Разлог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За котловината, на която той е кръстен, вижте Разлог (област).

Разлог
Razlog Sights.jpg
Отгоре: изглед към Разлог, площад „Преображение“, централен парк, изглед към нощен Разлог
Разлог (България)
Red pog.png
Разлог
41° с. ш. 23° и. д. / 41.886186° с. ш. 23.466779° и. д. (G)
Общи данни
Население 12 944 (ГРАО, 2010-12-15)*
Decrease2.svg 11 960 (НСИ)
Землище 221,114 km²
Надм. височина 831 m
Пощ. код 2760
Тел. код 0747
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 61813
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)

Разло̀г е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Банско. Градът е административен център на община Разлог. До 1925 г. градът носи името Мехомия, след което е кръстен на котловината Разлог, в която се намира.[1]

Съдържание

[редактиране] География

Изглед към града

Разлог се намира в планински район. Градът е разположен в центъра на Разложката котловина, между три планини - Рила, Пирин и Родопите.

[редактиране] История

Устав на Мехомийската българска община

За първи път името Разлог се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като част от Велбъждката епископия.[2]

В 19 век Разлог е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия (Méhomia) е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише, че броя на къщите в паланката Мехомия възлиза на 700, повечето български и по-малко помашки. Има българска църква и старо едноетажно училище с 3 учители и 180 ученици. Селището е център на различни занаяти и многолюден пазар в неделя, главен за целия Разлог.[4]

Към края на 19 век Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 българи-мохамедани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани.[5].

През 1896 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в Разлог. По време на Илинденско-Преображенското въстание на 14 септември 1903 година група четници навлизат в града и започват въстаннически действия, съместно с местни дейци. Турската войска и башибозук нападат града и избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от местните българи бягат в Княжество България. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 година в града има 3235 жители българи - християни.

При избухването на Балканската война през 1912 година деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Разлог е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 гододина. Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.

Деветоюнският преврат от 1923 година сваля първия комунистически кмет на града. През Септемврийското въстание на 23 септември същата година казармата в Мехомия е превзета от метежниците, като загива само един фелдфебел. След потушаването на въстанието много от въстаниците напускат града. От ръководителите остава само Костадин Патоков, който след атентата през април 1925 година е заловен заедно с учителя Иван Крачанов и убит в местността Бельов баир.

[редактиране] Религии

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Мехомия и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Преобладаващо е източноправославното християнство. В миналото в Разлог е живяла и известна българомохамеданска (помашка) общност.

[редактиране] Политика

[редактиране] Икономика

Основни промишлени предприятия:

[редактиране] Обществени институции

В град Разлог се намират Районна прокуратура, Районен съд, Районно полицейско управление и общинска болница /МБАЛ и Спешен медицински център - за четирите общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда/.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Театри

Драматичен състав при "Читалище 15 септември 1903 г."

[редактиране] Музеи

В град Разлог се намира градският музей „Никола Парапунов“.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Новогодишен карнавал

Едно от събитията, с които град Разлог е известен, е Новогодишният карнавал. В него участва целият град със свои представители от всяка махала. Участниците със своето поведение и костюми иронизират известни български личности. Карнавалът представлява своеобразно състезание и в неговия край има символично награждаване за най-остроумни смешки и костюми.

Шествието обикаля целия град и постоянно се вие дълго хоро. На карнавала могат да бъдат видени характерните за района кукери или чауши [старци], които напомнят за връзката на този обичай с древните траки. Костюмът на чаушите се подготвя много дълго време и е изработен от кози кожи, на лицето се поставя страшна маска и висока около 1 м конусовидна шапка, на кръста се поставят тежки звънци. През целият месец декември и на самият карнавал на 1 януари те ритуално обикалят из града за здраве и прогонване на злите сили.

Местните момичета се обличат като моми, а момчета като ерджени (местен диалект за ергени). Понякога момчета се обличат като моми и момичета като ерджени.

[редактиране] Личности

В 19 и началото на 20 век градчето е традиционния център на Разложката котловина. От Мехомия са революционерите дейци на ВМОРО Владимир и Владислав Каназирев от големия род Каназиреви, както и драмския войвода Мирчо Кипрев. Капитан Иван Стойчев е виден деец на ВМОК. Разлог е родно място на видния комунистически партизанин Никола Парапунов.

[редактиране] Литература

  • Разлог - история, традиции, памет. Ирин-Пирин. Благоевград, 2009, 388 стр.
  • Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК “Ирин Пирин”, 2007, 230 с.
  • Мирчо Юруков. Из миналото на Разлог. Просветното дело в Разложко. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК “Ирин Пирин”, 2008, 160 с.
  • Георги Тренчев. Учебното дело в Разлог и Разложкия край през Възраждането. С., ИК “Комси-VT”, 1999, 319 с.
  • Славчо Даскалов. Бележки из близкото минало на гр. Разлог. Събрани сведения и спомени. София, СемаРШ, 2005, 362 с.

[редактиране] Туризъм

От Разлог туристите могат да посетят всяка от трите планини - Пирин, Рила и Родопите, като в Пирин, на около 14 км, се намира разложката хижа „П. К. Яворов“.

За любителите на по-различните развлечения е на разположение теснолинейката (пътнически влак с по-тясно междурелсие - 760 мм), което свързва Горнотракийската низина - град Септември, минава през Велинград, Аврамово - най-високата ЖП гара на Балканите, Якоруда, Белица, балнеоцентърът село Баня - Разложко, Разлог, Банско и градчето Добринище, над което се намира и най-високата ски писта на Балканите. На денонощие минават 6 влака, като 3 във всяка посока. Близки гари до Разлог са Банско (на 8 минути), Добринище (на 20 минути) и Гулийна баня - с. Баня (също на 8 минути).

[редактиране] Кухня

Едно от типично разложките ястия е капама (много готвена покрай новогодишните празници) със свинско, телешко, пилешко, кървавица, суджук, кисело зеле, ориз, червено вино, различни подправки. Друго местно ястие е шуплата - тестено ястие със сирене, наподобяващо катма.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.18.
  5. Кънчов, Васил. Разлог. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 192.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.863.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици