23 март е 82-ият ден в годината според григорианския календар (83-и през високосна). Остават 283 дни до края на годината.
- 1227 г. — В Аахен Маргарет фон Бабенберг официално е коронована за кралица на Германия.
- 1568 г. — Катерина Медичи признава правата на френските хугеноти, с което настъпва края на Втората хугенотска война.
- 1775 г. — За първи път е използван израза "Свобода или смърт" от Патрик Хенри, произнесен във Вирджиния по време на Американската война за независимост.
- 1801 г. — Александър I става император на Русия, след като баща му Павел I e убит.
- 1806 г. — В Англия е забранена търговията с роби.
- 1839 г. — В бостънския вестник „Morning Post“ за първи път се появява изразът „O.K.“
- 1869 г. — Към Българското читалище в Цариград Петко Славейков основава Българско благодетелно братство „Просвещение“.
- 1869 г. — Лайпцигският университет присъжда на професор Фридрих Ницше докторска степен.
- 1903 г. — Братята Райт получават патент за построения от тях в САЩ самолет.
- 1918 г. — Германското 210 мм супероръдие „Кайзер Вилхелм“ („Парижкото оръдие“) обстрелва Париж от разстояние 120 километра. Оръдието често се бърка с „Голямата Берта“, което е друго оръжие, 406 мм полева гаубица.
- 1919 г. — В Милано Бенито Мусолини създава първата фашистка организация — „Fasci di Combattimento“.
- 1919 г. — Образувана е Башкирска автономна съветска социалистическа република, на основата на северните уездове на Оренбургската губерния, първата автономна съветска република в състава на РСФСР.
- 1923 г. — Нишката спогодба — споразумение между България и Кралството на сърби, хървати и словенци за "обезопасяване на границата" между двете държави.
- 1924 г. — Създадено е археологическото сдружение Българска старина по инициатива на Карел Шкорпил във Варна.
- 1933 г. — В България е приет Закон за ограничаване престъпленията против личната и обществена безопасност, насочен против политическите убийства.
- 1933 г. — Германският Райхстаг издава декрет, с който предава цялата власт в ръцете на новия канцлер Адолф Хитлер.
- 1942 г. — Генерал Владимир Заимов е арестуван с обвинение за шпионаж в полза на СССР.
- 1953 г. — Айони в щата Калифорния е обявен за град.
- 1956 г. — Пакистан става първата ислямска република в света.
- 1962 г. — Установени са дипломатическите Отношения между Русия и Алжир.
- 1976 г. — Официално влиза в сила Международният пакт за гражданските и политическите права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г.
- 1983 г. — Стратегическа отбранителна инициатива: Президентът на САЩ Роналд Рейгън оповестява своето намерение да се изгради технология, която да прихваща вражески ракети.
- 1987 г. — Започва излъчването на американския сериал Дързост и красота в САЩ.
- 1989 г. — В университета в Юта е обявен студения термоядрен синтез.
- 1990 г. — Състои се премиерата на филма Хубава жена в САЩ и Канада.
- 1990 г. — Официално се регистрира ПК „Екогласност“.
- 2001 г. — Руската орбитална станция Мир е извадена от употреба и се разпада в атмосферата преди да потъне в южата част на Тихия океан, близо до Фиджи.
- 2002 г. — За първи път се състои церемонията по награждаването в специално посветения на това "Дом на Оскарите" - кинотеатъра Кодак в Холивуд, недалеч от Рузвелт Хотел.
- 2007 г. — Основано е Училище „Българче“ на българската общност в град Дубай, Обединени арабски емирства.
- 2011 г. — Терористичен акт в Йерусалим, погубва 1 човек и ранява 35.
- 1732 г. — Мари-Аделаид, френска благородничка († 1800 г.)
- 1749 г. — Пиер-Симон Лаплас, френски математик († 1827 г.)
- 1856 г. — Иван Сарафов, български военен деец († 1935 г.)
- 1858 г. — Лудвиг Квиде, германски политик († 1941 г.)
- 1867 г. — Благой Даскалов, български революционер († 1956 г.)
- 1869 г. — Калуст Гулбенкян, британски предприемач († 1955 г.)
- 1871 г. — Дейвид Карнеги, британски изследовател († 1900 г.)
- 1874 г. — Христо Попвасилев, български революционер († ? г.)
- 1879 г. — Никола Казанджиев, български революционер († 1971 г.)
- 1880 г. — Никола Лазаров, български революционер († 1900 г.)
- 1881 г. — Роже Мартен дю Гар, френски писател, Нобелов лауреат († 1958)
- 1882 г. — Еми Ньотер, немска математичка († 1935 г.)
- 1892 г. — Валтер Крюгер, немски офицер († 1973 г.)
- 1900 г. — Ерих Фром, германски психолог († 1980 г.)
- 1905 г. — Джоан Крофорд, американска актриса († 1977 г.)
- 1910 г. — Акира Куросава, японски кинорежисьор († 1998 г.)
- 1912 г. — Вернер фон Браун, германски учен († 1977 г.)
- 1915 г. — Василий Зайцев, съветски войник († 1991 г.)
- 1919 г. — Борис Ганев, български футболист († 1982 г.)
- 1927 г. — Васил Мирчев, български режисьор († 2003 г.)
- 1931 г. — Виктор Корчной, руски шахматист
- 1931 г. — Иван Димитров Иванов, български инженер и учен
- 1940 г. — Ристо Шишков, югославски актьор († 1986 г.)
- 1949 г. — Ириней Константинов, български актьор
- 1952 г. — Ким Робинсън, американски писател
- 1952 г. — Панайот Карагьозов, български славист
- 1954 г. — Катрин Алрик, френска актриса
- 1955 г. — Каръл Ашби, британска актриса
- 1955 г. — Моузис Малоун, американски баскетболист
- 1955 г. — Сюзън Шваб, американски политик
- 1956 г. — Алексей Улюкаев, руски банкер
- 1956 г. — Жозе Мануел Барозо, министър-председател на Португалия
- 1956 г. — Талат Булут, турски киноартист
- 1958 г. — Пека Хаависто, финландски политик
- 1964 г. — Пламен Тотев, български критик
- 1968 г. — Деймън Олбърн, английски певец
- 1968 г. — Фернандо Йеро, испански футболист
- 1971 г. — Павел Цветков, български поет
- 1972 г. — Жюдит Годреш, френска актриса
- 1972 г. — Йонас Бьоркман, шведски тенисист
- 1973 г. — Йежи Дудек, полски футболист
- 1976 г. — Мишел Монахан, американска актриса
- 1978 г. — Валтер Самуел, аржентински футболист
- 1980 г. — Дмитрий Лукашенко, беларуски политик
- 1980 г. — Райън Дей, уелски професионален снукър играч
- 1982 г. — Джон Лойд Тейлър, американски музикант
- 1983 г. — Владислав Златинов, български футболист
- 1989 г. — Ерик Максим Чупо-Мотинг, германски футболист
- 1990 г. — Хайме Алгерсуари, испански автомобилен състезател
- 1237 г. — Йоан дьо Бриен, латински император (* ок. 1148 г.)
- 1555 г. — Юлий III, римски папа (* 1487 г.)
- 1748 г. — Йохан Готфрид Валтер, немски музикален теоретик (* 1684 г.)
- 1781 г. — Йохан Антон Гюлденщед, немски естественик (* 1745 г.)
- 1801 г. — Павел I, император на Русия (* 1754 г.)
- 1819 г. — Аугуст фон Коцебу, немски драматург (* 1761 г.)
- 1842 г. — Стендал, френски писател (* 1783 г.)
- 1866 г. — Захар Аркас, руски офицер (* 1793 г.)
- 1899 г. — Луи Мизон, френски офицер (* 1853 г.)
- 1901 г. — Константин Стоилов, Министър-председател на България (* 1853 г.)
- 1905 г. — Валери Еляш Радзиковски, полски художник (* 1841 г.)
- 1906 г. — Георги Сугарев, български революционер (* 1876 г.)
- 1907 г. — Константин Победоносцев, руски политик (* 1827 г.)
- 1907 г. — Филип Тотю, български революционер (* 1830 г.)
- 1913 г. — Стамен Панчев, български поет (* 1879 г.)
- 1924 г. — Шевкет Тургут паша, османски държавник (* 1857 г.)
- 1937 г. — Джон Рокфелер, американски предприемач (* 1839 г.)
- 1938 г. — Никола Бобчев, български филолог (* 1863 г.)
- 1940 г. — Димитър Станчов, български дипломат (* 1863 г.)
- 1942 г. — Лудвиг фон Хьонел, английски офицер (* 1857 г.)
- 1942 г. — Фриц Саразин, швейцарски зоолог (* 1859 г.)
- 1943 г. — Александър Стефанов, български революционер (* 1880 г.)
- 1945 г. — Георги Радков, български офицер (* 1889 г.)
- 1948 г. — Георги Сучев, български революционер (* 1928 г.)
- 1948 г. — Николай Бердяев, руски философ (* 1874 г.)
- 1954 г. — Христо Несторов, български анархист (* 1903 г.)
- 1958 г. — Хенри Брайлсфорд, британски журналист (* 1873 г.)
- 1960 г. — Саид Нурси, ислямски мислител (* 1878 г.)
- 1980 г. — Артър Оукън, американски икономист (* 1928 г.)
- 1981 г. — Клод Окинлек, английски офицер (* 1884 г.)
- 1991 г. — Елисавета Багряна, българска поетеса (* 1893 г.)
- 1992 г. — Фридрих Хайек, австрийски икономист, Нобелов лауреат през 1974 (* 1899 г.)
- 1994 г. — Джулиета Мазина, италианска актриса (* 1921 г.)
- 2004 г. — Чавдар Кюранов, български политик (* 1921 г.)
- 2005 г. — Кирил Борисов, български политик (* ? г.)
- 2006 г. — Дезмънд Дос, американски войник (* 1919 г.)
- 2012 г. — Абдула Юсуф Ахмед, Президент на Сомалия (* 1934 г.
