Разлог
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за града. За котловината, на която той е кръстен, вижте Разлог (област).
| Разлог | |||
|---|---|---|---|
| Данни * | |||
| Население: | 13 049 [1] | ||
| Надм. височина: | 812 m | ||
| Пощ. код: | 2760 | ||
| Тел. код: | 0747 | ||
| МПС код: | Е (Бл) | ||
| Администрация | |||
| Област: | Благоевград | ||
| Община: - кмет |
Разлог Любен Татарски (СДС, ДСБ, ВМРО-БНД, ⋯ |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Разло̀г е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Банско. Градът е административен център на община Разлог. До 1925 г. градът носи името Мехомия, след което е кръстен на котловината Разлог, в която се намира.[1]
Съдържание |
[редактиране] География
Разлог се намира в планински район. Градът е раэположен между три планини-Рила,Пирин и Родопите.
[редактиране] История
Деветоюнският преврат от 1923 г. сваля първия комунистически кмет на града. През Септемврийското въстание на 23 септември същата година казармата в Мехомия е превзета от метежниците, като загива само един фелдфебел. След потушаването на въстанието много от въстаниците напускат града. От ръководителите остава само Костадин Патоков, който след атентата през април 1925 г. е заловен заедно с учителя Иван Крачанов иубит в местността Бельов Баир.
[редактиране] Религии
Източно-православно християнство.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Основни промишлени предприятия:
- производство на целулоза и хартия: Пиринхарт АД
- производство на магнитни глави и радари: Magnetic Head Technologies Bulgaria Ltd.
- мебелна промишленост: Хамефа Места мебел АД, Мебелпром ООД, ММ стил ЕООД
- шивашка промишленост: Алпитекст Къмпани,ЕТ Асен Хаджиев
- млекопреработвателна промишленост: Млечна промишленост-Благоевград АД (от края на 2007г. ликвидирано), ЕТ Велес
- месопреработвателна промишленост: Сарай
- строителство:Балканстрой АД ,'ЕМ-СТРОЙ ЕООД
[редактиране] Обществени институции
В град Разлог се намират Районна прокуратура, Районен съд, Районно полицейско управление и общинска болница /МБАЛ и Спешен медицински център - за четирите общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда/.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
Драматичен състав при "Читалище 15.09.1903 г.".
[редактиране] Музеи
В град Разлог се намира музеят на Никола Парапунов.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Новогодишен карнавал
Едно от събитията, с които град Разлог е известен, е Новогодишният карнавал. В него участва целият град със свои представители от всяка махала. Участниците със своето поведение и костюми иронизират известни български личности. Карнавалът представлява своеобразно състезание и в неговия край има символично награждаване за най-остроумни смешки и костюми.
Шествието обикаля целия град и постоянно се вие дълго хоро. На карнавала могат да бъдат видени характерните за района кукери или чауши, които напомнят за връзката на този обичай с древните траки. Костюмът на чаушите се подготвя много дълго време и е изработен от кози кожи, на лицето се поставя страшна маска и дълга около 2м конусовидна шапка, на кръста се поставят тежки звънци. На самият карнавал на 1 януари те ритуално обикалят из града за здраве и прогонване на злите сили.
Местните момичета се обличат като моми, а момчета като ерджени (местен диалект за ергени). Понякога момчета се обличат като моми и момичета като ерджени.
[редактиране] Личности
[редактиране] Родени в Разлог
Александър Баров (1931 - ), български архитект
Бойка Асиова (1945 - ), българска писателка и журналистка
Зорка Първанова (1958 - ), български историк, съпруга на президента Георги Първанов
Мирчо Кипрев (1880 - 1903), български ревоюлционер, драмски войвода на ВМОРО
Никола Парапунов (1909-1943), комунистически партизанин
Телемах Илиев, български военен, капитан
[редактиране] Други
Никола Вапцаров (1909-1942), поет, учи в града през 1924-1926
[редактиране] Литература
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
Едно от типично разложките ястия е капама със свинско,телешко,пилешко,кървавица,кисело зеле,ориз и др.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
| В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |


