Екзекуторът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Екзекуторът
Stefan Kissyov-Ekzekutoryt-7.jpg
„Екзекуторът“, корица на първото издание, 2003
Оригинален език български
Автор Стефан Кисьов
Първо издание 2003[1] г.
България
Издателство Жанет 45
Жанр роман
ISBN ISBN 954-491-16-34

„Екзекуторът“ е роман от Стефан Кисьов, спечелил наградата „Български роман на годината“ на фондация ВИК през 2004 г.[2] [3] От 2003 до 2009 г. той е преиздаден шест пъти в България. Преведен е на английски, чешки и сръбски. През 2008 г. пълният текст на „Екзекуторът“ е преиздаден от издателство ЕРА.

Сюжет[редактиране | edit source]

Романът пресъздава образа на убиец от българската „Държавна сигурност“ по време на комунистическата диктатура в България. От палача, изпълняващ смъртните присъди в Централния софийски затвор и убиеца на Георги Марков, до набедения за организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II Сергей Антонов, всичко се събира като в калейдоскоп в образа на героя. Заглавието създава очакване за историята на жесток убиец, но Стефан Гащев е смешен малък човек, който цял живот се опитва да стане известен. Израства в цирка, работи клоун, учи за факир, после за пилот, ненадейно попада в затвора, там става палач, накрая лети в Космоса и след 20 години се връща на Земята, по-неизвестен отвсякога. Премеждията му са толкова ужасяващи, че изпадналият в творческа криза автор на бестселъри Стивън-Лари Кинг решава да ги използва, обаче горкият загива нелепо. Остава „документалният“ разказ на неговия прототип.

Край на разкриващата сюжета част.

Реакции[редактиране | edit source]

Във вестник „Култура“ Ангел Игов пише: „Екзекуторът“ като цяло е книга от моменти. Историите следват бързо, разказани са сбито, стегнато, почти небрежно и всяка от тях като че ли прилича някак на моментална снимка. Някои от кадрите са сполучени, други не са. Но проблемът е не толкова в качеството на снимките, колкото в подредбата им. Методът на Стефан Кисьов, добре познат от „Не будете сомнамбула“, е колажът. Само че „Екзекуторът“ се опитва да балансира между колажа и класическото повествование; и в крайна сметка свършва като безинтересна колода снимки, разхвърляни без вътрешна логика, без динамика, без развитие. Това е основният недостатък на романа, недостатък в самата конструкция - а ако конструкцията успяваше да носи текста, все някак щяхме да преглътнем кичозни епизоди като онези в Байконур.“[4]

Наблюдателят за книги на вестник „Сега“ пише: „Доброто в романа е, че тече бързо - както времето в космоса.“[5]

Членът на журито на наградата „Български роман на годината“ Симона Мирчева пише за сайта на наградата: „Със средствата на клоунадата, фарса и абсурда Стефан Кисьов е постигнал впечатляващо лек (в Кундеровия смисъл), забавен и дълбок разказ за една система, която деградира човека до палач и жертва едновременно.“[6]

През 2014 г. във вестник „Дума“ пенсионираният ватман Стефан Здравков обвинява автора, че в романа си подменя историческата истина.[7]

Издания в чужбина[редактиране | edit source]

  • Stefan Kisjov. Kat. Překl. Naďa Aljanabiová. Brno: Barrister & Principal, 2012.[8]
  • Stefan Kissiov. Ekzekutor. Prevela sa bugarskog Asja Tihinova-Jovanović. Podgorica: Oktoih, 2012, 91 str.[9]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Екзекуторът“ на Стефан Кисьов, сайт на издателство „Жанет 45“.
  2. Победител 2004, сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
  3. „ ВИК '2004 “, в. „Култура“, бр. 46, 3 декември 2004.
  4. Ангел Игов, „Покана за екзекуция“, рец. във в. „Култура“, бр. 14, 15 април 2005 г.
  5. „Стефан Кисьов се върна от космоса“, отзив във в. „Сега“, 27 януари 2004 г.
  6. Победител 2004, сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
  7. Стефан Здравков, „Романът „Екзекуторът“ подменя историческата правда“, в. „Дума“, бр. 281, 4 декември 2014 г.
  8. Българска литература в превод на чешки (1990 – 2014), Рецепция на славянските литератури в България след 1989 г. и на българската литература в съответните страни.
  9. Българска литература в превод на сръбски през 2012 г..

Външни препратки[редактиране | edit source]