Дупница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дупница.

Герб на Дупница
Дупница
Dupnitsa and Rila Mountain.jpg
България
Red pog.png
Дупница
Област Кюстендил
Red pog.png
Дупница
Общи данни
Население 37 416 (ГРАО, 2014-06-15)*
33 519 (към 01.02.2011)[1] (НСИ)
Землище 32,321 km²
Надм. височина 535 m
Пощ. код 2600
Тел. код 0701
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 68789
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Дупница
Методи Чимев
(ГЕРБ)
Адрес община
пл. „Свобода“ №1

Ду̀пница (преди 1948 година и Дубница[2], от старобългарското дуб, в превод: дъб; други имена преди 1878 година: Тобиница, Дупеница, Дупнеца, Дупла) е град в Югозападна България, административен център на община Дупница и втори главен град в област Кюстендил.

Селище от каменната епоха, през античността в района се е намирал тракийския град Германея, който град играе роля на ключов и кръстопътен град в Римската империя и в по-късните периоди, намиращ се в полите на Рила планина и сравнително недалече до два древноримски пътя, сред които и най-важния в Европа - Виа Милитарис, свързващ Византион (Константинопол) с Рим. Понастоящем Дупница продължава да е известна като „град на кръстопът“, макар и заради доста по-маловажните пътища E79 и 62. В града и околностите има средновековни църкви, следи от тракийска култура, некрополи (могили), стара часовникова кула, както и римска гробница.

Според преброяването през 2011 година в Дупница живеят 33 519 жители, а ГРАО декларира, че през септември 2011 година има 38 519 жители, регистрирани по настоящ и 42 104 по постоянен адрес.

Имена[редактиране | edit source]

Писмо от жителите на Дупница от 1863 г., с което се оплакват от гръцкия митрополит и искат на негово място да бъде назначен българинът Прокопий Мелнишки

В Ориенталския отдел на Народна Библиотека "Св. св. Кирил и Методий се съхранява фрагмент от подробен муфасал регистър на хасове и тимари в Софийско. Документът представлява фрагментно достигнала до нас част, без съмнение от по-голям дефтер, съдържащ 27 листа, без начало и край. Изписан е със ситен почерк, с черно тушово мастило, на сиакат, при това в много повредено състояние, като на места страниците са окъсани, поразени от влага или проядени от насекоми. Дефтерът е записан под номер ОАК 85/20. в ОО на НБКМ-Сф.

Дефтерът няма означена дата, но една маргинална бележка с дата 1451 г., в добавка и пояснение към един от описаните тимари в полето на един от листовете на регистъра, навява на мисълта, че той без съмнение е съставен в същата 1451 г.

При описа на селото "Клиселу (днес село Даскалово, Пернишко), владение на бейлербея", при описа на жителския състав на селото, османският служител е описал и някой си Радой... (повреден текст), неженен, от село Дупнидже (гр. Дупница)." - НБКМ-Сф, ОО — ОАК 85/20, л. 10а-11б.

Няма съмнение, че това случайно в случая споменаване на селото Дупнидже (тук трябва да посочим и обстоятелството, че преводачът на документа Николай Тодоров при извършването на превода е извършил недопустима грешка, като е осъвременил селищните имена, описани в дефтера, а не ги е предал със съответните турски деформации, посочени от самия османски регистратор, водил списването на регистъра. Все пак за щастие издателите са дали и паралелен текст на осъвременена османска арабица, която при прегледа ни ни помогна да разберем точната форма на името на Дупница в документа, която в случая се оказа Дупнидже. При превода на Тодоров името е дадено като Дупница — б.а.).

Това е най-ранният известен досега исторически документ за съществуването на град Дупница, като въпросното инцидентно споменаване на града досега поради една или друга причина е убегнало от погледа на изследователите. Досега за такъв документ се смяташе пътеписът на немския рицар Арнолд фон Харф, минал през град Тобиница (Дупница) през 1499 г. От дефтера от 1451 г. става ясно, че град Дупница е старо българско селище, преживяло османското нашествие. Лит. : Извори за българската история, том 13, Сф, БАН, 1966 г., стр. 71-73 (текстът на осъвременената османска арабица е на стр. 72 - виж — пак там — б.а.)

Средновековното име на Дупница е Тобиница и за това свидетелства пътният дневник на споменатия рицар Арнолд фон Харф, посетил страната ни през 1499 година, но се срещат и вариантите Дупла, Дъбница, Дупница. За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на 15 век, по-рано от посещението на Арнолд фон Харф. Името на града през 1565 година е споменато отново като Дупница, а лондонското евангелие от 1578 година изписва името като Дупеница. През 1634 г. името на града е записано като Дупнеца (Служебник със служба и жития на Иван Рилски. Гошев 1935-1936:45). Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант, a сведението на Арнолд фон Харф може да дава неточна транслитерация. Според академик Йордан Иванов името произлиза от старобългарската дума дѹпьнъ - „дупчест, издълбан“.

През 1948 година градът е преименуван от новата комунистическа власт на Станке Димитров, на името на дупнишкия партизанин Стефан Димитров, като градът отново е преименуван през следващата 1949 година на прякора на личността - Марек. Това име изкарва до 1950 година, тогава градът е преименуван отново и окончателно на дългото име на личността - Станке Димитров, което име успява да изтрае до 1990 година. С промените към демокрация старото име е върнато през същата година, но не като Дубница, а като Дупница[3].

География[редактиране | edit source]

Разстояния от Дупница до някои големи градове (по първокласен път[4])
Будапеща ~ 850 km
Белград ~ 485 km
Ниш ~ 210 km
Перник ~ 45 km
Видин ~ 255 km
Враца ~ 190 km
Монтана ~ 170 km
София ~ 55 km
Одеса ~ 950 km
Варна ~ 570 km
Букурещ ~ 450 km
Русе ~ 380 km
Кюстендил ~ 40 km
Куманово ~ 140 km
Скопие ~ 180 km
Прищина ~ 233 km
Роза ветров
Самоков ~ 40 km
Пловдив ~ 170 km
Ямбол ~ 335 km
Бургас ~ 430 km
Битоля ~ 300 km
Охрид ~ 360 km
Тирана ~ 490 km
Вльора ~ 570 km
Благоевград ~ 31 km
Сандански ~ 100 km
Солун ~ 220 km
Атина ~ 710 km
Смолян ~ 260 km
Одрин ~ 370 km
Истанбул ~ 600 km
Йерусалим ~ 2300 km
Дупница и Рила

Град Дупница се намира в северозападното подножие на планината Рила, на изток от Конявска планина и на юг от Верила. Линиятa на транспортен коридор 4, Tabliczka E79.svg европейски път E79, второкласен път 62, и ЖП линията, които свързват Атина със София и Букурещ, Тирана и Скопие с българското черноморие, както и с най-различни български и световни дестинации, минават през града. Близо се намира границата с Македония - на 30 km по права линия и на 60 km с автомобил, със Сърбия — на 50 km по права линия и на 60 km с автомобил и с Гърция — на 90 km по права линия и на 110 km с автомобил, новата държава Косово е на 110 km по права линия и на 150 km с автомобил.

Дупница е на около 50 km път (с кола) от българската столица София, на около 30 km от Благоевград, на около 40 km от Кюстендил, на около 170 km от Пловдив, на приблизително същото разстояние от столицата на Република Македония Скопие и на около 220 km от втория по големина гръцки град Солун. Наблизо са зимните курортни Паничище (15 километра), Боровец (50 километра) и Банско (80 km). В наскоро отнетите територии от Община Дупница се намират Рилският манастир, Паничище, Седемте рилски езера, „Гейзера“ (в Сапарева баня) — най-топъл в Европа, както и много могили. През града преминават реките Джерман, Бистрица, Отовица — Саморанска река и Джубрена, а градът е разположен в долината на р. Джерман.

Релеф[редактиране | edit source]

Релефна карта на Дупница

Градът е разположен в преходната част между Горно Дупнишко поле и Долно Дупнишко поле. Средната надморска височина е около 530-540 метра надморска височина (на цялата община 946,3 метра средна надморска височина). Релефът е котловинен до нископланиниски. Котловинният грабен е заобиколен от оградни склонове на средновисоки планини, с по-голяма отвореност е на юг по долинното разширение на Джерман по Долно Дупнишко поле.

В тектонско отношение районът на град Дупница представлява грабен, запълнен от палеогенски, плиоценски и квартернерни наслаги. Скалната основа на територията на града се характеризира с високо кристалинни гнайси и амфиболити с палеозойска възраст. Срутища и свлачища се срещат предимно по долинните склонове на река Джерман. Територията се намира в сеизмична зона VII, VIII и IX степен за периода на сътресимост съответно за 100, 250 и 1000 години (според сеизмичното райониране на България от 1997г.).

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на град Дупница е умереноконтинентален с известно средиземноморско влияние, поради отвореността от юг по долините на реките Джерман и Струма. По данни на метеорологичната станция в града за периода 1931 — 1970 г. средната годишна температура е 10,6 °С. Най-студен месец е януари със средна стойност около -1,0 °С (-0,9 °С), а най-топъл е юли с 21,0 °С.

Зимата е сравнително студена. Валежите през зимата са най-малки като количество и интензитет — 379 l/m2, но най-много като честота на случване. Сняг най-често превалява от края на ноември, до средата или края на март, като възможната средна продължителност в дни е около 100 дни. Средният действителен брой дни със снежна покривка е 35-40 дни годишно. Снежната покривка рядко надхвърля половин метър. За зимата е характерен студения североизточен вятър, проявяващ се при определен тип синоптични обстановки. При затопляния се проявява фьон при подходящи условия. Мъглите са най-чести и най-продължителни през месец декември. Образуват се характерните за котловините температурни инверсии. Сравнено с Кюстендилското поле, тук инверсиите и мъглите са по-слаби и с по-слаба продължителност. Последното се дължи на по-голямата отвореност от юг и постоянния отточен вятър. Абсолютния минимум в Дупница е измерен в състояние на мощна температурна инверсия и е -30,0 °С, един от най-ниските в Кюстендилска област.

Пролетта е прохладна с чести валежи, придружени от гръмотевици. Средното сумарно количество валежи през пролетта е 167 l/m2. Реките бележат пълноводие и заради снежното подхранване. Сумарната слънчева радиация нараства, мъглите намаляват, инверсиите са слаби. Почти всяка година през месец март пада последният сняг.

Лятото е сравнително топло, горещините са малко. Обикновено в началото си е по-дъждовно, със силни гръмтевични бури. Понякога лятото е много дъждовно и валежите достигат големи количества. Градушка в самия град пада сравнително рядко (по климатични наблюдения в миналото), но в последните десетилетия това явление се наблюдава често. Лятото е най-валежният сезон като сумарното количество валеж е 171 l/m2. Най-високата температура измервана в Дупница до 1970 г. е 39,3 °С. Предполага се че през много горещата 2007 г., температурата е била в интервала 40 — 41 °С за първи път в своята история на метеорологични измервания (от началото на 20 век).

Есента е по-топла от пролетта. Характеризира първите мразове през септември (най-ранна дата) — октомври. Валежите са обложни и продължителни, понякога са с летен характер и са поройни. Често се случва септември да прилича на почти летен месец или октомври — ноември на почти зимен. Почти всяка година през ноември пада първият сняг. Сумарното количество на валежите е 155 l/m2.

Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно
Средна месечна
температура (°C)
-0,9 1,3 4,7 10,6 15,3 18,8 21,0 20,5 16,7 11,4 6,5 1,5 10,6
Средна месечна максимална
температура (°C)
3,1 6,2 10,5 16,7 21,5 24,9 27,6 27,8 24,1 18,1 11,3 5,3 16,4
Средна месечна минимална
температура (°C)
-5,1 -3,3 -0,4 4,7 8,9 12,3 13,5 12,6 9,3 4,9 1,9 -2,3 4,8
Валежи (mm) 45 38 37 61 69 79 52 40 38 56 61 51 627
Климатична таблица на станция Дупница (НИМХ) по Климатичен Справочник НРБ [1]
Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно
Средна
температура (°C)
1 2 5,4 11,4 18 20 22 25 20 17 12 10 12
Средна максимална дневна
температура (°C)
10 6,8 12 18 23 26 29 30 27 19 13 8 17
Средна минимална дневна
температура (°C)
-2 -2 1 6 10 14 16 14 12 8 3 -3 8
Валежи (mm) 48 45 42 52 68 65 54 36 38 59 62 55 624
Климатична таблица за Дупница

Съвсем основателно може да се твърди,че настоящото разположение на града в коритото на река Джерман не е старото такова.Наличието на крепост и кула в местността "Кулата" /днес назовавана и "Кръсто"/ подсказват търсенето на старото разположение на града около тази крепост.

Квартали[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Панорамна снимка на Дубница от началото на 20 век
Черква „Св. Георги“, 1906 г.
Галерията в Дупница, бивша джамия, изградена върху основите на православен храм
Центърът на Дубница, 1935 г.

Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и античността. В околностите на града се намира тракийският град Германея[5]. В близост до Дупница минава важният търговски и военен древноримски път Виа Милитарис.

През средновековието Дупница е част от първото и второто български царства и за кратко от Византия и Душановото Сръбско царство. След падането на Велбъждското деспотство Дупница е присъединена към Османска империя. Очертава се като важна спирка по пътя от Константинопол за Западна Европа и поради това много пътешественици описват града между 14-18 век. В близост е и духовната обител Рилски манастир, която става основен културен център за югозападните български земи.

След освобождението на България през 1878 година и последвалия Берлински конгрес от 1879 година Дупница попада в границите на Княжество България. В града се съсредоточават множество българи-бежанци от Македония, а Гоце Делчев създава граничен пункт на ВМОРО. През 1904 година в града е създадена и е дислоциран щабът на Седма Рилска дивизия, като е построена и една от най-старите военни болници в България[3]. При избухването на Балканската война през 1912 година осемдесет души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение[6], като дупнишкият отряд е именуван Седма пехотна рилска дивизия. След края на Първата световна война изборите за кмет на Дупница се печелят от БРСДП (т.с.) и Коста Петров. Те създават Дупнишката комуна, която просъществува 842 дни. На 21 февруари 1923 година кметът е убит от Харалампи Златанов, член на ВМРО. Настъпва криза в градската управа и до Деветнадесетомайския преврат от 1934 година града се управлява предимно от назначаван Временен управителен съвет. В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района. По време на Втората световна война Дупница е бомбардирана от съюзниците. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради.

Археологическите проучвания показват, че около днешното положение на градската градина и часовниковата кула е била изградена ранновизантийска крепост от V – VI век и просъществувала до XII век, по сведения от легенди по-късно там се издига Дупнишката крепост, разрушена от турския пълководец Лала Шахин. В миналото съществува мост, който започва от Драгойната крепост (в местността „Кръста“) и завършва от другата страна на река Джерман в планината (близо до ловния дом). Местността Разметаница е близо до Дупница, където според Йоан Скилица и съвременни изследователи цар Самуил убива брат си Арон.

Политика[редактиране | edit source]

Сградата на общината в Дупница

Градът е известен като „синя крепост“. В най-новата история на България Дупница се прочува като „град на барикадите“ — израз на народното недоволство от управлението на Жан Виденов.

До местните избори от октомври 2007 г. кмет на Дупница е Първан Дангов (БСП), а след него независимият Атанас Янев. През октомври 2011 г. за кмет, след балотаж с кандидатът на БСП Станислав Павлов, е избран Методи Чимев (ГЕРБ).

Съотношението на общинския съвет от края на 2011 до края 2015 година е както следва:

Икономика и обществени институции[редактиране | edit source]

В града са разположени множество държавни обществени институции: администрация на Община Дупница, районен съд, полицейски управления, болници, пожарни, пощи, училища, банки и др.

Училища[редактиране | edit source]

Основни училища:

Дупнишката гимназия „Христо Ботев“
ОУ „Неофит Рилски“

Средно общообразователни училища:

Гимназии:

Висши училища:

Младежкият дом, където се помещават местнaта телевизия - Рила ТВ и вестник Вяра

Медии[редактиране | edit source]

Търговски центрове[редактиране | edit source]

  • ГУМ Дупница [2]
  • Евро базар

Население[редактиране | edit source]

Мемориални плочи на евреите-войни на входа на Градската градина

Населението на града е почти изцяло българско от шопската българска етнографска група. Дупница е известна със своята историческа група от евреи, като Жак Асеов - евреин, търговец и тютюнджия от града, който става милионер, след Втората световна война почти всички евреи се изселилват в Израел и към днешна дата в цялата област Кюстендил има само 29 етнически евреи[7], от които повечето живеят в Дупница, те са предимно хора над 60.

В Дупница представител на друга религия освен на православието много трудно може да се срещне; има около 10 православни църкви в града без околните села, а за празник на града е определен денят на Свети Иван Рилски, чества се от 1998 г. Храмове на други религии няма, изключение правят само една-две къщи, обявени за протестантски молитвени домове. В града има и еврейски гробища, преди е имало и синагога.

Православният храм „Св. Георги Победоносец“ днес
Новопостроения параклис „Св. Иван Рилски“ в Дупница, в парк „Рила“

В началото на 19 век Дупница има около 6 000 души население[8], а през 1832 година Ами Буе казва за населението на Дупница:

Цялото население там, както и в околността на Дубница, е българско. Жените ми направиха впечатление с големите игли, които носеха в косите си, както в Милано, и коланите им от жълта мед се закопчаваха с две големи кръгли и издути плочки[9].

През 1838 година населението е около 7-8 000 жители[10]. След освобождението, в края на 19 и началото на 20 век градът е сред 10-те най-големи градове в Княжество България и Царство България, въпреки че е бил около 10 и 20 хил. души.

През 1980-те град Дупница има население от около 50 000 - 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на гранците на България много дупничани емигрират, предимно в Милано, Италия и Чикаго, САЩ, където образуват дупнишки колонии. Така в началото на 1994 година след тези изселвания град Дупница е 29-тият по големина град в България с 41 658 жители[11]. ГРАО сочат, че през декмември 2010 година в град Дупница има над 40 000 жители с постоянен адрес и 39 000 с настоящ адрес.

Говор[редактиране | edit source]

Дупнишкият говор е шопски западен български диалект. Някои от особенстите на диалекта: „ще“ - „че“; „защо“ и „защото“ - „оти“; „аз“ - „я“; „той“, „тя“, „то“, „те“ - „он“, „она“, „оно“, „они“; „във“ - „у“; „ами“ - „епа“; „добре (съгласен съм)“ - „ако“; членуване с „о“: „комуниста“ - „комунисто“; рокада на „ъ“ и „р“: „ние къртим стената“ - „ние крътиме стената“; рокада на „р“ и „е“ с преминаване на „е“ в „ъ“ и „ч“ в „ц“: „червен“ - „цръвен“; „а“ вместо „ъ“ на много места: „къща“ - „каща“; без „х“ в началото на думата: „хладно“ - „ладно“; без „х“ в средата на думата: „изнесохме“ - „изнесоме“; без частицата „то“: „където“ и „дето“ - „каде“; „е“ вместо „я“ на много места: „трябва“ - „требе“; „ъ“ вместо „о“ на някои места: „такъв“ - „таков“; добаване на „й“ след „н“ на глаголите: „ядене“ - „яденье“; „е“ вместо „а“ на някои места: „чакай“ - „чекай“; „у“ вместо „ъл“ на много места: „българи“ - „бугари“; рокада на „ъ“ и „л“ на някои места: „дълга“ - „длъга“; „ъ“ вместо „ъл“ на малко места: „жълто“ - „жъто“; „е“ вместо „и“ на някои места и без „й“ в „я“: „тия“ - „теа“; спрягане на глагола „ходя“ в сегашно време: 1 ед. „Я одим“, 2 ед. „Ти одиш“, 3 ед. „Он оди“, 1 мн. „Ние одиме“, 2 мн. „Вие одите“, 3 мн. „Они одат“; някои диалектни думи: „ям“ - „ручам“, „пикам“ - „мочам“, „поне“ - „барем“, „искам“ - „сакам“; сменяния на ударението: „У петок, по пато, Минчò строшѝ на комунисто рàка с ябуки и ойдè до докторо, ама он имаше вашки и комунисто го откарàа у болницата да го превржат, оти дож вàлеше и беше темно.“

Културни и исторически забележителности[редактиране | edit source]

Изглед към часовниковата кула, построена през 17 век
Рилският манастир, намиращ се в околностите на Дупница е най-големия в България, главната му порта носи името „Дупнишката порта".
„Свети Спас“, с. Червен брег - единствената запазена средновековна църква в общината

През 1499 година рицарят Арнолд фон Харф посещава Дупница и го описва като „хубав град“[12]. През 1812 година граф Антоан-Франсоа Андреоси посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: "... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя." В града има часовникова кула от 18 век, общински исторически музей и къща-музей на Станке Димитров. В Дупница също се намират Паметник-костница на участниците в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война от Седма рилска дивизия, Паметник на загиналите воини през Балканската и Първата световна война, възпоменателни плочи на загиналите във войните и барелеф на командващия дивизията генерал Георги Тодоров. Също така в града и околностите са разкрити следи от тракийската култура, некрополи (могили) и гробница от римско време. Символи на града са тютюневите складове и полета, описани в романа на Димитър ДимовТютюн“.

В града се намират православни храмове като „Свети Георги Победоносец“, „Свети Никола“ и „Покров Богородичен“, над града се намират параклисите „Свети Спас“, „Света Марена“ и „Света Петка“, също и оброчище „Св. Св. Константин и Елена“. Друго място в региона с религиозно наследство е с. Червен брег, където е запазена единствената късносредновековна църква в общината - „Свети Спас“, от около 1500-та година, в с. Сапарево също има средновековна църква - „Свети Никола“, която е полуразрушена. След окупирането на Дупница от османската власт всички средновековни църкви в града са сринати и сега в самия град няма такива църкви. Християните в града са били повече от мюсюлманите по време на османската власт, въпреки това тогава в града е имало 13 джамии и 2 църкви, след освобождението на Дупница всички джамии с изключение на една също са сринати, нейното минаре е паднало от земетресение през 1913 г., а тя е била построена през 16 век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава „Дом на изкуствата“ или „Галерията“ с изложбата „Джамията“.

Традиционно две от забележителностите на Рила планина — Седемте езера и курортът Паничище, се описват в дупнишкия регион.

Църкви[редактиране | edit source]

Църкви в града без селата
  • „Свети Георги Победоносец“
  • „Покров Богородичен“
  • „Света Никола"
  • „Света Богородица"
  • „Свети Иван Рилски"
  • „Преп. Йоан Рилски чудотворец" (старостилна)
  • „Свети Илия"
  • „Света Петка Параскева"
Църкви над града
  • „Свети Спас“, „Света Марена“, „Света Петка“, оброчище „Св. Св. Константин и Елена“
Църкви в околните села (средновековни)

Крепостни и отбранителни съоръжения[редактиране | edit source]

  • Часовникова кула в градската градина [3]

Музеи и галерии[редактиране | edit source]

  • Oбщински исторически музей
  • Художествена галерия
  • Паметник-костница на участниците и загиналите в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война

Театри[редактиране | edit source]

Градът е известен със своите културни традиции. През 1950-те и 1960-те са съществували любителски формации. Имало е оперетен театър, който представя „Хубавата Елена“ на Офенбах. Ръководител на трупата е Венета Вичева, която е диригент на ученически хор в град Шумен. Тук е изиграл първите си роли оперетният певец Арон Аронов. Театърът днес носи името на една от най-големите звезди на българското кино — Невена Коканова, която е родом от града. От тук е и артистът Лео Конфорти. Всяка година се провеждат празници на културата.

  • Общински драматичен театър „Невена Коканова“

Читалища и библиотеки[редактиране | edit source]

  • Читалище „Зора“

Паркове[редактиране | edit source]

Фестивали[редактиране | edit source]

"Рила ни гледа"

"Рила пее и танцува"

Паметници[редактиране | edit source]

Спорт[редактиране | edit source]

Дупница е град със спортен дух и има отколешни традиции и постижения в спорта. Сред спортните съоръжения най-големите и значими са легендарният стадион „Бончу̀к”, който има площ 81 дка и разполага с 20 000 места и масивни трибуни, спортната зала, която е масивна с обща площ 1250 m2 и 640 седящи места. Изградена е през 1971 година, сградата е многофункционална като в края на 2005 годна в нея e изградена и монтирана изкуствена стена за скално катерене. Стадион за бейзбол и софтбол – 34 000 m2 обща площ.

Дупница има история в спорта. Най-популярни са футболният отбор ПФК Марек (Дупница), който е известен с победите си над ФК Байерн Мюнхен, отбора на Сър Алекс Фъргюсън, унгарския шампион, както и други в Европа и българското първенство, и ВК „Марек Юнион Ивкони“, който има една от най-развитите детски школи на Балканите. Спортни отбори в Дупница:

Снимка от футболния мач за купата на УЕФА през 1978-а (Марек 2:0 Байерн Мюнхен)
  • ПФК Марек (Дупница)
  • Волейбол: ВК „Марек Юнион Ивкони“
  • Шахмат: ШК „Капабланка“
  • Конен спорт: СКБКС „Марек P&G“
  • Бадминтон: Бадминтон клуб „Победа“
  • Спортно катерене: Клуб за екстремни спортове „Отовица“
  • Борба: Клуб по класическа борба „Дан Колов"
  • Таекуондо: СК „Гладиатор“
  • Карате: СК „С.Х.А.Г.И.“
  • Кик бокс и MMA: СК „Марек“
  • Софтбол и бейзбол: „Ейнджълс“
  • Баскетбол: „Ейнджълс" Дупница“
  • Общински мажоретен състав
  • Боксов клуб "Моката"
  • Клуб по бейзбол и софтбол "Девълс"
Спортната зала в града

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Дупница
Македоно-одрински опълченци от Дупница
  • България Владимир Янев (1889 - ?), 3 рота на Кюстендилската дружина[15]
  • България Иван Костов (1859/1860 - 1913), 3 рота на 7 кумановска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година[16]
  • България Иван Николов (1872 - ?), 3 рота на Кюстендилската дружина[17]
  • България Михаил Христов (Михал, 1887/1888 - ?), 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
  • България Никола Ив. Арапчев, ковач, ІV отделение, 28-годишен, Серска чета[19]
  • България Никола Младеов (1879/1880 - ?), родом от Градево, жител на Дубница, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[20]
  • България П. П. Андреев, 39-годишен, четата на Дончо Златков[21]
  • България Станиш Иванов (1891 - ?), родом от Градец, жител на Дубница, 3 рота на Кюстендилската дружана, 2 рота на 7 кумановска дружина[22]
  • България Тодор Н. Китанов (1887/1888 - ?), 2 рота на 7 кумановска дружина[23]
Починали в Дупница
Други личности, свързани с Дупница

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Дупница е побратимен град с:[24]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Преброяване 2011
  2. Kmeta.bg - Дупница-История
  3. а б Кратка история на Дупница от сайта на община Дупница
  4. Йордан Кацаров. Километрично растояние между градовете. // Администратор на сайта Dupnitsa.NET, 2011-05-16. Посетен на 2011-05-16.
  5. Кратка история на сайта на община Сапаравена баня
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  7. Преброяване 2001
  8. Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.30-31
  9. Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.351
  10. Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.396
  11. „Портативна визуална енциклопедия“, Колектив автори, ИК „Кибеа“, 1997 г., стр.643
  12. История на Дупница, от сайта http://bg.zonebulgaria.com посетен на 17.04.10 г.
  13. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.337.
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 817.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 372.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 773.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 469.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 298.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 349.
  24. Списък на побратимени градове