Дисидент
Дисидент е човек, който активно възразява или се противопоставя на общоприетото или налагано мислене, доктрина, политика, институция и власт или конвенционална социална структура особено при диктаторски и тоталитарни режими.
Първоначално терминът е използван за привърженици на неортодоксални вероизповедания. За първи път употребата му е регистрирана през 1766 г., като с него се е правела алюзия за протестантите [1]. Терминът придобива политически смисъл прези 1940, при възникването на тоталитарни системи като СССР [1].
Днес, терминът се използва за най-общо описание на политическите дисиденти, срещу тоталитарните режими. Повечето от тях предприемат мерки като ненасилствено несъгласие, но някои от тях също се опитват да съберат подкрепа и да започнат революция за сваляне на съществуващия режим в своята страна. Обикновено те са преследвани от правителството и са подложени на репресии като лишаване от свобода, икономически притискани и дори убивани.
В периода 1944-1989 думата дисидент в държавите от Източна Европа се отнася предимно за противници на комунистическия режим. Много от дисидентите са били осъждани и ставали политически затворници.
Известните дисиденти на 20 век са Андрей Сахаров, Александър Солженицин, Андрей Синявски и Андрей Амалрик в Съветския съюз, Лех Валенса в Полша, в Южна Африка Нелсън Мандела, Аун Сан Су Чи в Мианмар.
В началото на 21 век, след разпадането на СССР, е прието да се използва името "дисидент" за противниците на режима на тоталитарните страни като Китай и Бирма (Мианмар).
