Елисавета Багряна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елисавета Багряна
BASA 118K-2-85 Elisaveta Bagriana (crop).jpg
Родена 29 април 1893 г.(1893-04-29)
София, България
Починала 23 март 1991 г. (на 98 г.)
София, България
Националност българка
Жанр поезия
Деца Любомир Шапкарев

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятели като Лиза Багряна [1]) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач [1]. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете ѝ за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа.

Биография[редактиране | edit source]

Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907 - 1908). Завършва гимназиалното си образование в София през 1910, след което за една година е учителка в село Афтане (днес Недялско), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена. През 1911 - 1915 Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Г. Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През 1915 в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. През 1915 - 1919 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Окончателно се утвърждава след издаването на първата ѝ книга „Вечната и святата“ (1927). По-късно сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др. От 1952 г. е член на редакционната колегия на списание „Септември“. През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев и ражда сина си Любомир Шапкарев.

Умира на 23 март 1991 г. в град София на 98 години.

Творчество[редактиране | edit source]

Лични вещи на Елисавета Багряна. Експонати на НИМ

Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейнохудожествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава твърде ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, където някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“), но след 1960-те години отново се връща към характерния си стил (стихосбирките „Контрапункти“, „Светлосенки“ и „На брега на времето“). Богатата жизнена и духовна биография на авторката сега разкрива своя обобщен смисъл. С настъпването на периода на жизнените равносметки този обобщителен смисъл на лично изстраданото става все по-подчертан. Стиховете на Елисавета Багряна от последните десетилетия покоряват със своите все така силни, но вече и интелектуално осмислени чувства, с мъдрото осъзнаване на интуитивно постигнатата и преди хармония на битието. Размахът на вдъхновението и високата поетическа култура придават на поезията на Багряна голяма въздействаща сила.

Елисавета Багряна е новатор в българската литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимните душевни преживявания на жената. Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно поетични средства - съчетание между традиция и модерност.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

Отличия[редактиране | edit source]

Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.

През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература.[2]

Псевдоними[редактиране | edit source]

  • Елизабета Б.;
  • Елисавета Бленова;
  • Ничия Долче;
  • Микаела;
  • Багряна

Стихосбирки[редактиране | edit source]

  • Вечната и святата (1927)
  • Търкулната годинка (1931)
  • Звезда на моряка (1931)
  • Сърце човешко (1936)
  • Пет звезди (1953)
  • От бряг до бряг (1963)
  • Контрапункти (1972)
  • Светлосенки (1977)
  • На брега на времето (1983)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Блага Димитрова, По любов и по дълг в Майстори на превод, Лъчезар Станчев (ред.), изд. Народна култура, 1984
  2. ((en)) The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901-1950. // Nobelprize.org. Посетен на 8 октомври.

Източници[редактиране | edit source]

Цанева, Милена. // Речник по нова българска литература (1978 - 1992). София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8

Външни препратки[редактиране | edit source]