Разлог
Тази статия е за града. За котловината, на която той е кръстен, вижте Разлог (област).
| Разлог | |
Отгоре: изглед към Разлог, площад „Преображение“, централен парк, изглед към нощен Разлог |
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 12 944 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 221,114 km² |
| Надм. височина | 831 m |
| Пощ. код | 2760 |
| Тел. код | 0747 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 61813 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ) |
Разло̀г е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Банско. Градът е административен център на община Разлог. До 1925 г. градът носи името Мехомия, след което е кръстен на котловината Разлог, в която се намира.[1]
Съдържание |
[редактиране] География
Разлог се намира в планински район. Градът е разположен в центъра на Разложката котловина, между три планини - Рила, Пирин и Родопите.
[редактиране] История
За първи път името Разлог се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като част от Велбъждката епископия.[2]
В 19 век Разлог е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия (Méhomia) е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.[3]
През 1891 година Георги Стрезов пише, че броя на къщите в паланката Мехомия възлиза на 700, повечето български и по-малко помашки. Има българска църква и старо едноетажно училище с 3 учители и 180 ученици. Селището е център на различни занаяти и многолюден пазар в неделя, главен за целия Разлог.[4]
Към края на 19 век Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 българи-мохамедани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани.[5].
През 1896 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в Разлог. По време на Илинденско-Преображенското въстание на 14 септември 1903 година група четници навлизат в града и започват въстаннически действия, съместно с местни дейци. Турската войска и башибозук нападат града и избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от местните българи бягат в Княжество България. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 година в града има 3235 жители българи - християни.
При избухването на Балканската война през 1912 година деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Разлог е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 гододина. Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.
Деветоюнският преврат от 1923 година сваля първия комунистически кмет на града. През Септемврийското въстание на 23 септември същата година казармата в Мехомия е превзета от метежниците, като загива само един фелдфебел. След потушаването на въстанието много от въстаниците напускат града. От ръководителите остава само Костадин Патоков, който след атентата през април 1925 година е заловен заедно с учителя Иван Крачанов и убит в местността Бельов баир.
[редактиране] Религии
|
||||
Преобладаващо е източноправославното християнство. В миналото в Разлог е живяла и известна българомохамеданска (помашка) общност.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Основни промишлени предприятия:
- производство на магнитни глави и радари: Magnetic Head Technologies Bulgaria Ltd.
- мебелна промишленост: Мебелпром ООД, ММ стил ЕООД
- шивашка промишленост: Алпитекст Къмпани,ЕТ Асен Хаджиев
- млекопреработвателна промишленост: Млечна промишленост-Благоевград АД (от края на 2007 г. ликвидирано), ЕТ Велес
- месопреработвателна промишленост: Сарай
- строителство:Балканстрой АД
- транспорт, автогари, периодични прегледи: Транс Пирин ООДЕТ "Димитър Докин"
- ресторанти,бързи закуски:MagDunerRazlog(МАГНИТ-71ЕООД)
[редактиране] Обществени институции
В град Разлог се намират Районна прокуратура, Районен съд, Районно полицейско управление и общинска болница /МБАЛ и Спешен медицински център - за четирите общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда/.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
Драматичен състав при "Читалище 15 септември 1903 г."
[редактиране] Музеи
В град Разлог се намира градският музей „Никола Парапунов“.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Новогодишен карнавал
Едно от събитията, с които град Разлог е известен, е Новогодишният карнавал. В него участва целият град със свои представители от всяка махала. Участниците със своето поведение и костюми иронизират известни български личности. Карнавалът представлява своеобразно състезание и в неговия край има символично награждаване за най-остроумни смешки и костюми.
Шествието обикаля целия град и постоянно се вие дълго хоро. На карнавала могат да бъдат видени характерните за района кукери или чауши [старци], които напомнят за връзката на този обичай с древните траки. Костюмът на чаушите се подготвя много дълго време и е изработен от кози кожи, на лицето се поставя страшна маска и висока около 1 м конусовидна шапка, на кръста се поставят тежки звънци. През целият месец декември и на самият карнавал на 1 януари те ритуално обикалят из града за здраве и прогонване на злите сили.
Местните момичета се обличат като моми, а момчета като ерджени (местен диалект за ергени). Понякога момчета се обличат като моми и момичета като ерджени.
[редактиране] Личности
В 19 и началото на 20 век градчето е традиционния център на Разложката котловина. От Мехомия са революционерите дейци на ВМОРО Владимир и Владислав Каназирев от големия род Каназиреви, както и драмския войвода Мирчо Кипрев. Капитан Иван Стойчев е виден деец на ВМОК. Разлог е родно място на видния комунистически партизанин Никола Парапунов.
[редактиране] Литература
- Разлог - история, традиции, памет. Ирин-Пирин. Благоевград, 2009, 388 стр.
- Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК “Ирин Пирин”, 2007, 230 с.
- Мирчо Юруков. Из миналото на Разлог. Просветното дело в Разложко. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК “Ирин Пирин”, 2008, 160 с.
- Георги Тренчев. Учебното дело в Разлог и Разложкия край през Възраждането. С., ИК “Комси-VT”, 1999, 319 с.
- Славчо Даскалов. Бележки из близкото минало на гр. Разлог. Събрани сведения и спомени. София, СемаРШ, 2005, 362 с.
[редактиране] Туризъм
От Разлог туристите могат да посетят всяка от трите планини - Пирин, Рила и Родопите, като в Пирин, на около 14 км, се намира разложката хижа „П. К. Яворов“.
За любителите на по-различните развлечения е на разположение теснолинейката (пътнически влак с по-тясно междурелсие - 760 мм), което свързва Горнотракийската низина - град Септември, минава през Велинград, Аврамово - най-високата ЖП гара на Балканите, Якоруда, Белица, балнеоцентърът село Баня - Разложко, Разлог, Банско и градчето Добринище, над което се намира и най-високата ски писта на Балканите. На денонощие минават 6 влака, като 3 във всяка посока. Близки гари до Разлог са Банско (на 8 минути), Добринище (на 20 минути) и Гулийна баня - с. Баня (също на 8 минути).
[редактиране] Кухня
Едно от типично разложките ястия е капама (много готвена покрай новогодишните празници) със свинско, телешко, пилешко, кървавица, суджук, кисело зеле, ориз, червено вино, различни подправки. Друго местно ястие е шуплата - тестено ястие със сирене, наподобяващо катма.
[редактиране] Външни препратки
- Порталът на Разлог
- Информационен портал на град Разлог
- Уеб сайт на Община Разлог.
- Блог за град Разлог.
[редактиране] Бележки
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.18.
- ↑ Кънчов, Васил. Разлог. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 192.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.863.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |