Вътрешна македонска революционна организация
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за организацията от края на 19 и началото на 20 век. За други значения вижте ВМРО (пояснение).
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е национално-освободителна организация на българите в Македония и Одринско от края на 19 век и първата половина на 20 век. През 1990-те отново са създадени няколко организации с това име, както в Република Македония, така и в България (вижте пояснителната страница).
Организацията е основана на 23 октомври 1893 година в Солун от д-р Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев. В различни периоди от своето съществуване тя носи различни имена. Според Устава от 1896 година името ѝ е Български Македоно-Одрински революционни комитети (БМОРК). През 1902 година с цел привличането и на другите народности в Македония тя е наречена Тайна Македоно-Одринска революционна организация (ТМОРО) , а по-късно Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Основна политическа цел на организацията е придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско, съгласно чл. 23 от клаузите на Берлинския договор.
През 1903 година революционната организация вдига голямо въстание против турската власт в Македония и Одринска Тракия, наречено Илинденско-Преображенско въстание. В него взима участие освен българското и част от влашкото население.
След неуспеха на въстанието революционната организация продължава своята въоръжена борба за защита на националните права на българите в Македония и Одринска Тракия. През този период тя се изправя освен срещу турската власт и срещу сръбската и гръцката въоръжена пропаганда.
След Първата световна война и образуването на отделна Тракийска организация, ВМОРО е възстановена от Тодор Александров, генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев под името Вътрешна македонска революционна организация (1919). След убийството на Тодор Александров през 1924 година начело на ВМРО застава неуморният и безкомпромисен водач Иван (Ванче) Михайлов. Той превръща македонската организация от четническа във военизирана терористична организация. През 30-те години, ВМРО установява сътрудничество с хърватското национално-освободително движение. В лагер на хърватските усташи се обучава и Владо Черноземски, който убива югославския крал Александър Караджорджевич през 1934 година в Марсилския атентат.
През 1934 година ВМРО е разпусната oт правителството на Кимон Георгиев при забраната на партиите. Михайлов фактически прави от македонското движение нещо като държава в държавата. Иван Михайлов има написани четири тома спомени, статии, очерци и текстове за македонския въпрос. Историята на организацията е предмет на изучаване от Македонския научен институт със седалище София, България.
[редактиране] Външни препратки
- Устав на БМОРК
- Правилник на БМОРК
- Силянов, Хр. Освободителните борби на Македония, том І, София, 1933
- Силянов, Хр. Освободителните борби на Македония, том ІІ, София, 1943
- Тюлеков, Д. Обречено родолюбие.ВМРО в Пиринско 1919-1934, Благоевград, 2001
 |
Български революционни организации | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
