Филип Тотю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип Тотю
български хайдутин и революционер
Филип Тотю 
Роден: 1830
Гърневци, България
Починал: 23 март 1907
Две могили, България

Филип Тотю е български хайдутин и революционер, виден деец на българското национално-освободителното движение през 19 век.

Биография[редактиране | edit source]

Филип Тотю

Роден е като Тодор Тодоров Станчев в търновските колиби Гърневци, днес част от село Вонеща вода. Син е на Тодор Станчев, който като чирак в младежка възраст окуцява и остава в паметта на хората като Тодор Топала. На турските власти е известен като Тотю Топалский и под това име е бил търсен през хайдушките му и революционни години, според Филип Симидов. Бил е животновъд и търговец на едър рогат добитък и кози. След 1850 г. е хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев, Ст. Люцканов Попов, Жельо войвода. Води дружина из Стара планина.

Попада в търновския и сливенския затвор откъдето през 1863 г. успява да избяга. Установява се в Румъния, с тескере на име Ради, първоначално в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко е градинар под ново име - Филип Тотю.

Чета от 1867 година[редактиране | edit source]

Боят при Върбовка

Приема четническата тактика, разработена и провеждана от Георги Раковски.През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града, дружината се укрива от пратена по дирите и потеря в гората край село Върбовка. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. Захарий Стоянов пише:

...захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пехливани.

След разбиването ѝ при Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (между които и Бачо Киро) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх Юмрукчал в Стара планина, присъединява се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттегля в Сърбия. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите. И пак според Захарий Стоянов:

По време на Втората легия, 1868 година
... най-после тя даде право на гражданство на новата дума комита, дума която беше начало на турското падение.

1868 - 1876[редактиране | edit source]

През 1868 участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Установява се в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.

През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за войвода на чета в Старозагорското въстание (1875), но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване. Завръща се в Русия и отказва водачеството на четници по време на Априлското въстание (1876). Мястото му заема Христо Ботев.

Знаме на четата на Филип Тотю

Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български трикольор (1887 г). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези които са се отделили от четата на Филип Тотю са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольора останал у Тотювата чета е запазен и до днес. След известен престой в Свищов тръгва да се връща в Одеса. По пътя в Плоещ се забърква в неприятна история. Намира подслон в "един бакалски и кръчмарски дюкян", който се стопанисвал от жена вдовица и глух слуга. Тотю, ляга да спи. Докато се съблича, слугата вижда, че пътникът носи на кръста си кесия с пари. Вече бил дълбоко заспал, когато го нападат - трети мъж, жената и слугата. Тотю се отбранява, успява да се откъсне, излиза на пътя с вик за помощ. Слугата го издебва удря по главата с брадвичка. Идва полиция. Изпадналият в безсъзнание Тотю е откаран в болница. Започва следствие, след това дело, което се проточва девет месеца. През това време Тотю е в килия на Плоещкия затвор. Адвокатът му взема 100 рубли и изчезва. Съдът преценява, че Тотю е нападнал румънската кръчмарка с цел да я обере и убие. Войводата е осъден на шест години и изпратен в затвора край село Марджинени де Сус в окръг Дъмбовица.

Късен живот[редактиране | edit source]

На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър - 29 юни 1898 г. връх Бузлуджа. В центъра, седнал с мустаците Стоян Заимов, над него Христо Македонски, Филип Тотю, инициаторът на събитието митрополит Методий Старозагорски, Панайот Хитов. Детето с шапката в дясно е Владимир Заимов

Докато войводата е в затвора, започва семейната му драма. Първи го предава собственият му син. Намира родата и обявява, че баща му е мъртъв и разпродава полагащото му се като наследство имущество. Жена му си намира любовник, но изоставената Фросина се поболяла и по думите на Тотю "...от срам и мъка полудява и я закарват в лудницата". Филип Тотю е освободен от затвора шест години след Освобождението, на 6 юни 1884 г. Звръщайки се в освободена България живее в с.Острица, Русенско. От 1 декември 1884 г. му е отпусната 200 лв. месечна пенсия. Никола Живков и Коста Паница го включват в Българо-македонския комитет и Тотю се забърква в афери, свързани с набиране на пари и оръжие. По нареждане на Стамболов Тотю остро е предупреден да престане със зулумите. През юни 1887 г. е арестуван и след като го пускат, се преселва в Две могили. Филип Тотю почива в Две могили на 22 март 1907 г. Погребан е в черковния двор на селото. На погребението му, неговият съратник Панайот Хитов произнася сакралните думи..."Тук почива страшилището на Турската империя".

Днес родната къща на Тотю в село Вонеща вода, както и последния му дом в град Две могили са музеи.

Бележки[редактиране | edit source]