Елисавета Багряна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елисавета Багряна
BASA 118K-2-85 Elisaveta Bagriana (crop).jpg
Псевдоним Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела, Багряна
Родена 29 април 1893 г.(1893-04-29)
Починала 23 март 1991 г. (на 98 г.)
Националност българка
Жанр поезия
Съпруг Иван Шапкарев
Деца Любомир Шапкарев

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятели като Лиза Багряна [1]) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач [1]. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете ѝ за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа.[източник? (Поискан преди 12 дни)]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907 - 1908). Завършва гимназиалното си образование в София през 1910, след което за една година е учителка в село Афтане (днес Недялско), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена.

През 1911 - 1915 г. Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Г. Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. През 1915 - 1919 г. е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

През 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Окончателно се утвърждава след издаването на първата ѝ книга „Вечната и святата“ (1927). По-късно сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др. От 1952 г. е член на редакционната колегия на списание „Септември“.

През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев и ражда сина си Любомир Шапкарев.

Умира на 23 март 1991 г. в град София на 98 години.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лични вещи на Елисавета Багряна. Експонати на НИМ

Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейнохудожествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава твърде ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, където някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“). Богатата жизнена и духовна биография на авторката сега разкрива своя обобщен смисъл. С настъпването на периода на жизнените равносметки този обобщителен смисъл на лично изстраданото става все по-подчертан. В идеен и емоционален план поезията на Багряна е дълбоко свързана с идеята за родното, както и за свободата. Стиховете на Елисавета Багряна от последните десетилетия покоряват със своите все така силни чувства. В центъра им стои интиуитивното разбиране, че всеки човек, всеки поглед, всеки фрагмент от света носи в себе си някаква тайна, на която си струва да се отдадеш. Размахът на вдъхновението и високата поетическа култура придават на поезията на Багряна голяма въздействаща сила.[източник? (Поискан преди 12 дни)]

Елисавета Багряна е новатор в българската литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимните душевни преживявания на жената.[източник? (Поискан преди 12 дни)] Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства - съчетание между традиция и модерност.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.

През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература.[2]

Псевдоними[редактиране | редактиране на кода]

  • Елизабета Б.;
  • Елисавета Бленова;
  • Ничия Долче;
  • Микаела;
  • Багряна

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • Вечната и святата (1927)
  • Търкулната годинка (1931)
  • Звезда на моряка (1931)
  • Сърце човешко (1936)
  • Пет звезди (1953)
  • От бряг до бряг (1963)
  • Контрапункти (1972)
  • Светлосенки (1977)
  • На брега на времето (1983)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Блага Димитрова, По любов и по дълг в Майстори на превод, Лъчезар Станчев (ред.), изд. Народна култура, 1984
  2. ((en)) The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901-1950. // Nobelprize.org. Посетен на 8 октомври.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Цанева, Милена. // Речник по нова българска литература (1978 - 1992). София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]