Блага Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Блага Димитрова
Blaga Dimitrova Youn.jpg
Роден 2 януари 1922 г.(1922-01-02)
Бяла Слатина, България
Починал 2 май 2003 г. (на 81 г.)
София, България
Националност българка
Жанр поезия

Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот[редактиране | edit source]

Блага Димитрова
Мандат
22 януари 1992 – 6 юли 1993 г.
Президент
 - 1992-1997 Желю Желев
Министър-председател
 - 1991-1992 Филип Димитров
 - 1992-1994 Любен Беров
Предшественик Атанас Семерджиев
Наследник Тодор Кавалджиев
Родена 2 януари 1922 г.(1922-01-02)
Бяла Слатина, България
Починала 2 май 2003 г. (на 81 г.)
София, България
Националност Българка
Полит. партия СДС (от 1992 г.)
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Професия писателкапоетеса
Народен представител в:

XXXVI НС   

Портал  Портална икона   Политика

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист[1]. Израства в гр. Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. — завършва славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.

На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт издъхва една от най-големите български поетеси.

Творчество[редактиране | edit source]

Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение, Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950-1958). Романът — „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.

За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).

През 1991 г. става народен представител в 36-то обикновено Народно събрание от партията на СДС.

Президентски и вицепрезидентски избори, 1992 г.[редактиране | edit source]

През 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев.

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Кирил Борисов Милан Тонев Либерална партия - Перник 11 227 0,22%
Тодор Пашалийски Велин Илиев Християнрадикална партия 6 307 0,12%
Иван Георгиев Иван Кисимов Българска национално-радикална партия 19 495 0,38%
Желю Желев Блага Димитрова Съюз на демократичните сили 2 273 541 44,66% 2 738 420 52,85%
Антон Дончев Николай Шкутов Движение „Глас за безпартиен президент“ 31 798 0,62%
Правдолюб Кожухаров Симеон Янулев Българска работническо-селска партия 7 808 0,15%
Йоло Денев Георги Статков Българска демократическа партия 10 769 0,21%
Петър Манолов Емилия Савова Движение „Безпартийни за демокрация“ 14 023 0,28%
Благовест Сендов Огнян Сапарев инициативен комитет 113 897 2,24%
Димитър Димитров Велчо Велев Свободна демократическа партия 8 620 0,17%
Иван Иванов Петър Димитров Български национален съюз „Нова демокрация“ 10 099 0,20%
Димитър Марковски Димитър Савов Свободна кооперативна партия 8 360 0,16%
Петър Гогов Богдан Йоцов Независима демократическа партия 21 302 0,42%
Асен Младенов Иван Георгиев Българска комунистическа партия 29 646 0,58%
Славомир Цанков Михаил Миланов Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 50 247 0,99%
Велко Вълканов Румен Воденичаров инициативен комитет 1 549 970 30,44% 2 443 434 47,15%
Сийка Георгиева Станчо Митев Политически форум „Преображение“ 17 150 0,34%
Крум Крумов-Куманов Венчеслав Георгиев Предизборен съюз за национално спасение 10 266 0,20%
Кузман Кузманов Никола Шумарев Десен демократичен алианс
Стоян Цанков Иван Стоянов Демократическа партия в България 9 888 0,19%
Димитър Попов Христо Генчев Българска национална демократическа партия 32 606 0,64%
Жорж Ганчев Петър Берон Български бизнес блок 854 108 16,78%
Общо: 5 091 127 5 181 854

  на балотаж   не достигнал балотаж

Семейство[редактиране | edit source]

Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев. През 1967 г. тя осиновява Ханна Хоанг Димитрова от Хайфон, Виетнам.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • „До утре“ (1959, стихове) /стихотворението „До утре“/
  • „Светът в шепа“ (1962, стихове)
  • „Обратно време“ (1965, стихове)
  • „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
  • „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
  • „Отклонение“ (1967, роман)
  • „Мигове“ (1968, стихове)
  • „Лавина“ (1971, роман)
  • „Как“ (1974, стихове)
  • „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)
  • „Дни черни и бели. Елисавета Багряна — наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
  • „Гонг“ (1976, стихове)
  • „Пространства“ (1980, стихове)
  • „Лице“ (1981, роман)
  • „Лабиринт“ (1987, стихове)
  • „Между“ (1990, стихове)
  • „Нощен дневник“ (1992, стихове)
  • „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
  • „Знаци по снега“ (1992)
  • „Белези“ (1937-1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
  • „Нощна лампа сред бял ден“, 1999; ISBN 978-954-492-141-5
  • „Времена“, 2000; ISBN 978-954-439-659-6
  • „Събрани творби“
  • „Глас“ (2004)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Спомен за Блага Димитрова
  • (бълг.) liternet.bg. // Посетен на 2006-04-26.
  • (бълг.) Моите срещи с Блага Димитрова. По повод пет години от смъртта ѝ. Мария Антонова, LiterNet.bg-2008

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Блага Димитрова в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)