Георги Христов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Христов.

Георги Христов
български революционер и общественик
Роден
Починал

Георги (Поп)Христов Марков, известен като Драшката,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, един от главните ръководители и организатори на Хрупищко, общественик и краевед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христов е роден в 1876 година в костурското село Шкрапари, тогава в Османската империя, днес Аспронери, Гърция. Отрасва и живее в градеца Хрупища (днес Аргос Орестико). Учи в гръцко, а по-късно в българско училище в Хрупища, завършва Костурското българско третокласно училище,[2] и постъпва в Солунската българска гимназия. Последния клас завършва в Битоля, където в 1899 – 1900 година се премества класическото отделение на гимназията. Заедно с Търпен Марков от Вишени, Георги Баждаров от Горно Броди, Георги Тодоров от Тетово и Андрей Казепов от Ресен основава в Битоля ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.[3]

След завършването си влиза във ВМОРО, посветен от съученика си Манол Розов, и става учител в костурското българо-помашко село Галища (днес Оморфоклисия). В Галища организира революционен комитет и урежда канал за доставка на оръжие от Гърция, начело с помощника му кираджията Ставре Сиромахово и привлича към организацията и хора от съседните села Дреничево (Кранохори), Желегоже (Пендаврисо), Жужелци (Спилеа) и Старичани (Лакомата). От 1901 – 1902 година е учител в Хрупища, където оглавява Хрупищкия революционен район, след като Кузман Стефов попада в затвора. Христов обикаля костурските села и създава революционни комитети, като с помощта на четите на Митре Влаха и Васил Чекаларов успява да организира и много смесени българо-гъркомански и българо-турски села. При създаването на комитет на ВМОРО в Старичани Христов привлича към организацията и бъдещия костурски войвода Киряк Шкуртов.

През юли 1902 година Христов е предаден и арестуван. Освободен с общата амнистия през февруари 1903 година, Христов се връща към революционната дейност и обикаля с четите на Пандо Кляшев и Митре Влаха костурските села. През април 1902 година става нелегален и влиза в четата на Иван Попов. По време на Илинденско-Преображенското въстание Христов получава задача да извърши атентати в Хрупища, но опитът му е осуетен поради отказ на местния комитет да съдейства.[4] По-късно действа с четата на Васил Чекаларов в Колоня.[5][6]

След потушаването на въстанието Христов бяга в Гърция, престоява три месеца в Ламия и се установява в България. Връща се в Гърция през март 1904 година с Кузо Блатски, но двамата са арестувани в Трикала. След освобождението му, възползвайки се от султанската амнистия, през Солун се връща в Хрупища и се легализира. Прави опит да помири враждуващите войводи Нумо Янакиев и Никола Добролитски, но през май е арестуван и освободен и затворен в Костур, по-късно в Корча и в Битоля. Освободен е чак след една година и е назначен за български учител в Хрупища, а по-късно в Осничани, но не учителства. Като легален активно развива революционна дейност, като в дома му отсядат местните войводи Вангел Попхристов и Киряк Шкуртов.

На 13 декември 1907 година отново е арестуван, след като властите откриват уличаващи го документи у загиналия Кузо Блатски, и осъден на 7 години затвор от извънреден безапелационен съд в Битоля. Освободен след 7 месеца при амнистията дадена след Младотурската революция, Христов става учител в Нестрам и се опитва да противодейства на гъркоманията в района. Христов е избран в Националния околийски комитет, който трябва да представлява интересите на българите пред новите власти. Христов учителства в Нестрам три години, като обикаля целия Нестрамкол и се опитва да върне жителите към българщината. Пред ноември 1910 година е арестуван от младотурските власти, но е освободен, а по време на обезоръжителната акция след една година е арестуван отново за малко.

В 1911 и 1912 година Христов е учител в Хрупища и прави ремонт на местното училище и на българския параклис и основава пансион за външни ученици.

В 1913 година учителите Георги Христов и Владислав Томов заедно с всички български първенци след края на учебната година са арестувани от новите гръцки власти в Хрупища. Христов е задържан и затворен заедно с други арестувани местни българи и военнопленници от Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение в трюма на параход в Солунското пристанище.

В края на януари 1914 година Христов заедно със семейството е изселен в България и се установява в новоосвободения Ксанти, където се заселват много бежанци от Костурско. Там Христов е сред основателите на Костурското братство „Надежда“, член е на комисията по настаняване на бежанците и чиновник в мировия съд по държавните имоти и в реквизиционната комисия. В 1919 година става учител в Ксантийската гимназия.

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Георги Христов от гр. Хрупища, свършил курса на Българската класическа гимназия в Битоля, народен учител, един от главните ръководители и организатори на Хрупищко преди и след въстанието, символ на правдата и прословут с идеалния си патриотизъм и безпримерната си дейност, по чудо спасяван при много грозни засади, е жив между изгнаниците костурчани в гр. Ксанти при голяма тъга за нещастното и онеправдано Костурско.[2]

След Първата световна война, когато Ксанти е даден на Гърция, Христов заедно с гимназията се мести в село Райково, където учителства две години. От 1921 до края на 1924 година е учител в прогимназията в Станимака. Работи за решаване на проблемите на македонските бежанци и е председател на Дружеството на Македонската федеративна организация до 1924 година. Мести се в Търново Сеймен, където от 1925 до началото на 1927 година работи като чиновник в коносрциума за тютюн. На 17 юни 1927 година става учител в село Малко градище, а от 7 октомври е директор на прогимназията. По-късно се установява в Хасково.

След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – БаницаЕкши СуЗелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – ЛабаницаСмърдешБрезницаРуляЖелевоЛерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като

едно бляскаво шествие на българщината

Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.[7]

Христов умира в Хасково в 1964 година. Оставя в ръкопис краеведския труд „Хрупищко“, издаден в 2002 година, който е едно от малкото запазени краеведски описания на българските селища в Костурско.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 52.
  2. а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
  3. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  4. Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 61, 64.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 139.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 391.
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8.