Симеоновград
| Симеоновград | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 7 221 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 77,159 km² |
| Надм. височина | 80 m |
| Пощ. код | 6490 |
| Тел. код | 03781 |
| МПС код | Х (Х) |
| ЕКАТТЕ | 47278 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община - кмет |
Симеоновград Пейчо Стайков (ГЕРБ) |
Симеоновград е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до град Харманли. Градът е административен център на община Симеоновград. Разположен е на двата бряга на река Марица. Над реката има построени три моста (един железопътен и два шосейни), които свързват двете части на града.
Съдържание |
[редактиране] История
Край Симеоновград са останките на древната крепост Констанция, датираща от късната античност (4 век). Тя се намира на възвишението Асара. Тази крепост се оформя като един от най-големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от 4 век. до началото на 13 век. Тук ясно личат яки зидове, дебели около три метра. Входът на крепостта е от север. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения. Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.
Идриси отбелязва, че: "град Кунстантия е голям и добре населен град, със земеделски култури и многобройни обработени полета."
Средновековният град-крепост е превзет на 24 март 1201 г. от цар Калоян.
[редактиране] Имената на града
| Име | Обяснение |
|---|---|
| Констанция | от 4ти век пр.Хр. до 1202 г. (антично име) |
| Търново-Сеймен | от 1872 г. до 1929 г. |
| Симеоновград | от 1929 г. до 1946 г. |
| Марица | от 1946 г. до 1981 г. |
| Симеоновград | сегашно име от 1981 година |
[редактиране] Религии
По-голямата част от населението са православни християни. В Симеоновград има две църкви. Църквата "Св. Богородица" /1827 г./ се намира в кв. Злати дол, а храмът "Св. Николай Чудотворец" /1888 г./ се намира в центъра на града.
[редактиране] Транспорт
Симеоновград е един от първите градове в Бълагрия с ЖП Гара. Построените от Барон М.Хирш (между 1870 и 1875) железници в европейската част на тогавашната Османска империя имат обща експлоатационна дължина 1280 км. Тези, които имат пряко значение за нашите железници по-късно, са: Цариград - Белово, открита на 18 - 20 юни 1873, и Търново Сеймен (Симеоновград) - Ямбол, открита на 7 януари 1875. И двете железопътни линии са минавали през Симеоновград и именно там са се разклонявали. Т.е. Симеоновград (или Търново Сеймен, както се е наричал по онова време) е първата разпределителна гара в България.
[редактиране] Културни и природни забележителности
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, енциклопедизиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
[редактиране] Музеи
[редактиране] Музей на тракийското изкуство
На 11 км от Симеоновград в посока Хасково се намира село Александрово. Там на 15 май 2009 г., в присъстивето на Техни Височества Акишино - принцът и принцесата на Япония, президента на България Георги Първанов, министъра на културата Стефан Данаилов и много гости официално е открит "Музеят на тракийското изкуство". Той е изграден с финансова помощ от Япония, възлизаща на близо 3 млн. щатски долара.
Новопостроеният музей е с разгърната застроена площ от 833.4 кв.м.
Едната част от сградата с площ от 355 кв.м. е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата в Александрово.
Експозицията дава информация за тракийската гробница – история на откриването и проучването, и интерпретация на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата, като хронологически обхваща периода на късножелязната епоха ( VI – І в. пр. Хр.). Освен това тук посетителите могат да се запознаят с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица.
В музея са изградени няколко взаимосвързани експозиционни модула:
1. Информационен модул - постоянна експозиция от фотоси и текстове, които представят паметника с акцент върху стенописите. Модулът съдържа фотоси от стенописите, както и кратка текстова информация за гробницата като цяло.
2. Изложбен модул от движими паметници на културата – в шест витрини са експонирани най-атрактивните тракийски движими паметници от фонда на музея в Хасково, като се акцентира върху онези, които са свързани с погребалните ритуали на траките, населявали региона.
В контактната зона между модул 1 и 2 ще бъдат експонирани движими паметници, които отговарят на изобразените в стенописите, оръжия, елементи от конска амуниция и др.
3.Туристическо – информационен модул - чрез фотоси, текстове и карти се демонстрират най-забележителните археологически паметници в региона на Източните Родопи, Сакар планина и долината на р. Марица, дава информация за местоположението им и съдейства за разгръщането на маршрути за културен туризъм.
Останалата част на музея е обособена като модерен научноизследователски център с лаборатория и фондохранилище, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. На първо време те ще започнат с работа свързана с проблемите на консервацията и реставрацията на оригинала, а впоследствие обхватът им ще се разшири, за проучването и на други обекти.
Аудиовизуалната зала на центъра дава възможност за организирането на конференции, кръгли маси, тематични лектории и др., свързани с изследването на тракийската култура.
Община Хасково влага близо 500 хил.лв. за изграждане на техническата инфраструктура към Музея - проектиранеподготовка на строителната площадка, осигуряване на електро- и водопровод, изграждане на довеждащ път с улично осветление и паркинг.
Цената за посещение на музея в Александрово е 6 лева на човек за възрастни. Пенсионери и ученици ще плащат по 2 лева, а семействата - 10 лева. За деца до 7 години входът е безплатен. Работното време на комплекса е от 9 до 16 часа, всеки ден без понеделник.
[редактиране] Оригиналът на Александровската гробница
На 17 декември 2000 г. в могилата "Рошавата чука" край с. Александрово, община Хасково, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, откри уникална тракийска гробница от IV в.пр.Хр. с изключителни високохудожествени стенописи.
Постройката, играла ролята на храм и мавзолей, е един от най-забележителните паметници на тракийската култура. Предназначението ѝ е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име е неизвестно. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити досега. Уникална обаче я правят нейните стенописи, които, поне за сега, са без паралел. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса.
Гробницата има дълъг над 10 м коридор и две помещения – правоъгълно и кръгло. Фигурални сцени с хора на коне и пешаци, диви и домашни животни, растителни и геометрични орнаменти покриват стените в края на коридора и в двете помещения.
Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера, изградена от прецизно изработени каменни блокове. Тя е украсена с 16, разположени един над друг пояса. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Общо 23-те човешки фигури, представени в различни моменти от живота, са ценен извор на информация за траките.
Александровската гробница е доказателство за високите художествени умения на траките и е свързващо звено в знанията ни за древността между подобни паметници в Южна Италия и Гърция. Интересът към нея от културната, научната и широката общественост у нас и по света е огромен. Живописта от гробницата е изключително ценен източник за реконструкция на тракийската действителност. Тя носи внушителна по обем информация в областта на облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки. На територията на общината функционират три училища: СОУ "Св. Климент Охридски" ; ОУ "Иван Вазов" и НУ "Отец Паисий".
Две целодневни градини: ЦДГ "Зорница" с разкрит филиал в с.Тянево и ЦДГ "Детство".
Една детска ясла "Пролет".
[редактиране] Личности
•Мария Дончева - кмет/1990 -1999/, родена на 01.07.1944 г.
- Любен Костов е основоположник на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ). Роден през 1908 година в сегашния Симеоновград, син на български офицер и народна учителка, внук на знаменосеца на габровската чета Цанко Дюстабанов. Завършва 2-ра мъжка софийска гимназия и се включва в редовете на тогавашната организация "Родна защита", където основава Младежкия национален легион и създава Национална студентска корпорация "Цар Симеон".
- Христо Тотев е един от най-известните български кинооператори и кинодейци. Роден е на 12 декември 1939 в Симеоновград.
- Георги Генчев Николов е оператор, роден на 7 януари 1950 г. в Симеоновград. Завършил е операторско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (1978).
- Д-р Ангел Кунчев е медик-епидемиолог, роден на 19 октомври 1959 година в Симеоновград. Завършил е Медицинската академия и оттогава се занимава с епидемиология. До 2001 година оглавява ХЕС, Хасково, а след това става началник на отдел "Надзор на заразните болести" в Министерството на здравеопазването.
- Стоян Минков е спортист, роден на 3 май 1960 г. в Симеоновград. Бронзов медалист от СП за ветерани "Белград 2005" в категория до 96 kg, дивизия "В" (41-45 години)
- Пенчо Данчев - български литературен критик и професор, роден на 8 февруари 1915 . Дългогодишен преподавател по естетика във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов". Автор на книгите "Чертите на гения" за Христо Ботев, "Преди и след разстрела" за Никола Вапцаров, "Яворов" и др.
- Ганка Тонева - видна българска юристка
- Данаил Дойчев - виден български военен
- Костадин Трендафилов
- Иван Иванов - виден приморски предприемач
[редактиране] Редовни събития
Празникът на града е на 6 декември - Никулден.