Разлог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За котловината, на която той е кръстен, вижте Разлог (област).

Разлог
Razlog Sights.jpg
Отгоре: изглед към Разлог, площад „Преображение“, централен парк, изглед към нощен Разлог
България
Red pog.png
Разлог
Област Благоевград
Red pog.png
Разлог
Общи данни
Население 12 814 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 11 960 (НСИ)
Землище 221,114 km²
Надм. височина 831 m
Пощ. код 2760
Тел. код 0747
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 61813
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)

Разло̀г е град в Югозападна България, Област Благоевград, административен център на община Разлог. Разположен е в котловината Разлог, чието име получава на 26 март 1925 година. Преди тази дата градът носи името Мехомия.[1]

География[редактиране | edit source]

Изглед към града

Разлог е разположен в центъра на Разложката котловина, между три планини - Рила, Пирин и Родопите. На юг е град Банско, на югоизток - Добринище, а на североизток Белица и Якоруда.

История[редактиране | edit source]

За първи път името Разлог се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като част от Велбъждката епископия.[2]

В 19 век Мехомия е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия (Méhomia) е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за града:

Мехомия, паланка на СЗ от Неврокоп 10 часа. Разположена на всичкото Разложко равнище, по двата бряга на река, приток на Места. Здания бележити няма; къщите са повечето дървени и двуетажни. По изгледа и местоположението си Мехомия отстъпя на Банско. Земя песъчлива, която най-много изкарва ръж и царевица. Има всякакви занятчии; в неделя става пазар, главен за цял Разлог и доста многолюден. Църква българска и едноетажно старо училище с 3 учителя и 180 ученика. 700 къщи, повече български и по-малко помашки.[4]

Към края на 19 век Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 българи-мохамедани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани.[5].

През 1896 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в Разлог. По време на Илинденско-Преображенското въстание на 14 септември 1903 година група четници навлизат в града и започват въстаннически действия, съместно с местни дейци. Турската войска и башибозук нападат града и избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от местните българи бягат в Княжество България. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 година в града има 3235 жители българи - християни.

При избухването на Балканската война през 1912 година деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Мехомия е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 година. Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.

Деветоюнският преврат от 1923 година сваля първия комунистически кмет на града. През Септемврийското въстание на 23 септември същата година казармата в Мехомия е превзета от метежниците, като загива само един фелдфебел. След потушаването на въстанието много от въстаниците напускат града. От ръководителите остава само Костадин Патоков, който след атентата през април 1925 година е заловен заедно с учителя Иван Крачанов и убит в местността Бельов баир.

Религии[редактиране | edit source]

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Мехомия и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В Разлог се намира една от най големите православни църкви в област Благоевград - „Свето Благовещение“, както няколко по-малки църкви.

В края на ХІХ и началото на ХХ век се подема инициативата за построяване на нова църква в град Мехомия. Дори през 1911 г. в още неосвободения от турско господство град се започва строителството на църква „Св. Св. Кирил и Методий“, но строежът остава само в основите. Отново започва това начинание през 1924 г., но вече на друго място по политически и градоустройствени причини. Храмът е издигнат и осветен през 1939 г. от митрополит Борис Неврокопски. Сменено е името на новата църква на „Свето Благовещение Богородично“, според местно предание — по настояването на заможен разложанин на име дядо Благо. Цялостното ѝ изографисване приключва едва в края на 90-те години. Църквата е построена по образец на варненската катедрала „Успение Богородично“ и е един от най-представителните храмове в Пиринския край.

Икономика[редактиране | edit source]

Основни промишлени предприятия:

Обществени институции[редактиране | edit source]

В град Разлог има районна прокуратура, районен съд, районно полицейско управление, общинска болница и спешен медицински център - за четирите общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда. В града има драматичен състав при читалище „15 септември 1903 г.“, както и Музей „Никола Парапунов“.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Едно от събитията, с които Разлог е известен, е новогодишният си карнавал. В него участва целият град със свои представители от всяка махала. Участниците със своето поведение и костюми иронизират известни български личности. Карнавалът представлява своеобразно състезание и в неговия край има символично награждаване за най-остроумни смешки и костюми.

Шествието обикаля целия град и постоянно се вие дълго хоро. На карнавала могат да бъдат видени характерните за района кукери или чауши. Костюмът на чаушите се подготвя много дълго време и е изработен от кози кожи, на лицето се поставя страшна маска и висока около 1 m конусовидна шапка, на кръста се поставят тежки звънци. През целия месец декември и на самия карнавал на 1 януари те ритуално обикалят из града за здраве и прогонване на злите сили.

Местните момичета се обличат като моми, а момчета като ерджени, а понякога обратно.

Личности[редактиране | edit source]

В 19 и началото на 20 век градчето е традиционният център на Разложката котловина. От Мехомия са революционерите дейци на ВМОРО Петър Лачинов,Владимир Каназирев и Владислав Каназирев от големия род Каназиреви, както и драмският войвода Мирчо Кипрев. Капитан Иван Стойчев е виден деец на ВМОК. Разлог е родно място на видния комунистически партизанин Никола Парапунов.

Туризъм[редактиране | edit source]

От Разлог туристите могат да посетят всяка от трите планини - Пирин, Рила и Родопите, като в Пирин, на около 14 km, се намира разложката хижа „П. К. Яворов“. През града минава теснолинейката, която свързва град Септември с градчето Добринище.

Кухня[редактиране | edit source]

Едно от типично разложките ястия е капама (много готвена покрай новогодишните празници) със свинско, телешко, пилешко, кървавица, суджук, кисело зеле, ориз, червено вино, различни подправки. Друго местно ястие е шуплата - тестено ястие със сирене, наподобяващо катма.

Спорт[редактиране | edit source]

ВК Пирин Разлог“ е един от най-добрите отбори в България и редовен медалист от националното първенство по волейбол. Отборът ползва зала „Септември“ в центъра на града. ПФК ПИРИН 2002 е участник в единната Б професионална лига на България и играе своите домакински мачове на стадион „Септември“ с капацитет 7 000 седящи места. До сезон 2013/2014 година отборът се казва „Пирин Балканстрой“, но тъй като генералният спонсор Балканстрой се оттегля от отбора, волейболният тим се казва само ВК Пирин.[7]

Литература[редактиране | edit source]

  • Разлог - история, традиции, памет. Ирин-Пирин. Благоевград, 2009, 388 стр.
  • Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК “Ирин Пирин”, 2007, 230 с.
  • Мирчо Юруков. Из миналото на Разлог. Просветното дело в Разложко. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК “Ирин Пирин”, 2008, 160 с.
  • Георги Тренчев. Учебното дело в Разлог и Разложкия край през Възраждането. С., ИК “Комси-VT”, 1999, 319 с.
  • Славчо Даскалов. Бележки из близкото минало на гр. Разлог. Събрани сведения и спомени. София, СемаРШ, 2005, 362 с.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 13.
  5. Кънчов, Васил. Разлог. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 192.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.863.
  7. Пирин продължава без Балканстрой, 27 юни 2013
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.