Тома Кърчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тома Кърчов
български революционер
Роден
Починал
1962 г. (83 г.)

Тома Димитров Кърчов с псевдоним Енгелс[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1883 година в град Крушево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1896 година заминава за Белград, където за кратко работи и учи, но още същата година се установява да работи в София. През 1897 година се включва в Македоно-одринската социалдемократическа група към БРСДП в София, където още са Васил Главинов, Никола Карев и Велко Марков. Развива социалистическа дейност и в родния си град, до който пътува често. След Илинденско-Преображенското въстание се връща в Крушево, а от 1904 година работи в Битоля, където става член на окръжния революционен комитет на ВМОРО, а от 1906 година – негов председател.

След Младотурската революция в 1908 година е сред учредителите на социалистически клуб в Битоля. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение първоначално като в четатата на Милан Матов. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.[2] След Междусъюзническата война в 1913 година се установява в София. През Първата световна война е в Първи полк на Единадесета дивизия.

На Единадесетия конгрес на Илинденската организация от 1939 година е избран за съветник в Ръководното ѝ тяло.[3]

Става член на БКП през 1946 година.[4] Умира в 1962 година.[5][6][7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Спомени“, публикувано в „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, София, 1984 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 397.
  3. Рѫководното тѣло на Илинденската Организация презъ годинитѣ 1936, 7 и 8 // Илюстрация Илиндень 102 (2). София, Илинденска организация, Февруарий 1939. с. 1.
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 243. Посетен на 2 септември 2015.
  5. Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 325 - 326.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 89.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 250.