Блага Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Блага Димитрова
българска писателка и вицепрезидент на България
Блага Димитрова 
Родена:
Починала:
Народен представител в:

XXXVI НС   

Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик и политик. От 1992 г. до 1993 г. е вицепрезидент на България.

Съдържание

[редактиране] Биография

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина в семейство на майка учителка и баща юрист[1] и израства в Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. — завършва славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.

На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт издъхва една от най-големите български поетеси.

[редактиране] Творчески успехи

Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение, Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание Септември (1950-1958). Романът — „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 година участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. Между 1987 и 1989 година ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.

За дейността си като писател Блага Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 година, а през 2003 е издаден 1 т. от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.

[редактиране] Политическа кариера

През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).

През 1991 г. става народен представител в XXXVI Обикновено Народно събрание от СДС.

През 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но през 1993 г. напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев.

[редактиране] Семейство

Блага Димитрова е била омъжена за Йордан Василев. През 1967 г. тя осиновява Ханна Хоанг Димитрова от Хайфон, Виетнам.

[редактиране] Библиография

  • „До утре“ (1959, стихове) /стихотворението „До утре“/
  • „Светът в шепа“ (1962, стихове)
  • „Обратно време“ (1965, стихове)
  • „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
  • „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
  • „Отклонение“ (1967, роман)
  • „Мигове“ (1968, стихове)
  • „Лавина“ (1971, роман)
  • „Как“ (1974, стихове)
  • „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)
  • „Дни черни и бели. Елисавета Багряна — наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
  • „Гонг“ (1976, стихове)
  • „Пространства“ (1980, стихове)
  • „Лице“ (1981, роман)
  • „Лабиринт“ (1987, стихове)
  • „Между“ (1990, стихове)
  • „Нощен дневник“ (1992, стихове)
  • „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
  • „Знаци по снега“ (1992)
  • „Белези“ (1937-1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
  • „Нощна лампа сред бял ден“ (1999; ISBN 978-954-492-141-5)
  • „Времена“ (2000; ISBN 978-954-439-659-6)
  • „Събрани творби“
  • „Глас“ (2004)

[редактиране] Източници

  1. Спомен за Блага Димитрова

Моите срещи с Блага Димитрова. По повод пет години от смъртта ѝ. Мария Антонова, LiterNet.bg-2007

[редактиране] Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Атанас Семерджиев вицепрезидент на България (22 януари 1992 – 6 юли 1993 (недовършен мандат)) Тодор Кавалджиев
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици