пътуващите в чужбина спортисти. То изгражда своя агентурна мрежа, обхващаща предприятията в цялата страна.[22] През 1967 г. от Второ управление е отделено Шесто управление (политическа полиция) и дейността му отново е ограничена до външното контраразузнаване.[23]

През 1969 г. контраразузнаването получава статут на главно управление.[24] През 70-те и 80-те години то се занимава основно с контрол на чуждите дипломати в страната, като прерогативите му за надзор на емиграцията постепенно са иззети от Първо главно управление.[25] През 1986 г. от Второ главно управление е отделено Четвърто управление (Управление за контраразузнавателно обслужване на икономиката).[23] С разделянето на Държавна сигурност през 1990 г. управлението е преобразувано в Национална служба Сигурност, а от 2008 г. влято в Държавна агенция „Национална сигурност“.

„Военно контраразузнаване“ (ВКР)[редактиране | edit source]

Касов печат на офицер от ВКР-ДС

Военното контраразузнаване първоначално не е част от Държавна сигурност, а е подчинено на Разузнавателния отдел при Министерството на войната. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. на него е възложено прочистването на армията от противници на режима, но според ръководството на БРПк първоначално то трудно се справя с тази задача. След отстраняването на военния министър Дамян Велчев през 1946 г. и поставянето на министерството под контрола на комунистите дейността му се активизира и то играе важна роля в чистките в армията и няколкото монтирани политически процеса срещу висши офицери.[26]

През 1950 г. военното контраразузнаване е прехвърлено към Министерството на вътрешните работи като Отдел X на Държавна сигурност. По това време то има няколко подразделения, отговорни за различни части от армията – Генералния щаб, Кабинета на министъра, тила, Първа, Втора и Трета армия, Танковата дивизия, Военноморските сили.[26] През следващите десетилетия структурата на военното контраразузнаване продължава да следва тази на самата армия. През 1951 г. Отдел X е разширен в Управление „Военно контраразузнаване“,[26] през 1962 г. наречено Трето управление.[24]

Основната задача на военното контраразузнаване е до осигурява политическата лоялност на армията спрямо комунистическия режим. По тази причина то остава обособено от структурите на Българската армия, като тази организация цели независимост и взаимен контрол между силовите ведомства в страната.[27]

Ръководители на военното контраразузнаване последователно са Васил Терзиев (1952-1976), Димитър Капитанов (1976-1977), Петър Чергиланов (1977-1989).[28]

„Научно-техническо управление“[редактиране | edit source]

Техническото (Научно-техническо) управление, номерирано до 1986 г. като Четвърто управление, има за задача да разработва, поддържа и предоставя на оперативните управления използваната в тяхната дейност специализирана техника. За пръв път подобна структура е създадена през 1946 г. - радиотехническа служба, която се занимава с телефонно подслушване и проверяване на писмената кореспонденция (перлюстрация). През 1947 г. тази служба е разширена в Техническо отделение. Впоследствие са създадени няколко подобни структури, административно подчинени на различни звена от Държавна сигурност. През този период тяхната основна функция е проверката на кореспонденцията, но те се занимават също с криптиране на документация, поддръжка на правителствени телефонни линии, радиовръзки с българските посолства в чужбина и други.[29]

През 1949 г. всички технически служби на Държавна сигурност са обединени в Отдел VI „Технически“, но малко по-късно от него са отново отделени няколко специализирани служби. В отдела остава дейността по радиоразузнаване, радиоконтраразузнаване, телефонно и микрофонно подслушване.[29]

През 1962 г. отделът е превърнат в Четвърто управление. Освен него в структурата на Държавна сигурност от 1962 г. с техническа поддръжка се занимават и три самостоятелни отдела - Втори отдел (външно наблюдение и проучване), Трети отдел (картотека и архив; от 1986 г. - Управление „Информация и архив“) и Четвърти отдел (шифров).[24] През 1986 година управлението спира да се нарича Четвърто, като този номер започва да се използва от стопанското контраразузнаване.[23]

„Контраразузнавателно обслужване на икономиката“[редактиране | edit source]

Икономическото контраразузнаване до 1986 година е част от Второ главно управление, а през 1986 г. е обособено като самостоятелно Четвърто управление („за контраразузнавателно обслужване на икономиката“). Първоначално е сформирано, за да контролира държавните предприятия, много от които при опитите за стопанска либерализация в началото на 80-те години получават възможност за преки контакти с чужди контрагенти, както и за да следи за политическите настроения сред работниците и за дейността на чуждите предприятия с дейност в България. В средата на 80-те години негова основна дейност вече е организирането на нелегална външнотърговска дейност.[30]

Четвърто управление участва активно в контрабандата на злато, чужда валута, битова техника, цигари, напитки. То ръководи нелегалния реекспорт на оръжие и боеприпаси, извършван от Кинтекс и дъщерните му предприятия, както и износа на „медикаменти, намиращи се под контрола на Международната здравна организация“.[31]

След обособяването на Четвърто управление негов началник е Кирил Величков.[30]

„Управление безопасност и охрана“[редактиране | edit source]

Още от самото създаване на Държавна сигурност в нейния състав има служба за охрана, която първоначално е отговорна главно за сигурността на царския дворец. През 1948 г. тя е обособена в Отдел V, който се грижи за личната безопасност на членовете на Политбюро на ЦК на БКП и на правителството. През следващата година е създаден Отдел VIII, който трябва да организира транспорта, осигуряването с жилища и специалното снабдяване с потребителски стоки и обзавеждане на висшето партийно и държавно ръководство.[32]

Дейността на отдела по снабдяване е обект на постоянно внимание на най-висшето партийно ръководство, а работата му и обхвата на привилегированите лица са подробно регламентирани с множество нормативни актове. Размерът на финансираните от държавата привилегии е огромен. Така например през 1951 г. членовете и кандидат-членовете на Политбюро могат да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева и колониални стоки за 60 хиляди лева (за сравнение по това време средната месечна пенсия е 200 лева).[32] В допълнение към това висшето партийно ръководство разполага с безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП, например първият секретар през 1958 г. - в размер на 20 хиляди лева.[33]

През 1951 г. Отдел V и Отдел VIII са обединени във Второ управление,[32] което през 1962 г. е преименувано в Пето управление (Управление за безопасност и охрана; УБО).[24] От средата на 50-те години до 1968 г. УБО се ръководи от Димитър Гръбчев, от 1968 до 1986 г. - от Илия Кашев[34], а от 1986 до промените през 1989 г. от ген. Георги Милушев.[35][36]

След разделянето на Държавна сигурност УБО става основа за днешната Национална служба за охрана.

Управление „Борба с идеологическата диверсия“[редактиране | edit source]

През ранния период от съществуването на Държавна сигурност дейността на политическата полиция се извършва от подразделения на контраразузнаването.

През 1967 г., след подобна реорганизация на съветския КГБ,[37] те са обособени в самостоятелно Шесто управление „за борба с идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната“.[38] Негова основна задача е контролът на потенциално критичните към режима групи, някои от които с относително голямо влияние върху общественото мнение - интелигенцията, младежта, религиозните и етническите малцинства.[39]

До 1979 г., когато е обособена в самостоятелно Седмо управление - Централно информационно-аналитично организационно управление, Централната информационно-аналитична служба е част от Шесто управление.[23] Към 1980 година Шесто управление има следните отдели:[40]

  • Първи отдел - художествено-творческата и научната интелигенция и средствата за масова информация
  • Втори отдел - младежта, спортните организации и студентите
  • Трети отдел - духовенството, евреите, арменците, белоемигрантите, паметниците на културата
  • Четвърти отдел - про-турски и про-югославски национализъм, турската интелигенция и студенти
  • Пети отдел - „контрареволюционни остатъци“, като земеделци и социалдемократи, контрол на затворите
  • Шести отдел - корупция и контрол на структурите на МВР и БКП[41]
  • Седми отдел - тероризъм, бягства от страната, анонимна дейност, издирване на лица
  • Осми отдел — информационен анализ

Тази структура се запазва в общи линии през 80-те години, като основната промяна е обособяването на Девети отдел за средствата за масова информация.[40]

След разделянето на Държавна сигурност през 1990 година Шесто управление е наследено от Главна дирекция за борба с организираната престъпност.

„Следствие-ДС“ и „ГСУ-МВР“[редактиране | edit source]

Следствието представлява структурата, която затваря кръга от дейности на Държавна сигурност от засичането на дадена „противодържавна“ проява до налагането на съответното наказание. Следствието често е класифицирано като част от помощните структури на ДС. [42]

След преврата на 9.IX.1944 г. една от непосредствените задачи на Отдел Държавна сигурност е да води борба със свалените от власт „фашистки елементи“, като бъдат своевременно разкрити, издирени, разследвани и предадени на Народните съдилища. През 1944 и 1945 в ДС няма специално обособен следствен апарат. Задачите по линия на следствието се решават от непосредствено натоварени за всяка задача оперативни работници (ОР). През 1945 година е организирана специална група от оперативни работници, те имат за цел да издирват и задържат лица подлежащи на следствие. Следствието се провежда от ОР от отделенията в зависимост от „вражеската дейност“ на лицето. В края на 1945 г. е създадена „Следствена служба“ при отдел ДС. Като такава те продължава своята дейност до реорганизацията на ДНМ през 1947 година. Със заповед №489-II от 23.V.1947 г. към ДДС се създава отдел IV-ДС в който влиза и следствено отделение. Служба следствена прераства в отделение „следствено“ и влиза в състава на отдела с следната структура.[16]
Отдел IV-ДС
Отделение следствено

  • Група I – води следствия по линия на контраразузнаването
  • Група II – води следствия по линия на контрареволюцията
  • Група III – води следствия по линия на разузнаването
  • Дежурна група – извършва арести, обиски, проследявания и др.

В състава на отдел IV-ДС , отдел „следствен“ остава до 1949 година. Съгласно писмо на ДДС-Централно управление под №97-С от 14.II.1949 г., отдел IV-ДС е разформирован а отделение „следствено“, прераства в самостоятелен отдел VII-ДС следствен. Като отдел VII-ДС следствието провежда своята дейност до 1952 г.. През 1952 г. отново в структурата на ДС настъпват някой изменения. Със заповед №89 от 19.IV.1952 г. отдел VII-ДС следствен е преномериран като „Отдел I-ДС следствен“.[16]

Структура на Отдел I-ДС следствен:

  • Отделение I – води следствия по шпионаж.
  • Отделение II – води следствия по контрареволюционни организации.
  • Отделение III – води следствия по централен терор, вредителство, диверсия и саботаж.
  • Отделение IV – разследва произшествия, води агентурна работа сред надзирателския състав, охраната на затвора и др..
  • Отделение V – оказва помощ, контролира и ръководи следствената работа във всички следствени служби в поделенията от центъра.
  • Отделение „Охрана и арест“ – охрана и изолация на задържаните в отдела и по домакинските въпроси на отдела.
  • Група отчетност – води отчетността на отдела.
  • ОтделениеVI – оказване на помощ и контрол по линия на следствието в окръжните управления.

Заедно с отдел следствен, следствени отделения и отдели има и при следните централни поделения на ДС:

  • Следствено отделение при отдел I-ДС
  • Следствено отделение при отдел II -ДС
  • Следствено отделение при управление V-ДС
  • Следствено отделение при отдел РПА
  • Следствено отделение при отдел IX-ДС
  • Следствено отделение при особена инспекция
  • Следствено отделение при управление III-ДС
  • Следствено отделение при управление IV-ДС

Следствените служби при отделните поделения съществуват няколко години, като постепенно техните функции са поети от отдел I-ДС следствен.Според промяната на оперативната обстановка в страната, линиите на водене на следствените дела търпят някой леки изменения.[16]

Със заповед № I-2560 от 8.VII.1963 г. отдел I-ДС следствен преминава към КДС при МВР. Структурата на отдела през 1963 година е следната:

  • Отделение I – разследване на дела по шпионаж и военни престъпления.
  • Отделение II – разследва дела по „изменници на родината“ (ИР) (бегълци и невъзвращенци).
  • Отделение III – разследва дела по нелегални групи, вражеска агитация и произшествия.
  • Отделение IV – филтър.
  • Секретариат и информация
  • Отделение „Охрана и арест“

През 1964 г. с цел подобряване на работата на отделение IV „Филтър“ същото преминава към отделение 02. Отделението разследва дела на „ИР“, както и на „прибежчиците“ който се явяват основната група от лица преминаващи през „филтъра“ на следствието.[16]

През 1965 г. с цел подобряване то на информационно-аналитичната дейност, „информация“ се отделя от „секретариат“ и се обособява самостоятелна група за „информация и анализ на следствената работа“.[16]

С МЗ № I-4220 от 14.X.1966 г. се обособява отделение 04при 01 отдел ДС за ръководство, оказване помощ на следствената работа в окръжните управления и анализ на следствената работа.[16]

С МЗ № I-4332 от 12.IX.1968 г. се създава ново отделения 05 – оперативно-техническо, за по-добра организация на агентурно-оперативната работа по камерното разработване на подследствените лица.[16]

С МЗ МЗ № I-688 от 5.II.1969 г. е създадено отделение 05 за „Информация и анализ“. В щата на отдел I-ДС за 1969 г., отделение оперативно-техническо и отделението за контрол и оказване помощ по следствената работа в окръжните управления приемат номерация съответно 04 и 06.[16]

На 30.X.1969 г. Министърът утвърждава създаването на четири следствени отделения:

  • Отделение 01 – по контрашпионажа.
  • Отделение 02 – измяна, терор, ПАП, антидържавни групи и организации.
  • Отделение 03 – по разследване на противодържавни престъпления във въоръжените сили и строителни войски.
  • Отделение 04 – за разследване на дела за противодържавни престъпления в икономиката.[16]

През 1970 г. с МЗ е създадено отделение 05 – специално, за разследване на чужденци. Отделът се изгражда и работи на принципа на линейност и специализация. Изпълнява както процесуални така и оперативни функции. Задачите му са следните: 1.Организира провеждането на предварително следствие по линия на ДС на територията на цялата страна. 2.Организира охраната, режима и изолацията на задържаните за следствие в ДС лица. 3.Води справочна картотека на задържаните по линия на ДС лица за цялата страна. 4.Организира набирането и обработката на постъпващата информация, анализира и обобщава причините за извършване на престъпления. По оперативната работа: 1.Организира и провежда камерна разработка на задържаните по линия на ДС лица. 2.Използва оперативно-технически мероприятия. 3.Отделът съдейства на съответните поделения на ДС в провеждането на активни мероприятия и вербовки. Провежда мероприятия по линия на общата и индивидуалната профилактика.[16]

Съществена реорганизация на структурата на следствието е извършена през 1979 година, когато със заповед № I-10 от 19.I.1979 всички следствени структури в МВР са обединени в Главно следствено управление, което получава абревиатурата ГСУ-МВР. В новата структура съществуват две основни направления – следствие по линия на Държавна сигурност и следствие по линия на НМ.През 1984 към ГСУ са присъединени и окръжните следствия и то получава следната структура: Направление Държавна сигурност

  • Отдел 01 – Предателство и шпионство
  • Отдел 02 – Измяна, вредителство и противодържавна агитация
  • Отдел 03 – Разследване на престъпления, извършени от военнослужещи

Основното направление в работата на ГСУ-МВР е именно по ДС и по-голямата част от работещите в тази институция следователи са се занимавали именно с дела, инициирани от оперативните управления на ДС. [43]

Оперативен отчет[редактиране | edit source]

В последната строго секретна инструкция за оперативния отчет от 1978, по която ДС функционира до преструктурирането й през 1990, е дадено следното определение за оперативния отчет на ДС: „Съсредоточаване, регистриране, систематизиране и класифициране в определени териториални предели и по строго установени единни правила, осигуряващи секретност и най-пълно и бързо използване в оперативната работа на сведения и материали за разузнавателните и контраразузнавателните органи на противника, за неговите кадрови разузнавачи и агенти, за задграничните антинародни организации и техните членове, за враждебните елементи вътре в страната, за лицата, които са извършили, извършват или са заподозрени в извършване на вражеска дейност, а също така и за агентурата на органите на Държавна сигурност“.

Видове дела, образувани от органите на държавна сигурност

* Дело за оперативна проверка (лично и групово) - ДОП образува се при откриването на оперативна проверка за изясняване на фактически данни, който дават данни за подозиране на лице (лица), че замислят, подготвят или провеждат противодържавна дейност.[16]

* Дело за оперативна разработка (лично и групово) - ДОР образува се при откриване на оперативна разработка за разкриване, предотвратяване и пресичане подривната дейност на конкретно лице (лица), за което има достоверни данни, че се подготвя, извършва или е извършило престъпление против Народна република България.[16]

* Дело за оперативно издирване - ДОИ образува се при откриване на оперативно издирване за откриване и залавяне на укриващо се лице, представляващо оперативен интерес за органите на Държавна сигурност, или на неизвестен извършител на противодържавни прояви.[16]

* Дело за оперативно наблюдение - ДОН образува се при откриване на оперативно наблюдение за контролиране поведението на лица, за които няма данни, че провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9.IX.1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност.[16]

Секретни сътрудници и доверени лица[редактиране | edit source]

Основни категории секретни сътрудници на Държавна сигурност:[44]

  • Агент - Агентът е основна категория секретен сътрудник, който притежава необходимите субективни качества и обективни възможности за решаване на конкретни задачи по разкриването, предотвратяването и пресичането подривните действия на външния противник и враждебно-престъпните елементи в страната, главно чрез проникване или внедряване в техните среди, или близкото им обкръжение.[45]
  • Резидент - Резидентът е високо квалифициран и надежден сътрудник на органите на Държавна сигурност, чиято основна задача е да ръководи, възпитава и обучава агенти и доверени лица.[46]
  • Съдържател на явочна квартира - Съдържател на явочна квартира е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който доброволно им е предоставил намиращи се на негово разположение жилищни или други помещения за срещи с агенти и резиденти.[47]
  • Съдържател на конспиративна квартира - Съдържател на конспиративна квартира е секретен сътрудник, който служи за прикритие на жилищни или друго помещение, с което се разпореждат органите на Държавна сигурност за срещи с ценни агенти и провеждане на оперативно-технически и други мероприятия.[48]
  • Доверено лице - Доверените лица са патриотично настроени български граждани - членове на БКП, БЗНС, ОФ и ДКМС и честни безпартийни, които притежават лични и делови качества - честност, обективност и възможности да подпомагат органите на ДС при изпълнение на стоящите пред тях контраразузнавателни и други задачи, които умеят да различават сигналите, проявите и фактите, заслужаващи вниманието на органите на Държавна сигурност.[49]
  • Информатор[50]

Ръководители[редактиране | edit source]

име дати
1 Димо Дичев 1944-1949
2 Иван Райков 1949-1951
3 Георги Кумбилиев 1952-1960
4 Ангел Солаков 1960-1969
5 Мирчо Спасов 1969-1973
6 Григор Шопов 1973-1990

Висш ръководен състав на ДС и МВР[редактиране | edit source]

Инициатива за създаване на музей на ДС[редактиране | edit source]

През септември 2011 г. Държавна агенция "Архиви" обявява инициатива да бъде създаден музей на Държавна сигурност в подземието на сегашната ѝ сграда на ул. "Московска" 5, която от 1944 до 1972 г. е използвана от Софийското управление на МВР и от Комитета за държавна сигурност (КДС)[51].

Музей или възпоменателно място?[51] това е един от отзивите на тази инициатива, изразен от председателят на Съюз "Истина" Стоян Райчевски, който споделя пред Дневник, „че идеята е похвална, но не бива да се нарича музей, защото адекватният смисъл е на възпоменателно място, както се наричат в Германия документалните експозиции в бараките на някогашните концентрационни лагери[51].

Романът „Екзекуторът“[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Христо Христов. Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма. // desebg.com, 24 януари 2011. Посетен на 2012-08-25.
  2. Христо Христов. Трансформацията на ДС 1989-1990 г. Част 1: Петър Младенов: Да обявим, че разпускаме Шесто управление, но всичко ще си остане. // desebg.com, 11 Март 2011. Посетен на 2013-10-16.
  3. Христо Христов. Трансформацията на ДС 1989-1990 г. Част 3: Ген. Атанас Семерджиев: Безусловно ще работим под ръководството на Политбюро и ЦК на БКП. // desebg.com, 15 Март 2011. Посетен на 2013-10-16.
  4. Христо Христов. Строго секретно от особена важност!: Докладът за прочистване на досиетата на ДС от януари 1990 г.. // desebg.com, 12 Февруари 2012. Посетен на 2014-02-08.
  5. Христо Христов Отварянето на архивите на Държавна сигурност
  6. Враговете на НРБ. // Дойче веле България, 2014-08-09. Посетен на 2014-08-09.
  7. „Бивши хора” или как и защо комунистическият режим е репресирал българския елит и неговите наследници. // Държавна сигурност.com. Посетен на 2014-09-03.
  8. ДС срещу „враждебната” младеж. // документ от август 1959 г. издаден от Трето секретно политическо управление на Държавна сигурност за борба с контрареволюцията, предшественик на създаденото през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.. Посетен на 2014-09-03.
  9. Лазарова 2006a.
  10. Лазарова 2006b.
  11. История. // Национална разузнавателна служба, Република България. Посетен на 2013-09-07.
  12. Методиев 2008, с. 22-23.
  13. Методиев 2008, с. 23.
  14. Методиев 2008, с. 23-24.
  15. Методиев 2008, с. 24.
  16. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Държавна Сигурност - Структура и основни документи
  17. Христо Христов. Как Тодор Живков си направи КДС. // Държавна сигурност.com, 07 Юни 2013. Посетен на 2013-06-06.
  18. Почина о.з.генерал Георги Пилев, 31 август 2012
  19. Христо Христов. Трансформацията на ДС 1989-1990 г. Част 4.3: Как три управления на ДС сформираха днешното контраразузнаване. // Държавна сигурност.com, 24 Март 2011. Посетен на 2013-10-16.
  20. Христо Христов. Операция "МАРАТОН". Част 4: Възходът на културно-историческото разузнаване. // Държавна сигурност.com, 04 Декември 2013. Посетен на 2014-01-24.
  21. Христо Христов. Държавна сигурност. Част 2.2:"Неявните фирми" и ИНКО. // capital.bg, 3 септември 2010. Посетен на 2014-02-08.
  22. Методиев 2008, с. 160-163.
  23. а б в г Методиев 2008, с. 81.
  24. а б в г Методиев 2008, с. 80.
  25. Методиев 2008, с. 167.
  26. а б в Методиев 2008, с. 41-42.
  27. Методиев 2008, с. 178-179.
  28. Методиев 2008, с. 168.
  29. а б Методиев 2008, с. 42-44.
  30. а б Методиев 2008, с. 189-191.
  31. Христо Христов. Контрабандата с каптагон при комунизма – от Фатик до Боби Бец. Част 1: Исмет Шабан и хората на „Кинтекс”. // Държавна сигурност.com, 05 Юли 2013. Посетен на 2013-07-10.
  32. а б в Методиев 2008, с. 45-50.
  33. Методиев 2008, с. 213.
  34. Методиев 2008, с. 212.
  35. Христо Христов. Тодор Живков – комунистът милионер. Част 8: Безотчетните пари на червената каста. // Държавна сигурност.com, 29 Август 2012. Посетен на 2014-03-09.
  36. интервю на Валерия ВЕЛЕВА. Ген.Милушев: “Зора”-та на последния шеф на УБО. // ТемаDaily.bg, 28 Февруари 2012. Посетен на 2014-03-09.
  37. Методиев 2008, с. 181.
  38. Методиев 2008, с. 81-84.
  39. Методиев 2008, с. 179.
  40. а б Методиев 2008, с. 183-184.
  41. Методиев 2008, с. 186-187.
  42. Момчил Методиев - Машина за легитимност
  43. Момчил Методиев - Машина за легитимност
  44. Категории секретни сътрудници на Държавна сигурност. // Държавна сигурност.com, 2011-01-21. Посетен на 2014-06-25.
  45. Агент. // Държавна сигурност.com, 2011-01-21. Посетен на 2014-06-25.
  46. Резидент. // Държавна сигурност.com, 2011-01-22. Посетен на 2014-06-25.
  47. Съдържател на явочна квартира. // Държавна сигурност.com, 2011-01-22. Посетен на 2014-06-25.
  48. Съдържател на конспиративна квартира. // Държавна сигурност.com, 2011-01-22. Посетен на 2014-06-25.
  49. Доверителни връзки и доверени лица. // Държавна сигурност.com, 2011-01-22. Посетен на 2014-06-25.
  50. Информатор. // Държавна сигурност.com, 2011-01-22. Посетен на 2014-06-25.
  51. а б в Владимирова, Петя. Музей на Държавна сигурност ще разказва историята на тайните. // Дневник, 27 септември 2011. Посетен на 14 ноември 2011.

Литература[редактиране | edit source]

  • Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]