Филип Тотю
|
||||||||||
Филип Тотю е български хайдутин и революционер, виден деец на българското национално-освободителното движение през 19 век.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е като Тодор Тодоров Станчев в търновските колиби Гърците, днес част от село Вонеща вода. Син е на Тодор Станчев, който като чирак в младежка възраст окуцява и остава в паметта на хората като Тодор Топала. На турските власти е известен като Тотю Топалский и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години, според Филип Симидов. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък и кози. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води дружина из Стара планина.
Попада в търновския и сливенския затвор откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния, с тескере на име Ради, първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар под ново име - Филип Тотю.
[редактиране] Чета от 1867 година
Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски.През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града ,дружината се укрива от пратена по дирите и потеря в гората край село Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. Захарий Стоянов пише:
| „ | ...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани. | “ |
След разбиването ѝ при Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (между които и Бачо Киро) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх Юмрукчал в Стара планина, присъединява се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттегля в Сърбия. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите. И пак според Захарий Стоянов:
| „ | ... най-после тя даде право на гражданство на новата дума комита, дума която беше начало на турското падение. | “ |
| Чета от 1867 г. | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Родно място | |||
| Хаджи Никола | Кавадарско | ||||
| Маню Марков | Кавадарско | ||||
[редактиране] 1868 - 1876
През 1868 участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.
През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за войвода на чета в Старозагорското въстание (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание (1876). Мястото му заема Христо Ботев.
| Чета от 1876 г. | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Родно място | |||
| Никола Антов Караставрев | Бабуна | ||||
| Георги Коча | Битоля | ||||
| Георги Петров | Битоля | ||||
| Георги Велеслията | Велес | ||||
| Григор Костов | Добринища | ||||
| Никола Богданов | Охрид | ||||
| Иван Димитров | Охрид | ||||
| Иван Апостолов | Охрид | ||||
| Иван Теофилов | Охрид | ||||
| Коста Райков | Охрид | ||||
| Коста Манов | Охрид | ||||
| Никола Йончев | Охрид | ||||
| Никола Наумов | Охрид | ||||
| Никола Тасев | Охрид | ||||
| Христо Павлов | Охрид | ||||
| Арсо Кузманов | Дебър | ||||
| Стойко Трифунов | Дебър | ||||
| Благой Антонов | Мехомийско | ||||
| Васил Аркаджиев | Мехомийско | ||||
| Манол Илиев | Мехомийско | ||||
| Г. Стоянов | Малешево | ||||
| Спас Младенов | Куманово | ||||
| Георги Пешев | Куманово | ||||
| Еленко Велков | Македония | ||||
| Стоил Стоев | Македония | ||||
Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български трикольор (1887 г). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялат на четниците в Балкана, тези които са се отделили от четата на Филип Тотю са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольора останал у Тотювата чета е запазен и до днес.
[редактиране] Късен живот
След Освобождението през 1878 г. бива забравен в румънски затвор, където излежава нелепа присъда по скалъпено дело. Завръщайки се в освободена България едва през 1884 г. живее в с.Острица, Русенско, а след това в гр. Две могили, където се занимава с градинарство. Получавайки скромна пенсия от българското правителство заради участието си в революционното движение, завършва дните си наричаният от всички свои съвременници Филип Тотю.
Умира в град Две могили, Русенско на 23 март 1907 г. На погребението му, неговият съратник Панайот Хитов произнася сакралните думи..."Тук почива страшилището на Турската империя"
