Илинденска организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поздравителна картичка на Илинденската организация.

Илинденската организация е взаимоспомагателна и културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921-1947 година[1][2].

История[редактиране | edit source]

Създадена е от дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, които не се вливат във ВМРО на Тодор Александров след края на Първата световна война. Официално Илинденската организация е учредена на 16 декември 1920 година[3]. Обединява дружествата „Илинден“ в цяла България.

Делегати на Илинденската организация, България.

Първото дружество е създадено в София на 3 април 1921 година с председател Крум Зографов. На 4 декември е избран управителен съвет с председател Георги Занков[4][5], секретар Георги Попхристов, касиер Славчо Пирчев и съветници Стоян Мишев и Иван Попов[6]. Според временния си устав то е взаимоспомагателна организация, независима от всякакви политически течения и партии. След софийското са основани и други дружества. До края на 1922 година в различни градове като Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Шумен[7]се създават 31 дружества с общо 4340 членове.

От 19 до 21 януари 1923 година се провежда Учредителният конгрес на Илинденската организация. Тя се ръководи от управителен съвет от 7 души, от които 4 избира софийското дружество, а останалите конгресът. Членове на ръководството и са Георги Занков – председател, Славчо Абазов, Борис Стрезов и други. Пръв редактор на печатния орган на организацията – вестник „Илинден“ (1921–1926) е Арсений Йовков. Други нейни печатни издания са вестниците „20 юли“ и „Пирин“ излизали в 1923–1924 година.

Устав на Илинденската организация.

През 1924 година Тодор Александров няколко пъти разговаря с Петър Ацев, тогавашния председател на Илинденската организация, по повод избирането на Арсений Йовков и Георги Занков в ръководното ѝ тяло. Притеснен от засилващата се комунистическа пропаганда, Тодор Александров изисква двамата да бъдат отстранени от Илинденската организация. Случващото се съвпада с опитите на крайно левите елементи да завладеят ВМРО, в следствие на които Тодор Александров е убит.[8] Като участници в заговора срещу Тодор Александров са заподозрени ръководителите на Илинденската организация.

След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година, Иван Михайлов е избран да бъде обвинител на ВМРО срещу нелоялните членове на Илинденската организация.[9] След 1924 година в ръководството на организацията влизат и представители на десницата, поради което част от членовете ѝ се прехвърлят във левичарското движение. Впоследствие доста дейци на организацията стават жертва на Горноджумайските събития и последвалите ги братоубийствени борби във ВМРО.

Управително тяло на Илинденската организация

На Вторият конгрес на 12–13 юли 1925 година Занков и Йовков (посмъртно) са изключени от организацията. Новото ръководство започва да издава списание „Илюстрация Илинден“ (1927–1944), начело с Петър Мърмев и Христо Шалдев.

През следващите години Илинденската организация се занимава предимно с културно-просветна дейност. През 1932 година на седмия редовен конгрес на Илинденската организация за председател на организацията е преизбран Кирил Христов[10]. Нейни представители са делегати на Великия македонски събор, проведен през 1933 година в Горна Джумая.

Организацията е формално разтурена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година, но реално продължава съществуването си до 1947 година. До март 1936 година редакцията на Илюстрация Илинден се помещава на улица „Лавеле“ 16, а след построяването на Македонския културен дом на улица „Пиротска“ 5. Там са пренесени тържествено и останките на Гоце Делчев. През 1940 година председателят на Илинденската организация Лазар Томов подписва декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България[11].

Дружества[редактиране | edit source]

Значка на Илинденската организация, притежавана от Ангел Бунгуров.

След връщането на Южна Добруджа през септември 1940 година и освобождението на по-голямата част от Вардарската Македония през април 1941 година, организацията създава и там свои дружества.

След 9 септември 1944 година издаването на Илюстрация Илинден е прекратено. На 21 юли 1945 година е избрано ново ръководство: Стефан Аврамов – председател, Милан Ангелов (подпредседател), секретарите Никола Паунчев и Любен Казаски, Никола Константинов (касиер), както и двамата съветници Божин Проданов и Тома Кърчов. Ръководството е лоялно към новата отечественофронтовска власт, с изключение на Божин Проданов, който е изключен година по-късно от ръководството.[24] На 15 юни 1947 година комунистическите власти разпускат организацията.

Препис на Декларацията на Киряк Шкуртов (1872-1965) от село Старичани, Костурско за постъпване в Илинденската организация.

Крупни издания на Илинденската организация[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „История на България - електронна енциклопедия“, ИК Труд, (Илинденска организация)
  2. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр.379.
  3. виж: s:Протокол за създаване на организацията Илинден
  4. История на България по дати, Труд, София, 2008, стр. 242.
  5. Марков, Георги и колектив, Алманах на българските национални движения след 1878 г., Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005, стр.155.
  6. Спомени на Георги Попхристов [1]
  7. История на България по дати, Труд, София, 2008, стр. 242.
  8. Добрин Мичев, „Как се стигна до Голготата на 31 август?“
  9. Калина Боева, „Илинденска драма“
  10. „Илюстрация Илинден“, 1932 г., София, бр.2, стр.6-9. [2]
  11. Виж: s:Декларация на УС на СМКПББ, МНИ, ИО, СМОО и МЖС от 1940 година
  12. Илюстрация Илинден, бр.136, стр.10.
  13. Илюстрация Илинден, бр.136, стр.10.
  14. Илюстрация Илинден, ноември 1941, година 13, книга 9 (129), стр. 13.
  15. Илюстрация Илинден, ноември 1941, година 13, книга 9 (129), стр. 14.
  16. Илюстрация Илинден, януари 1943, година 15, книга 1 (141), стр. 17.
  17. Илюстрация Илинден, февруари 1942, година 14, книга 2 (132), стр. 15.
  18. Илюстрация Илинден, 1943, бр.149, стр.7
  19. Илюстрация Илинден, май 1942, година 14, книга 5 (135), стр. 1.
  20. Илюстрация Илинден, декември 1942, година 14, книга 10 (140), стр. 17.
  21. Илюстрация Илинден, януари 1943, година 15, книга 1 (141), стр. 17.
  22. Илюстрация Илинден, 1943, година 15, книга 8 (148), стр. 11.
  23. Илюстрация Илинден, 1943, година 15, книга 8 (148), стр. 14.
  24. Гребенаров, Александър, Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 - 1947), МНИ, София, 2006 г., стр.381-383.
United macedonia ilinden organization.jpg Македонски емигрантски организации в България

Македонски комитет - Благодетелен съюз - СМЕО · СММО · МЖС · МНИ · Илинденската организация · СМООДБ · МСД „Вардар“ · МКПО „Тодор Александров“ - СМО

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.